Завет към армията
Автор: Георги Вазов
Публикувано във вестник Народна отбрана, №1277, 6 май 1926

I. ЗНАЧЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА. Когато пишете военна история, не обезглавявайте войските. Народът трябва да познава своите пълководци. Не пишете еди коя си част извършила еди-какво си, а пишете „частите на еди-кой си началник извършили еди-какво си“. Началникът е главата, а частта е тялото. Какъвто е началникът, такава и частта. Славата принадлежи на цялото, а укорът на главата. Няма лоши части, има лоши началници.

II. КАК НАЧАЛНИКЪТ ТРЯБВА ДА РАБОТИ. От всички пороци най-опасният е бездействието. Когато ви поверят една операция, не казвайте „има време да обмисля“. Никога няма достатъчно време. Мисли върху нея - деня и нощя. Помни, че великите дела не са плод на гениалност, а на грамаден изразходван съзнателен и подсъзнателен труд на обикновен ум, въоръжен със знания.

III. КАКВО НАЧАЛНИКЪТ НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИ. Много беди и поражения се дължат на едностранчивия ум или предразсъдъка на началника. Висшият началник не може да има предпочитания към тоя или оня род оръжие, за това или друго военно средство, както музикантът не може да има предпочитания за тая или оная нота, но употребява всички, гдето има нужда. Тъй и началникът трябва да знае и да умее да използува в свое време и на свое място всички бойни средства, нужни за подготовката и изпълнението на великата симфония, която се казва „победа“.

IV. НУЖНО Е ЗНАНИЕ. Принципите на военното дело са малко и прости. Но военният занаят е обширен и сложен. От пълководеца се искат дълбоки и разнообразни знания. Който мисли, че без знания може да воюва, прави си една опасна илюзия, за която се плаща. Казано е „За незнание - бой“.

V. ТРЯБВА ВОЛЯ. Волята у началника е творческа сила. Тя е сложна функция от знанието и вярата. Без познание на нещата и без вяра в успеха волята се обръща в безволие или безсмислен инат. Никой началник не може да разчита на успех, ако сам не знае и не вярва. В никое дело фалшът и лъжата не биват тъй скоро наказани , както на война.

VI. ТРЯБВА ЛЮБОВ. Любовта! Ето великото чувство, страшната сила, която планини събаря. Началник, който не страда със своята част и не боледува със своите подчинени, който в своите грижи за тях не отива и на себеотрицание, който не е готов като пастир да положи главата си за своите овци - той е недостоен за своето високо предназначение, не е способен за велики дела.

VII. ДИСЦИПЛИНА. Дисциплина! Каква свещена дума и как малко я разбират? В основата на дисциплината лежи справедливостта, а не насилието. Пази дисциплината, но не прекалявай. Тя е като стомната - колкото здрава, толкова и крехка. Не злоупотребявай сам със своите права. Не искай невъзможното или неизпълнимото. В трудните случаи подай пример. Дисциплината води към победата, но не я печели. Печели я съгласието.

VIII. ВСЛУШВАНЕ. Голяма грешка правят началниците, които дават разпоредби, без да се вслушват в гласа на подчинените си. Това е водило много пъти към катастрофи. Затова са дадени на началника две уши, за да се вслушва и една уста, за да заповядва.

IX. ВНУШЕНИЕ. Изкусен е оня началник, който умее да вдъхва своите идеи. Всяко военно предприятие е дело на един колективитет, съставен от най-разнообразни воли и умове. А успехът е възможен, когато има една воля и един ум.

X. ОРГАНИЗАЦИЯТА. Всяко импровизация е едно недоносче. То е болезнено и слабо. Тежко и горко на оня началник организатор, който работи без сметка и без план и чака 12-ия час, за да се подготви за борбата. Такъв началник заслужава името „предател“.

XI. ЩО Е ОТГОВОРНОСТ. Началникът трябва да обладава свободен ум. Само на тая почва вирее творчеството. Началник нерешителен, който се бои от отговорност в вместо да твори, събира оправдателни документи - такъв може би ще бъде един ден оправдан от евентуалния съд, но ще бъде осъден от историята. Няма оправдание за бития! Не бой се от никого и от нищо! „Победителя не съдят...“

Обществено достояние Произведенията на този автор са обществено достояние съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.