Ейбрахам Линкълн: Реч в Балтимор, Мериленд

Из реч, държана в Балтимор, Мериленд Автор: Ейбрахам Линкълн

Речта е произнесена в Балтимор, Мериленд на 18 април 1864 г. Откъсът засяга темата за дефинирането на думата "свобода".

…Светът никога не е разполагал с хубава дефиниция за думата "свобода", а народът на Америка тъкмо в този момент има голяма нужда от това. Ние всички заявяваме, че сме за свободата, но макар да използваме една и съща дума, ние нямаме предвид едно и също. За някои думата "свобода" може би означава всеки да прави със себе си и с продукта на своя труд онова, което му допада, докато за други същата дума може да означава, че всеки прави с другите и с продукта на техния труд онова, което му допада. Налице са две не само различни, но и несъпоставими неща, наричани с една и съща дума – с думата "свобода". Логично следва, че всяко от тези неща е наричано от съответните групи хора с две различни и несъпоставими имена: "свобода" и "тирания".

Овчарят прогонва вълка, впил зъби в гърлото на овцата, поради което овцата смята овчаря за свой освободител, докато вълкът го заклеймява за същата постъпка като "рушител на свободата", особено след като овцата е черна. Ясно е, че овцата и вълкът не са постигнали съгласие относно дефиницията на думата "свобода", и точно същата разлика е най-разпространена сред човеците дори на север, макар че всички те проповядват любов към свободата. В този смисъл ние сме свидетели на процеси, при които всекидневното сваляне на робския ярем от хиляди хора е приветствано от някои като възход на свободата, а то друг – като пълно унищожение на свободата. Изглежда, че напоследък гражданите на Мериленд полагат някакви усилия да дефинират думата "свобода" – благодарение на тях и на направеното то тях вълчият речник е вече отхвърлен.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.128–129

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.