Жената или мъжът
Автор: Димитър Подвързачов


( Китайска приказка )


Ши-Чанг на двайсетата си година
се влюби страшно. И не му премина,
а като всеки добросъвестен глупак
встъпи във пръв законен брак.
Наскоро подир сватбата обаче
един въпрос го озадачи –
(въпрос, какъвто никой път
не беше му минавал през главата):
в семейството дали мъжът
е господар – или жената?
В полите на добрата си женица
Ши-Чанг размисля около седмица,
но не успя, горкият, нищо да реши
и се обърна пак към стария Чанг-Ши:
– Кажи ми, татко, ти – във всеки брак
кой бива господар: мъжът или жената?
Чанг-Ши се поусмихна под мустак,
хвана го за ръката,
изведе го до пътната врата
и рече му: – Тръгни самичък, сине мой,
и где когото срещнеш по света –
богат или бедняк бил той,
учен или пък прост, –
задавай му все тоз въпрос.
Вземи и сто кокошки тук от двора,
и два жребеца от обора.
Там, гдето е жената господар –
пожертвувай една кокошка в дар.
Където е мъжът – жребец му дай!
Така самичък тайната узнай!
Ши-Чанг се съгласи. Заскита
от град на град – и вредом пита,
догдето най-накрай
една кокошка му остана само,
че във деветдесет и девет къщи
получи отговор един и същи:
жената господар и тук, и тамо!
Жената – никой друг!


Ала кога си тръгна пак назад,
насреща му: съпруга и съпруг!
Ши-Чанг ги спря сред път и рече на мъжа:
– Я слушай, брат,
ще те попитам нещо, но не ща лъжа:
кажи ми: кой е господар у вас –
жена ти, или ти?
Мъжът отвърна, без да се смути:
– Разбира се, че аз!
– Ех, слава богу – ти поне! –
Ши-Чанг извика с възхищение –
тогаз единия от тез коне
вземи за спомен, дар от мене!
Мъжът взе коня за юздата
и го поведе. Но жената –
проклетата жена! –
го дръпна за ръката
и нещо му зашепна настрана.
И ето че мъжът се върна пак назади,
на Ши-Чанг повода подаде
и рече: – Този кон не ща, не искам сив –
дай другия – червения!
– А, тъй ли! – викна Ши-Чанг с отвращение: –
Дай коня! Щом си толкоз див,
все същата награда
и теб се пада:
последната кокошка. На, вземи я!
Така се върна Ши-Чанг. Но самия
как заживя – това не съм узнал.
Знам само, че на мъдрост се научи
и от баща си във аванс получи
подарък – курник цял.


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.