Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения

из Реч за финансовите подразделения Автор: Ейбрахам Линкълн

Произнесена в Спрингфийлд, Илинойс, 26 декември 1839 г. Откъсът засяга темата за Националното правителство.

Далеч сме от мисълта, че една Национална банка може да установи и поддържа стабилно и непроменливо състояние на валутата в страната, независимо от националното правителство, обаче смятаме, че Националната банка е установила и поддържа такава валута и може да го направи отново с помощта на такова правителство; нещо повече – според нас правителството няма по-неотложен дълг от дълга да осигури на народа стабилна непроменлива валута.

[......]

Много свободни страни биват поробени и нашата страна също може да изгуби свободата си, но ако това се случи, то аз очаквам да бъда безмерно горд – не защото ще съм последният, който я е напуснал, а защото изобщо няма да я напускам. Зная, че големият вулкан във Вашингтон, разбуден и насочван от злия дух, който царува там, бълва лавата на политическата корупция и я разстила като широка и дълбока река, която връхлита със страхотна скорост надлъж и нашир в страната, и не благоволява да остави невредими нито едно зелено кътче или живина, докато носи върху гръдта си така, както демоните се носят по адовите вълни, децата на този зъл дух и дяволски измъчва всички, дръзнали да направят безнадеждни усилия да се противопоставят на разрушителния й бяг; и като зная това, няма как да отрека, че всичко може да бъде пометено. Това може да съсипе и мен, но аз никога няма да преклоня глава пред него. Вероятността да паднем в борбата не трябва да ни пречи да оказваме подкрепа в кауза, която смятаме за справедлива; на мен тази вероятност няма да ми попречи. Ако се случи някога да усетя, че душата в тялото ми се извисява и разширява до онези размери, които не са изцяло недостойни за нейния Всемогъщ създател, то това става, когато съзерцавам каузата на моята страна, изоставена от околния свят, докато аз стоя сам, изправил съм се храбро и отправям предизвикателства към победилите я противници. Тук, без да размишлявам за последиците, пред Небесното вдъхновение и пред лицето на света аз се заклевам във вечна вярност към справедливата кауза – така, както я разбирам аз – на земята на моя живот, на моята свобода и на моята любов. Нима има човек, мислещ като мен, който не би положил без страх клетвата, която давам? Нека никой, който смята, че е прав, не се поколебава – и ние може да успеем. Но ако в крайна сметка се провалим, така да бъде. Все още ни остава гордата утеха, да можем да кажем на съвестта си, на изчезналата сянка, хвърляна от свободата в нашата страна, че ние винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.25-26

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.