Душите на мъртвите (Едгар Алън По)

Душите на мъртвите Автор: Едгар Алън По

„Душите на мъртвите“ (Spirits of the Dead) е публикувана за първи път в "Tamerlane and Other Poems" през юли 1827 г. [1]

Душата в самота ще заридай без глас,
Сломена в мисълта на гробний камък хладен —
За цялата тълпа ще мине неразгадан
Последният ти час.

Бди с примирение ти в тази самота!
Не запустение ще ти открие тя: —
Душите на онез, умрели по-напред,
Но с теб били в света, ще бъдат с теб навред
Отново, и в смъртта — и сянка най-подир
Ще хвърлят върху теб:
                                  „Почивай в мир!“
     
Нощта — една, що бди — ще смръщи черни вежди,
И вечните звезди, като далечен хор,
От целий земен свят вмиг ще отвърнат взор
Със лъч по-слаб, по-блед от тленните надежди —
Но техните очи, покрити сякаш с креп,
Червени — без лъчи — ще плуват из простора —
Ще бъдат те пожар за твоята умора —
И той, като кошмар, все ще витай над теб!

Тогаз видения из мрака ще възлезнат,
И странни мисли в теб ще се вгнездят, уви! —
От твоя беден ум те няма да изчезнат,
Както роса ноще от скръбните треви.

Вечерник — Божий дъх — въздъхна и изтле —
И бялата мъгла над хълма в туй поле,
Подобно сянка зла, загадъчна, потайна,
Стои като символ, като предвестен знак —
Над дървесата там тя расне в нощний мрак,
На всички тайни тайна!

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.