Жалба

Жалба Автор: Райко Жинзифов

Как тежко, другари, как тежко
во тая далечна чужбина,
кога младо, зелено, крехко
овенуват в ранна година.
 
Как цвете ся сушит в градина,
где бистра вода не извират,-
так младо во тая чуждина
без време ся сушит, умират.
 
Как жежки, другари, как жежки
от очи си слъзи проливат,
душа му дробат мисли тежки
и клето сърдце ся убиват.
 
То твърдо, то тежко, как камен
ла сърце, на душа му стават,
то горит как дърво во пламен,
роса ни ветер прохлада не дават.
 
Какви сет тие години тежки,
какви сет дни чърни, дни клети,
какви сет у, него погрешки,
че съдни сет мъки проклети!
 
Защо, другари, совест го биет,
безсоница душа му кършит,
все мислит, все думат, не спиет,
а ден и нощ работа вършит?
 
За то, че все чуждо пред него,
хлеб и сол, и дреха, и риза,
и скорни, все, що ет на него,
негово, чуждо излиза.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.