Елегия

Елегия Автор: Димитър Подвързачов

…И днес, безрадостен, какво не дал бих

за някой миг от нашата любов,

за нашите признания и жалби

в оная малка стая в Reisenhof!

И днес – кога през мрачна ранна пролет

печален дъжд в прозори зазвъни,

аз тихо коленича и се моля

пред сенките на миналите дни.

Аз виждам: стаичката – ние двама –

вън плаче дъждовит несретен ден:

то сякаш някой тук, на мойто рамо

склонил глава, ридай осиротей.

И ти ме гледаш плаха, просълзена:

"Нима… кажи: какво ще стане с нас?

Къде ще свърнеш морен ти без мене,

в какво ще вярвам тук без тебе аз?"

А миг – и ти, немирна пеперуда,

трептиш безгрижна: "Милий, не скърби!

Та нашата любов я чака чудо,

че тя сама бе чудо, може би!"

И аз те вярвах, както нивга друга,

и чудото дойде – като на филм:

през лятото пристигна Schieber Hugo

и ти изчезна с него яко дим…

Източник

• Димитър Подвързачов: Лирика

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.