Дюканжов списък

Дюканжов списък Автор: неизвестен

Това е адаптиран превод на гръцкоезичен ръкопис от 12 в., който съдържа списък на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка - Охридската архиепископия. Ръкописът е открит от френския хуманист Шарл Дю Канж и е публиуван за пръв път през 1680 г. Съхранява се в Парижката библиотека под № 880, лист 407-408

Архиепископи на България

1. Протоген, архиепископ на Сердика, чрез когото светите отци възразили на философа, който хулил Светия дух, както може да се види в дневниците на самия първи събор.
2. Методий, рожден брат на самия Кирил философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай, който бил след Адриан в Рим.
3. Горазд, ръкоположен от Методий, а после изгонен от духоборците.
4. Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият.
5. Дамян [свидетелствал]^[1] в Доростол, сега [наричан] Дристра. При него България бе почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, бил провъзгласен за патриарх от императорския съвет, а после бил свален от Йоан Цимисхи.
6. Герман, наричан Гаврил, [свидетелствал] във Воден и Преспа.
7. Филип [свидетелствал] в Лихнида, в древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.
8. Йоан и той [свидетелствал] в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики, игумен на тогавашния манастир „Света Богородица“.
9. Лъв, пръв от ромеите, [бивш] хартофилакс на Великата църква в Цариград. Той съградил долната църква [в Охрид] на името на светата Божия премъдрост [Св. София].
10. Теодул, [бивш] игумен на "Свети Мокий". Той съградил горната голяма църква [в Охрид] с помощта на Йоан, [син] на Анчо.
11. Йоан Лампийски, монах от Олимпийската планина (в Мала Азия).
12. Янис Аин^[2], [бивш] игумен на Арицийския манастир.
13. Теофилакт, родом от Еврип, ритор [проповедник] и дякон на Великата църква [„Св. София” в Цариград].
14. Лъв Мунг [Немият], от еврейски произход, бил по-рано, както и неговите деди, мисионер у езичниците.
15. Михаил, по прозвище Максим, скопец, бил остиарий [дверник] между патриаршеските чиновници и дякон на Великата църква.
16. Йоан, монах Комнин, като светско лице Ариан^[3], всечестен севаст и син на приснопаметния деспот, всечестнейшия пръв севастократор кир^[4] Исак Комнин, който в божествен и монашески образ бе преименуван Йоан, брат на император Алексий Комнин, и син на приснопаметната госпожа, всечестнейшата първа севастократорка кира^[5] Ирина, в божествен и ангелски образ преименувана Ксения, дъщеря на всеблагороднейшия властодържец на цяла Алания и първа братовчедка на господарката кира Мария Аланска, бивша съпруга на император кир Михаил Дука и [сетне] на император кир Никифор Вотаниат^[6]

Бележки към текста

1. Тук по превода на Василка Тъпкова-Заимова в: Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009. Преведено като "светителствувал" в: Иванов, Йордан.Български старини из Македония. С., 1970 (второ фототипно издание), 564-569; http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu. .
2. Йордан Иванов превежда като Янис Трезвият
3. тук по превода на Йордан Иванов; в гръцкия текст е посочен като 'Аδριανòσ т.e. Адриан.
4. господин
5. госпожа
6. т.е. архиепископ Йоан Комнин е бил син на Исак Комнин, брат на император Алексий I Комнин; майка му пък била Ирина, дъщеря на аланския владетел.