Ейбрахам Линкълн: Резолюции в подкрепа на свободна Унгария

Резолюции в подкрепа на свободна Унгария Автор: Ейбрахам Линкълн

Илинойс, 9 януари 1852 г. Документът е съставен по повод посещението на унгарския революционер Лайош Кошут в САЩ.

Като се има предвид, че според мнението на тук събралите се пристигането на [Лайош] Кошут в нашата страна във връзка с последните събития в Унгария и с призива, който той отправя в името на своята родина, предлага възможност, при която ние, представителите на американския народ, не може да останем безгласни, и без да даваме път на намеса, която да е против неизменната ни преданост към нашите свободни институции, ние решихме следното:

1. Право на всеки достатъчно многочислен, за да има национална независимост народ, е да отхвърли и да революционизира съществуващата форма на управление и да я замени с такова управление, каквото си избере.

2. Нашето правителство е в правото си да не подстрекава, нито да подпомага такива революции при други управления.

3. И както не е законно и допустимо да се намесваме извън страната си с помощ, така и нито едно друго правителство не бива да се намесва в чужбина, за да потушава подобни революции; ние незабавно трябва да обявим пред света твърдото си решение да настояваме за взаимност при отказа от интервенция като свещен принцип на международното право.

4. Поради което последната намеса на Русия в борбите в Унгария по наше мнение е тъкмо такава незаконна и недопустима намеса.

5. Поради което противопоставянето на Русия в този случай, както и противопоставянето на всяка употреба на сила в подобни случаи няма да се яви нарушение на ценените от нас принципи за ненамеса – тъкмо обратното, това би било похвално както за нас, така и за всяка независима държава.

6. А дали в действителност ще се намесим при подобен случай е въпрос само на планирани действия и може да бъде решено, когато това се налага.

7. Поради което в лицето на унгарския водач Кошут ние виждаме един извънредно достоен и изтъкнат представител на каузата за граждански и религиозни свободи на европейския континент. Кауза, за която той и неговият народ са се борили, докато не са били надвити от въоръжената интервенция на чуждестранния деспот, в нарушение на най-светите принципи и закони на природата и на народите – принципи, скъпи на приятелите на свободата навсякъде, и преди всичко скъпи на народа на Съединените щати.

8. Отзивчивостта на нашата страна и ползата от нейната позиция трябва да бъдат упражнявани за благото на всеки народ, борещ се за своята свобода, и макар да сме се събрали, за да отдадем дължимата почит на Кошут и на Унгария, нека не пропуснем да поднесем почитанията си и нега обсипем с възхвали и одобрение патриотичните усилия на ирландците, германците и французите, които засега безуспешно се борят да постановят в своята изпълнителна власт върховенството на народа.

9. Поради което смятаме, че нито в миналата история на британското управление, нито в изявените в настоящето от него действия няма нищо, което да подкрепя вярата, че Британия би подпомогнала по какъвто и да е начин освобождаването на континентална Европа от игото на деспотизма и че начинът, по който тя се отнася с Ирландия, с О'Брайън, с Мичъл и с други достойни патриоти налага извода, че тя ще обедини усилията си с европейските деспоти, за да потуши всеки опит на народите да получат свободно управление, основано върху принципите на истинските религиозни и граждански свободи.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.29-31

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.