Закон за отваряне на висше училище в София

Този нормативен акт е отменен.

Закон за отваряне на висше училище в София

Утвърден с указ № 159 от 18 декември 1888 година и обнародван в „Държавен вестник” № 2 от 5 януари 1889 година^[1]

Член 1.

В София се отваря едно висше училище, на което целта е, да дава по-висше образование по разни клонове на науката.

Член 2.

Това учебно заведение ще се съставя от разни отдели, които министерството на просвещението ще открива постепенно съобразно с нуждите и средствата.

Член 3.

Учението във висшето училище се разделя на учебни години, а всяка учебна година (се) състои от два семестъра.

Член 4.

Траенето на курса във всеки отдел особено се определя от министерския съвет.

Член 5.

Висшето училище се управлява от един ректор, който се избира по тайно гласоподаване от преподавателите за една учебна година и се утвърждава от министерството на просвещението.

Член 6.

Всички по-важни въпроси в учебно и дисциплинарно отношение се разглеждат и решават в съвета на преподавателите под председателството на ректора.

Член 7.

Учителският персонал във висшето училище се съставя от редовни и извънредни преподаватели, които се назначават направо от министерството на просвещението.

Член 8.

Всякой редовен преподавател получава плата с 20%, а ректорите с 30% повече от платата на първостепенен учител в София.

Член 9.

Платата на извънредните професори се определя по числото на лекциите, които преподават, като се полага по 10-30 лева на лекция.

Забележка. Чиновниците, натоварени да преподават като извънредни преподаватели, получават не повече от 10 лева на лекция.

Член 10.

За практическите упражнения по някои предмети се дават на преподавателите, ако е нужно, помощници (асистенти), на които заплатата определя министерството на просвещението.

Член 11.

Освен редовните и извънредните преподаватели се допущат, по решението на съвета и одобрението на министерството, да преподават във висшето училище безплатно и външни лица, като частни преподаватели.

Член 12.

Учениците във висшето училище биват редовни и извънредни (волнослушатели).

Член 13.

Като редовни ученици се приемат тия, които имат пълно гимназиално образование.

Забележка. В първите две години след обнародването на тоя закон могат да се приемат с решението на съвета и одобрението на министерството, като редовни ученици в известни отдели и свършилите с отличие педагогическото училище или духовна семинария.

Член 14.

В извънредни случаи съветът на преподавателите решава, дали някой ученик може да се приеме за редовен ученик или не, но това решение подлежи на одобрение на министерството.

Член 15.

Всякой ученик плаща за всякой семестър по 20 лева за право-учение.

Забележка 1. Такси за практически занятия се определят от съвета.

Забележка 2. Освобождават се по решението на съвета от всякакви такси бедните ученици.

Член 16.

Учениците са длъжни да се съобразяват строго с дисциплинарния правилник, който ще издаде министерството на просвещението.

Член 17.

В края на всеки семестър се произвеждат във висшето училище семестрални изпити, които са длъжни да правят всички редовни ученици.

Член 18.

Окончателните изпити за свършване пълния курс по всякой отдел ще се произвеждат по особен правилник.

Член 19.

Министерството на просвещението изработва подробен правилник за приложението на настоящия закон.

Горният закон се вотира и прие в настоящата му форма в ІІ редовна сесия на V. Обикновено народно събрание в ХХХV. му заседание от 8 декември 1888 година.

Забележка: Правописът, който е използван по времето на приемането на закона, е осъвременен.

Бележки

1. Виж Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам, Университетска библиотека № 91, София: 1929, стр. 24-26.

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.