Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър

Слово в памет на Закари Тейлър, дванайсти президент на САЩ (1784–1850) Автор: Ейбрахам Линкълн

Произнесено в Чикаго, Илинойс, 25 юли 1850 г. Откъсът засяга темата за Народната подкрепа на политическите институции.

Президентството, дори и за най-опитните политици не е венец от рози, и генерал Тейлър, подобно на други, също попадаше на бодли. Няма човешко същество, което да заеме този пост и да избегне критиката. При все това аз се надявам и вярвам, че когато дойде време служебният път на генерал Тейлър да бъде спокойно разглеждан на светлината на историята, ще стане ясно, че той е заслужил не по-малко от човека, дошъл на неговото място.

При кончината на генерал Тейлър, както става и при кончината на всеки президент, ние естествено сме склонни да вземем предвид какви политически последствия ще има това за нас. Няма да създавам впечатлението, че според мен с генерал Тейлър от страната са си отишли изцяло и мъдростта, и патриотизмът. Ние обаче знаем, че мъдростта и патриотизмът в държавната уредба, при институции като нашите, са съвсем неефективни и безполезни, ако не се подкрепят от вярата и предаността на народа. Признавам безпокойството си – с кончината на нашия президент ние изгубихме част от тази вяра и преданост, и те няма да се възвърнат скоро при неговия приемник, който и да е той. Между управленческите мерки, приемани като антагонистични, в действителност често има по-малка разлика по отношение на въздействието им върху народното благо, отколкото между това дали да се продължи или да се приключи спорът по един или друг начин. Боя се, че сега няма особена вероятност единственият голям въпрос на деня да бъде приет донякъде с мълчалива съгласие от различните части на Съюза*, както щеше да бъде, ако генерал Тейлър бе останал сред нас. При все това независимо от обстоятелствата, посредством нашата вяра в Създателя и благодарение на Неговата мъдрост и добрината Му към многочисления ни народ, ние няма да изпаднем в отчаяние, нито ще униваме.

[......]

Кончината на напусналия ни президент е полезна за нас, защото ни напомня, че и ние сме смъртни. Абстрактно погледнато смъртта е една и за висшестоящите, и за обикновените хора. В действителност обаче ние не се вълнуваме чак дотам от размисли за смъртното си естество, от загубата на множество неизявени люде, колкото от загубата на един велик човек, чието име е добре известно. За него ние сме принудени да размишляваме с тъга.

Бележки

* "Съюза" е названието на Федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, неучаствали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.27-28

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.