Закон за Съвета по законодателство

Този нормативен акт е отменен.

ЗАКОНЪ за Съветъ по законодателство

Одобренъ съ указъ № 2 отъ 29.01.1941 г., обн., ДВ, бр. 28 отъ 7.02.1941 г.

Чл. 1. При Министерството на правосъдието се учредява Съветъ по законодателството, въ съставъ: председатель и четири членове.

Чл. 2. За председатель и членове на Съвета по законодателството се назначаватъ лица, които отговарятъ на условията предвидени: за председатель - въ чл. чл. 98 и 99 отъ закона за устройството на съдилищата и за членове - въ чл. 97 отъ същия законъ.

Чл. 3. На длъжностите означени въ чл. 2, освенъ посочените въ същия членъ лица, могатъ да бъдатъ назначавани и лица, които са се проявили въ правната наука, магистратурата или адвокатурата.

Най-малко единъ от членовете на съвета трябва да бъде взетъ измежду лицата, посочени в този член.

Чл. 4. При липса на кандидати съ предвидения въ предходните два члена цензъ, Министрътъ на правосъдието може да командирова временно за изпълняване на длъжностите, споменати въ чл. 1, съдии отъ Върховния касационенъ съдъ или отъ Върховния административенъ съдъ.

Чл. 5. Председательтъ и членовете на съвета получаватъ заплати въ размеръ, какъвто е предвиденъ за длъжностите, на които са приравнени.

Забележка. Въ чл. 10-а отъ закона за устройството на съдилищата думите: "председателя, членовете-секретари на Кодификационния съветъ" се заменяватъ съ думите: "председателя и членовете на Съвета по законодателството"

Чл. 6. При Съвета по законодателството има секретарь. За секретарь се назначава лице, което е прослужило по съдебното ведомство като съдия или прокуроръ най-малко шесть години или има толкова годишна адвокатска практика. По заплата същиятъ се приравнява на подпредседатель на Софийския областенъ съдъ. Чл. 3 има съответно приложение и въ случая.

Чл. 7. Назначението на Съвета по законодателството е:

а) да дава правно мнение по изработените отъ министерствата проекти за закони и правилници, да следи да не се допускатъ противоречия между тия проекти и съществуващите закони и правилници, да посочва на нуждните технически поправки и да се грижи за спазването на общоприетата въ нашето законодателство терминология;

б) да следи за нуждата отъ изменение и допълнение на действуващите закони съ огледъ на новите условия на живота и на съдебната практика и да представлява писмени доклади за изработване на съответните проекти;

в) да обедини въ една система и общи законници действуващите закони по разните министерства като внесе нуждното единство въ законодателството и като го нагоди къмъ моралните и стопански условия на живота.

Чл. 8. Приготвените отъ разните министерства законопроекти и проектоправилници, преди да бъдатъ внесени въ Министерския съветъ или утвърдени по надлежния редъ, се изпращатъ задължително за преглеждане отъ Съвета по законодателството.

Съветътъ преглежда проекта незабавно и го връща веднага, заедно съ съображенията за направените отъ него поправки.

Длъжностните лица, които по законите иматъ право да издаватъ правилници, не могатъ да ги представятъ на утвърждение, ако не е взето по тяхъ мнението на Съвета по законодателството.

Чл. 9. Работата на Съвета по законодателство се разпределя по министерства, като по Министерството на правосъдието се предвиждатъ три отдела: а) за гражданско право и граждански процесъ; б) за наказателно право и наказателенъ процесъ, и в) за публично право. Така разделена работата на съвета се разпределя между председателя и членовете.

Чл. 10. Съветътъ се свиква на заседание отъ председателя на съвета.

Чл. 11. По представление на председателя на съвета или по свой починъ, Министрътъ на правосъдието може да възлага и на не членове изработването или преглеждането на законопроекти или проектоправилници.

Така приготвените проекти се изпращатъ на Съвета по законодателството за преглеждане.

Чл. 12. При нужда, при Съвета по законодателството, по представление на председателя, могатъ да бъдатъ назначавани отъ Министра на правосъдието комисии съ определена задача измежду лицата притежаващи нуждната компетенция.

Тия комисии се свикватъ и председателствуватъ отъ председателя или отъ съответния по предмета членъ на съвета.

Чл. 13. Въ заседанията на съвета могатъ да участвуватъ съ съвещателенъ гласъ и представители на министерството, чиито законопроектъ или правилникъ е внесенъ за разглеждане.

Чл. 14. Когато се яви нужда отъ сведения, преписи или други книжа отъ държавни или обществени учреждения, Съветътъ се отнася съ писменно искане до съответните началници на тия учреждения. Последните са длъжни, подъ страхъ на отговорность (чл. 443 отъ наказателния законъ) да изпълнятъ бързо тези искания.

Чл. 15. Назначените въ комисиите лица получаватъ възнаграждение на заседание.

Чл. 16. Всяка година въ бюджета на Министерството на правосъдието се предвиждатъ кредити за набавяне литература, други пособия, а така също и за изплащане възнаграждението по предходния членъ и възнагражденията на техниците и специалистите по чл. 11 .

Ограниченията по закона за бюджета или по други закони за неплащане отделно възнаграждение на длъжностните лица, участвуващи въ разни комисии, съвети и пр., не се отнасятъ до комисии назначени при Съвета по законодателството.

Чл. 17. Тоя законъ отменява закона за Кодификационния съветъ и всички закони, които му противоречатъ.

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.