Ейбрахам Линкълн: Писмо до Джордж Робъртсън, 15.08.1855
Писмо до Джордж Робъртсън Автор: Ейбрахам Линкълн |
Писмото до юриста от Кентъки е написано на 15 август 1855 г. Съчинението засяга темата за начините за ликвидиране на робството. |
- Драги ми господине,
- Получих тома, който сте оставили за мен. Истински благодарен съм заради оказаната ми чест да не ме забравите, както и да книгата. Това, което прочетох от нея дотук, ми донесе в изобилие както удоволствие, така и наставления...
- ...Вие не се приятел на робството в абстрактен план. В онази реч вие говорите за "мирното ликвидиране на робството", а използвате и други изрази, свидетелстващи за вашето убеждение, че все пак някога това нещо трябва да приключи. Оттогава насам в продължение на трийсет и шест години беше натрупан опит, който опит според мен показва, че няма перспектива за мирно ликвидир5ане на робството. Изигралият ролята на знак провал на Хенри Клей* и на други способни и велики мъже през 1849 г. да повлияят на всичко, което се отнася благосклонно към постепенната еманципация в Кентъки, заедно с още хиляда знака, напълно заличи тази надежда. По въпроса за свободата като принцип ние не сме онова, което бяхме. Като политически роби на крал Джордж**, които искат да бъдат независими, ние наричахме максимата "всички хора са създадени равни" една разбираща се от само себе си истина, но сега, когато сме се възгордели и не изпитваме никакъв страх, че самите ние можем да бъдем превърнати в роби, проявяваме такава алчност като господари, че наричаме същата тази максима "очевидна лъжа". Четвърти юли не е изцяло избледнял, това все още е един голям ден – за палене на фойерверки!
- Самият дух, който искаше мирното ликвидиране на робството, беше ликвидиран заедно с обстоятелствата и участниците в Революцията***. Движени от импулса на тези обстоятелства почти половината от щатите веднага приеха система за еманципиране, но е важен фактът, че нито един друг щат оттогава насам не го е направил. Що се отнася до мирната и доброволна еманципация, положението на негъра роб в Америка, което едва ли изглежда по-малко ужасяващо, когато го преценява свободният разум, сега е дотолкова фиксирано и без надежда да се промени към по-добро, колкото и положението на изгубените души на окончателно неразкаялите се. По-скоро самодържецът на всички руси би се отказал от короната и би провъзгласил своите поданици за републиканци, отколкото нашие американски господари доброволно да се откажат от робите си.
- Политическият проблем за нас е дали ние като нация можем да продължим непрекъснато и завинаги да бъдем наполовина роби и наполовина – свободни. Този проблем за мен е прекалено тежък. Дано Бог със своето милосърдие свише предопредели решението му.
- Ваш задължен приятел и покорен слуга:
- Е. Линкълн
- Бележки
- * Хенри Клей (Henry Clay, Sr.) – виден американски юрист и политик от щата Кентъки (1777–1852). Бел.прев.
- ** Крал Джордж (George III) – става въпрос за Джордж ІІІ (1738–1820), крал на Великобритания и Ирландия (1860–1820), по време на чието управление САЩ отвоюват своята независимост от Великобритания. Бел.цит.
- *** Революцията – така американците наричат своята Война за независимост от Великобритания през 1776 г. (American Revolutionary War). Бел.цит.
- Източник
- Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.62-63
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |