Елена (Едгар Алън По

Елена Автор: Едгар Алън По

„Елена“ (To Helen) е публикувана за първи път в "Poems by Edgar A. Poe" през 1831 г. [1]

Твойта прелест, която печали не знай,
Като лека трирема от старите дни,
Приютила изгнаника в чужди страни,
Все по-нежно ме носеше в родния край
        Над моря — благовонни вълни.

На изгнаника морен — във знак на пощада —
От съдбата изпратена, в бури и дим —
С хиацинтови къдри и мраморен лик на Найада —
Ти разкри ми античния чар на Елада,
        И старинния блясък на Рим!

Аз те помня и виждам все тъй и сега,
Като статуя мраморна в нощната тма,
Със ахатов светилник, издигнат в ръка…
О, Психея от друга земя без тъга,
        Наречена Свята Земя!

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.