Ейбрахам Линкълн: Реч в Милуоки, Уисконсин

Реч в Милуоки, Уисконсин
Автор: Ейбрахам Линкълн
Речта пред Земеделското дружество в Милуоки, Уисконсин е произнесена на 30 спетември 1859 г. Текстът засяга темата за отношенията между труда и капитала.


Светът е постигнал съгласие, че трудът е източникът, от който преди всичко се задоволяват човешките нужди. Няма спор по въпроса. От тази гледна точка нататък обаче мненията на хората се различават. Много се обсъжда кой е най-добрият начин да се прилага и контролира трудовият елемент. Някои смятат, че трудът има място само във връзка с капитала – че някой се труди, ако друг, притежаващ капитал, по някакъв начин, посредством използването на този капитал, накара първия да полага труд. С това наум тези хора продължават нататък с разсъжденията дали не е най-добре капиталът да наема работници и така да ги кара да работят по собствено съгласие, или пък да ги купува и да ги принуждава да работят и без да са съгласни. Стигнали до там, тези хора естествено заключават, че работещите са или наемни работници, или роби. По-нататък те решават, че ако човек стане наемен работник, съдбата му ще бъде такава за цял живот, и по тези причини положението на този човек е еднакво лошо, или дори е по-лошо от това на роба.


[......]


Друга група размишляващи обаче смятат, че не съществува подобна връзка между капитала и труда, каквато е приетата по-горе, и че няма такова нещо свободният човек да е неизбежно ангажиран до живот с положението на наемен работник; според тях и двете схващания са погрешни, а всички последвали от тях заключения – безпочвени. Според тях трудът предхожда капитала и не е зависим от него; и капиталът всъщност е плод на труда и никога не би могъл да съществува без първоначалното съществуване на труда; трудът е можел да съществува без капитала, но капиталът никога не би могъл да съществува без труда. Затова те са на мнението, че трудът стои по-високо – много по-високо – от капитала.


Те не отричат, че има, и вероятно винаги ще има, връзка между труда и капитала. Грешката според тях е в схващането, че целият труд на света съществува в рамките на тези отношения. Група хора притежава капитал и хората от тази група избягват да се трудят лично, но с капитала си наемат или купуват друга група хора, които да работят за тях. А едно голямо множество не принадлежи към която и да е то тези групи – нито работи за другите, нито другите работят за него. Дори във всички наши робски щати, освен в Южна Каролина, по-голямата част от хората с какъвто и да е цвят на кожата не са нито роби, нито господари. В тези Свободни щати мнозинството не са нито наемащи, нито наемници. Мъжете със своите семейства – жени, синове и дъщери – работят за себе си на своите ферми, в своите къщи или работилници, получават6 всичко произведено и не разчитат нито на капитала, нито на наемни работници или роби.


…На този свят разсъдливият, неразполагащ с пари начинаещ, известно време работи за заплата и спестява излишъка, за да си купи с него сечива или земя, после известно време работи сам за себе си, и накрая наема друг, нов начинаещ, за да му помага. Това – казват неговите застъпници – представлява свободният труд: справедливата и носеща благоденствие система, даваща път на всички – даваща надежда на всички, носеща енергия и напредък, и подобряване на условията на всички.


[......]


Разказват, че веднъж един източен владетел поръчал на своите мъдреци да му съчинят изречение, което винаги може да бъде вземано предвид и ще бъде вярно и подходящо за всички времена и ситуации. Мъдреците му представили следните думи: "И това ще отмине"*. Колко дълбок смисъл има в това! Колко възпиращо в миговете на самолюбие, колко утешаващо в дълбините на злочестината! "И това ще отмине". И все пак нека се надяваме, че това не е съвсем вярно. Нека по-скоро се надяваме, че посредством възможно най-доброто култивиране на физическия свят под и около нас, и на интелектуалния и духовен свят вътре в нас ние ще осигурим индивидуален, социален и политически просперитет и щастие, чийто път ще бъде все напред и нагоре, и който докато свят светува няма да отмине.


Бележки
* Изразът е от еврейския фолклор, свързан е с историята за болния цар Соломон. Бел.прев.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.100-102


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.