Ейбрахам Линкълн: Реч при повторно встъпване в длъжността президент на САЩ
Реч при повторно встъпване в длъжността президент на САЩ Автор: Ейбрахам Линкълн |
Речта е произнесена във Вашингтон, на 4 март 1865 г.. Текстът засяга темата за смисълът на Гражданската война. |
- Мои съотечественици!
- На това втори явяване, за да положа клетва за поста президент, съществува една по-ограничена възможност за пространна реч, отколкото бе първия път. Тогава донякъде подробното изявление за линията, която предстоеше да бъде следвана, изглеждаше подходящо и на място. А сега, когато изтичат четирите години, през което време непрекъснато и по всеки повод имаше искания за публични декларации и това бе фаза на големи пререкания, все още поглъщащи вниманието и обсебващи националната енергия, малко е новото, което може да бъде представено. Напредъкът на военните действия*, от който зависи като цяло всичко останало, е толкова добре известен на хората, колкото и на мен, и аз вярвам, че той в достатъчна степен задоволява и окуражава всички. Големи са надеждите за бъдещето, но никой не се осмелява да предвиди по-нататъшното развитие.
- При съответстващия на днешния случай преди четири години всички мисли със страх бяха насочени към неизбежната гражданска война. Всички се ужасяваха от нея, всички се стремяха тя да бъде избегната. В момента, когато на това място при встъпването в длъжност аз държах речта си, посветена изцяло на спасяването на Съюза** без война, бунтовнически деятели в същия град търсеха начин да унищожат Съюза без война – търсеха начин да разрушат Съюза и да си поделят ценностите му посредством преговори. И двете групи се противопоставяха на войната, но едната предпочете да води война, вместо да остави народа да оцелее, а другата предпочете да приеме войната, вместо да остави народа да погине. Така дойде войната.
- Една осма от населението бяха цветнокожи роби – не разпределени из целия Съюз, а намиращи се в неговата южна част. Тези роби събуждаха особен и силен интерес. И всички знаеха, че в известен смисъл този интерес стана причина за войната. Да се засили, утвърди и продължи този интерес беше цел, за която бунтовниците бях готови да разцепят Съюза дори с цената на една война, докато правителството претендираше само за правото да ограничи териториалното разпространение на войната. Никоя от двете страни не очакваше този мащаб и тази продължителност, до които войната вече стигна. Никой не допускаше, че причината за конфликта може да изчезне, преди да изчезне самият конфликт, или дори още по-рано. Всяка страна се стремеше към лесна победа и към резултат, който да не е толкова фундаментален и зашеметяващ. И двете страни четяха една и съща Библия и се молеха на един същ Господ, и всяка търсеше Неговата помощ срещу другата страна. Може да изглежда необичайно човек да се осмели да потърси справедливата Божия помощ, за да изтръгне хляба на хора с плувнали в пот лица, но нека не бъдем съдници, за да не съдят и нас. Нямаше как молитвите и на двете групи да получат отговор; на нито една от тях не бе отговорено изцяло. Всевишният има свой промисъл. "Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!"*** Ако предположим, че американското робство е една от тези съблазни, която според Божието провидение, е трябвало да дойде и е продължила да съществува през определеното от Него време, но сега Той желае да я премахне, давайки на Севера и Юга тази ужасна война като една злочестина, която се полага на онези, причинили съблазънта, дали ще отличим в това някакво отклонение от Божествените атрибути, които винаги са Му приписвани от вярващите в Живя Бог? С упование се надяваме и пламенно се молим могъщият бич на войната бързо да ни отмине. Но ако все пак Божията воля е той да остане, докато всичкото богатство, натрупано през двеста и петдесетте години усилен и невъзнаграден труд на роба не бъде погубено, и докато всяка капка кръв от удара с камшик не бъде възмездена с капката кръв от удара с меч, както е било казано преди три хиляди години, то пак можем да кажем, че "повеленията Господни са прави".****
- Без зла умисъл към никого, с великодушие към всички и с твърдостта на правотата – както Господ ни позволява да видим правотата – така нека и ние положим усилия и привършим започнатата работа, нека превържем раните на народа, нека се погрижим за изнеслия битката на плещите си, за вдовицата и за сирака. Нека направим всичко, с което може да се постигне справедлив и лелеян мир сред нас, и с всички народи.
- Бележки
- * Гражданската война, възникнала през 1861 г. след опита на южните щати, в които е разпространено робството, да се отцепят от САЩ, приключва около месец по-късно – на 9 април 1865 г. Бел.прев.
- ** Съюзът е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.
- *** Евангелие от Матея, 18:7. Бел.прев.
- **** Псалм, 19. Бел.прев.
- Източник
- Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.135–137
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |