Епитаф
Автор: Димитър Подвързачов
Първа публикация в сп."Смях", бр.36, 28.І.1912 г, с.5, под псевдоним "Некий Нагел".


Другари, моя скръбен ден
отхожда бързо на залязване;
Кога умра – над мен, за мен
не искам никакво приказване.
Кажете: на душа му мир!
И ме затрупайте във ровеца,
и надращете с тебешир
последната ми игрословица:


"Самият сатана съдбата му нарече и
животът му минà в безброй противоречия.


Живя самичък, клет, със разни настроения,
и без да бе поет – писà стихотворения.


Голям аристократ – във вечно безпаричие,
живя като във ад – но с нужното приличие.


И в своя нежен страх и весело безволие
редакторът на "Смях" умря от меланхолия!"


Източник
  • Из антологията "100 български пародии", изд."Български писател", София, 1988, с.154
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.