Ейбрахам Линкълн: Писмо до Джошуа Спийд, 24.08.1855

Писмо до Джошуа Ф.Спийд Автор: Ейбрахам Линкълн

Писмото е написано на 24 август 1855 г. Съчинението засяга темата за разпространението на робството.

Драги Спийд^[1],

Знаеш колко ме бива за кореспонденция. Откакто получих твоето твърде приятно писмо от 22 май, все се каня да ти пиша в отговор. Допускаш, че по отношение на политическите действия ние двамата вече ще се различаваме. Предполагам, че е така, но не чак доколкото си мислиш. Знаеш, че не обичам робството, а и ти го възприемаш изцяло като абстрактно зло. Дотук няма причина за различия. Но ти казваш, че пред това да дадеш на освободения роб полагащото ти се по закон право, особено по настояване на онези, които нямат личен интерес от това, би предпочел разпадането на Съюза^[2]. Аз нямам впечатлението, че някой изобще те моли да дадеш това право, със сигурност това не съм аз. Оставям този въпрос изцяло в твои ръце. При това аз признавам твоите права и моите задължения според Конституцията по отношение на твоите роби. Признавам, че ми е омразно да виждам как клетите създания са преследван, залавяни и връщани при камшиците и невъзнаградения тежък труд, но прехапвам устни и мълча. През 1841 г. ние с теб предприехме едно скучно речно пътуване с парен кораб от Луисвил до Сейнт Луис^[3]. Може би си спомняш, както си го спомням и аз, че от Луисвил до устието на Охайо на борда имаше десет или дванайсет роби, оковани заедно с вериги. Тази гледка непрекъснато ме измъчваше, а виждам нейно подобие всеки път, когато наближа Охайо или някоя друга гранична линия на робството. Не би могло да е справедливо от твоя страна, ако смяташ, че аз не проявявам интерес към нещо, в чиято власт е било да ме направи, а и да продължава да ме прави нещастен. Ти по-скоро би трябвало да оцениш високата степен, в която голямата маса живеещи на север хора наистина разпъват на кръст чувствата си, за да останат предани на Конституцията и Съюза.

Аз наистина се противопоставям на разпространяването на робството, защото това ми е подсказано от моите преценки и чувства, а и нямам никакви задължения да правя обратното. Ако в този смисъл се налага ние двамата да се различаваме, значи трябва да се различаваме. казваш, че ако си президент, ще изпратиш армията да се намеси и ще обесиш оглавилите безчинствата в Мисури, заради изборите в Канзас, но при все това ако Канзас честно гласува да бъде робски щат, той трябва да бъде приет, иначе Съюзът ще се разпадне. Какво обаче би казал, ако гласуването, обявяващо Канзас за робски щат, не е честно – сиреч, ако бъдат използвани тъкмо същите средства, заради които, както казваш, ти би обесил хора? Трябва ли в този случай Канзас да бъде приет, или трябва Съюзът да се разпусне? Това ще бъде фазата от този въпрос, в която той за пръв път придобива практически характер. Поради твоето предположение, че може да съществува честно решение на въпроса за робството в Канзас, аз ясно виждам, че ние двамата ще сме на различни позиции относно Небраска. От самото начало аз гледам на този закон не като закон^[4], а като насилие. Този закон е заченат в насилие, приет в насилие, отстояван в насилие и прилаган в насилие. Твърдя, че е заченат в насилие, защото унищожаването на Компромиса за Мисури при създалите се обстоятелства не беше нещо по-малко от насилие. Беше приет в насилие, защото по никой начин нямаше да бъде приет, ако не бяха гласовете на множество членове, насилствено пренебрегнали известната им воля на техния електорат. Беше отстояван в насилие, защото при последвалите избори ясно бе поискано неговото отхвърляне, но това искане е открито пренебрегвано. Ти казваш, че заради начина на прилагане на този закон трябва да обесят прилагащите го, а пък аз казвам, че начинът, по кйото то се прилага не е по-лошо от начина, по който са били прилагани неговите предшественици. Прилага се точно по предвидения от самото начало начин – иначе защо никой от Небраска не изразява своето изумление, нито пък го заклеймява? Клетият Рийдър^[5] е единствената публична личност, проявила глупостта да повярва, че изобщо е имало някакво намерение за честност, и той храбро е сполучил да не бъде измамен.

Според мен въпросът, че Канзас ще формира робска конституция и ще поиска да бъде приет с нея в Съюза, е вече решен, и то е решен тъкмо със средствата, които ти така целенасочено осъждаш. Според всеки законов принцип, отстояван когато и да е в който и да е съд на Севера или Юга, всеки негър, ответен в Канзас, е свободен; обаче при пълно незачитане на това – в духа на чистото насилие – прекрасното законодателно тяло тържествено прокарва закон да бъдат обесвани хората, които дръзнат да осведомят някои негър какви са законовите му права. Това е същността, кова е истинската цел на закона. Ако, подобно на Аман, те трябва да увиснат на издигнатите от самите тях бесилки, аз няма да съм сред оплаквачите на сполетялата ги съдба.

В скромната си област аз възнамерявам да пледирам за възстановяването на Компромиса за Мисури^[6] за времето, в което Канзас остава като територия, а когато, чрез всички тези долнопробни средства Канзас поиска да влезе в Съюза като щат с роби, аз ще се противопоставя. Във всеки случай никак не възнамерявам да спестя моето одобрение за собственост, придобита или получена добронамерено; но не приемам за добронамерено един негър да бъде отведен в Канзас и държан там като роб – това не е възможност за никой човек. Всеки, който има достатъчно разум, за да държи под контрол своята собственост, има и достатъчно много разум, за да не доразбере възмутителния характер на работата с Небраска. Но аз се отклоних. В моето противопоставяне на приемането на Канзас няма да бъда съвсем сам, но ние може и да загубим. Ако това стане, аз няма да го използвам като основание да направя опит за разпускането на Съюза. Обратното, ако успеем, ще бъдем достатъчно много на брой, за да се погрижим за Съюза. Аз обаче смятам, че е вероятно да загубим. Когато обособите обединение, вие можете пряко или непряко да подкупите достатъчно на брой от нашите хора, за да постигнат своето – както бихте могли да постъпите при едно открито предложение за установяване на монархия. Стига да намерите човек на Север с такова положение и такива способности, че да осигури подкрепа на вашата мярка – каквото и да е тях, но да е необходимост за Демократическата партия, – и работата е в кърпа вързана. Апропо, независимо от това, нека да ти разкажа един анекдот. Дъглас внася закон за Небраска през януари. Впоследствие през февруари свикват сесия на законодателното тяло в Илиноис. От двестате члена, съставляващи двата клона на това тяло, около седемдесет са демократи. Демократите формират фракция и ако не обсъждат официално закона за Небраска, то поне говорят за него. Тогава установяват, че само трима, и нито човек повече, одобряват тази мярка. След ден-два се получават нарежданията на Дъглас да се приемат резолюции, одобряващи закона, и те биват приети с голямо мнозинство!!! Станалото е съобщено от избягал член на демократическата фракция. А масите – демократи, както и консерватори, почти единодушно са против, но щом като става ясно, че има партийна необходимост да окажат подкрепа, начинът, по който привържениците на демокрацията започват да виждат в закона мъдрост и справедливост, е напълно изумителен.

Казваш, че ако Канзас с честно гласуване се превърне в свободен щат, ти като християнин всъщност ще се зарадваш. Всички почтени робовладелци говорят по този начин и аз не се съмнявам в тяхната искреност. Но те никога не гласуват по този начин. Дори ако в частно писмо или в разговор изразят своите предпочитания към един свободен Канзас, те не биха гласували за нито един човек, който в Конгреса публично би казал същото. Такъв човек не може да бъде избран от нито една област на нито един робски щат… Вие смятате снабдителите с роби и търговците на роби за малка, ненавистна презряна класа, но при все това в политиката те диктуват курса на всички вас и в пълна степен са ваши господари така, както вие сте господари на собствените си негри.

Питаш на какви позиции съм сега. Това е спорен въпрос. Мисля, че съм виг. Някои обаче казват, че виги няма, и че аз съм аболиционист^[7]. Единственото, което правя сега, е да се противопоставям на разпространяването на робството.

Аз не принадлежа към Нищо незнаещите^[8]. Това е сигурно. А и как бих могъл да бъда? Нима е възможно човек, който се отвращава от потисничеството на негрите, да одобрява унижаването на различните категории бели хора? Нашият напредък по отношение на унижаването ми се струва доста бърз. Като нация ние започнахме с декларацията, че "всички хора са създадени равни". Сега обаче в действителност нашият прочит е "всички хора са създадени равни освен негрите". Когато нищо не знаещите станат господари на положението, прочитът ще бъде "всички хора са създадени равни, освен негрите, чужденците и католиците". Стигне ли се дотам, аз ще предпочета да емигрирам в държава, където не претендират, че обичат свободата – например в Русия, където деспотизмът се приема в чист вид, без своя основен примес – лицемерието.

Мери [Линклън] вероятно ще бъде за ден-два в Луисвил през октомври. Предай моите сърдечни почитания на г-жа Спийд. Относно главната тема на това писмо аз получавам повече симпатия от нейна, отколкото твоя страна.

Въпреки това нека кажа, че съм твой приятел завинаги:

Е. Линкълн

Бележки

1. Джошуа Фрай Спийд {Joshua Fry Speed} – търговец, фермер и инвеститор, служил година в законодателното тяло на Кентъки, е смятан за единствения близък приятел на Линкълн.. Бел.прев.
   
   
2. Съюзът е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.
   
   
3. Луисвил – най-големият град на щата Кентъки на река Охайо. Сейнт Луис – голям град в щата Мисури на река Мисисипи.
   
   
4. Законът Канзас–Небраска (the Kansas–Nebraska Act) от 1854 г. създва териториите на щатите Канзас и Небраска и същевременно отхвърля Компромиса за Мисури, според който заселниците с гласуване да определят искат ли робство или не. Бел.прев.
   
   
5. Андрю Рийдър, губернатор на територия Канзас. Бел.прев.
   
   
6. Компромисът за Мисури (the Missouri Compromise) са набор от мерки на Конгреса на САЩ от 1820-1821 г. за решаване на първите кризи при ограничаване на разпространението на робството – за регулиране на робството в западните територии, забраната му в бившата територия Луизиана и др. с изключение на предложената за щат територия Мисури. Анулирането на Компромиса за Мисури е осъществено с приемането на Закона за Канзас–Небраска от 1854 г., създал териториите на щатите Канзас и Небраска. Бел.прев.
   
   
7. Аболиционисти – привърженици на аболиционизма, политическо движение (в края на 18 и през 19 век) за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка.
   
   
8. Нищо незнаещи – движение, подхранвано от страхове, че страната ще се управлява от ирландски имигранти, контролирани от папата, по-късно преименувано на Американска партия. Бел.прев.
   
   

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.64-70

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.