Елдорадо (Едгар Алън По)
Елдорадо Автор: Едгар Алън По |
„Елдорадо“ (Eldorado) е публикувана за първи път в "American Review: A Whig Journal" на 21 април 1849 г. [1] |
Скитник-рицар аз знам,
Който бродеше сам —
В мраз и зной, без покой, без отрада;
С песен грижи разсел,
Вредом диреше — смел —
Той напред в тоя свят Елдорадо.
Скръб духа умори;
Сянка пътя покри,
Впи ръце във сърцето му младо —
И закрея той блед —
Слаб да дири напред —
И навред в тоя свят Елдорадо.
И пред Сянката спря
Той, когато разбра,
Ден и нощ сетна мощ че отпада:
„Де е златният край,
Дето скръб не витай? —
Посочи ми с лъчи Елдорадо?“
И от нея чу вест:
„Между сенките слез!
И злочест в лунний лес ти изстрадай
Всяка мъка до край
И ще знаеш — и знай
После сам, че е там Елдорадо!“
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |