Закон за съдене на хората

Закон за съдене на хората (Законъ зa сѫдение людитѣ) Автор: неизвестен

"Превод от кратката редакция на ЗСЛ (По списъка на Рум. музей № 230)" — Ст. Бобчев

1. Прѣди всѣко право трѣбва да се говори за Божието право.
За това и свети Константинъ, като написа първия законъ, прѣдаде го, казвайки така: всѣко село, въ което се вършатъ езически служби (трѣби), или клетви, да се отдаде на божия храмъ (черквата) съ всичкия си имотъ. Които господари има въ това село и вършатъ (подобни) служби и клетви, да се продадатъ съ всичкия си имотъ, а цѣната имъ да се даде на сиромаситѣ.

2. Въ всѣка разпря, обвинение и набѣжданье князьтъ и сѫдията трѣбва да не сѫдятъ (слушатъ) безъ доста свидѣтели, но да казватъ на сваденитѣ, обвинителитѣ и на набѣждачитѣ: „ако не прѣдставите свидѣтели, както повелява Божиятъ законъ, чакайте да получите сѫщото наказание, което за противния си искате (казвате)”. Така повелява Божиятъ законъ, и който не го пази, да бѫде проклетъ.

7-а. За свидѣтелитѣ.
Прѣди всичко въ всѣка разпря князьтъ и сѫдията сѫ длъжни съ всѣкакво внимание и търпѣние да правятъ издирвание и да не сѫдятъ безъ свидѣтели, но да изискватъ свидѣтели прави, които се боятъ отъ Бога, познати (нарочити), нѣмащи никаква вражда, нито лукавство, нито умраза, нито тѫжба, нито разпря съ тогова, за когото показватъ; но (да се рѫководятъ) отъ Божия страхъ и отъ правдата му.
А броятъ на свидѣтелитѣ да е единайсетъ, и най-много до тоя брой. — А въ малкитѣ прѣпирни отъ 7 до 3, и най-малко до тоя брой.
Сѫдията има власть да прѣдупрѣдява свидѣтелитѣ, когато ще показватъ за нѣкого, и да имъ напомня, че ако нѣкога се намѣри да сѫ лъгали, (тѣмъ прѣдстои), или клетва, или продажба, или сѫщото наказание.
Не трѣбва да се приематъ за свидѣтели ни въ една разпра тия, които бѫдатъ нѣкога уловени въ лѫжа и сѫ прѣстѫпили Божия законъ, или имащитѣ скотски животъ, или ако сѫ невѣщи въ разправата, изключаватъ се.

3. За плячката.
Когато нѣкой излазя на бой съ неприятели, трѣба да се пази отъ всички дяволски (лукави) думи и дѣла, да има мисъльта си у Бога, да прави молитви и да се съвѣтва за боя; защото помощь се дава отъ Бога на съвѣтливитѣ сърдца, защото не е побѣдата на боя въ прѣмногото сила, но въ крѣпостъ отъ Бога, който дава побѣдата.
Шестата часть се дължи да вземе князътъ, а всичко друго останало да взематъ всички людие. Малъкъ, голѣмъ да дѣлятъ по равно. А на жупанитѣ стига княжева часть, а другата придобивка е дѣлъ на людиетѣ.
Ако ли се намѣрятъ нѣкои, които да се осмѣлятъ, били кметове или прости людие, да извършатъ подвизи и юнашства, то който князъ или воевода въ това врѣме се случи тамъ, да му се даде отъ рѣчения княжевъ дѣлъ, каквото е добро, и да се подѣли на части: за намѣрилитѣ се на бой да се даде часть, и за останалитѣ на стана (лагера) — да се даде. Защото така е казано, писано и прѣдадено отъ пророка Давида.

4. Който си има жена и сблуди съ робиня, като се хване безчинницата, князътъ на тая земя трѣбва да я изгони извънъ земята и да я продаде въ друга земя, а цѣната ѝ да се раздаде на сиромаси.
Сѫщо блудникътъ трѣбва по Божия законъ да се отстранява отъ божиитѣ раби и до 7 години (да се подложи) на постъ: извънъ божия храмъ да стои двѣ години въ врѣме на литургията; двѣ години да влазя въ черква само до светото евангелие, а другото врѣме да стои вънъ; други двѣ години да слуша литургията (само) до „Вѣрую во единаго Бога“ ; а въ 7-та година да стои на цѣлата (литургия), но да не взима свѫтыни(причастие); а като се сключи 7-та година, да яде всичко. Дълѫенъ е 7. год. само хлѣбъ да яде и (да пие) вода.

5. Който (нежененъ), блудствува съ чужда робиня, да плати 30 стълези (жълтици) на господаря на робинята, а самъ той да се подложи на постъ 6 години, както казахме, и да не се продава. Ако е сиромахъ, противъ волята му имота му да се даде на господаря на рабинята, а самъ да се прѣдаде на речения постъ.

6. Който чернецъ (калугеръ) блудствува, споредъ свѣтския (людския) законъ, да му се отрѣже носа, а споредъ църковния — да му се наложи 15 години постъ.

7. Който се ожени за своята кума, по свѣтския законъ — и на двамата да се отрѣжатъ носоветѣ и да се разлѫчатъ, а, пo църковния, да се разлѫчатъ и да се подложатъ на 15 год. постъ. А редътъ на поста е такъвъ: 5 (год.) да стои вънъ, да плаче и да слуша литургията; 4 да стои въ черкова до Свято Евангелие, три до Вѣрую во единаго Бога и три до края, и все да е на хлѣбъ и вода. Така като се свърши срока, въ 16. година, всичко да яде.
Сѫщото наказание да получи който възприеме дъщеря си отъ светото кръщение; сѫщо и тоя, който се намѣри (че блудствува) съ мѫжетница.

8. Кога нѣкой посегне на дѣвица още дѣвствена, противъ волята на родителитѣ ѝ, послѣ като се помирятъ, ако той пожелае да я вземе, и родителитѣ ѝ се съгласятъ, да стане свадба. Ако ли той изведнъжъ земе да не рачи, тогава ако той е богатъ, трѣбва да даде на дѣвицата за срамъ (оскърбение) литра злато, сирѣчь 72 стълези; ако подобни нѣма, да даде половината отъ имота си; ако ли е сиромахъ, да го бие сѫдията на страната и да го изгони отъ своята область. Да се подложи и на постъ 7 години, както писахме.

9. Който посегне на дѣвица още дѣвствена въ пусто мѣсто и насилствено, дѣто нѣма кой да ѝ помогне, да се продаде, а имотътъ му да се даде на дѣвицата.

10. Който посегне на дѣвствуваща още (негодена) прѣди 20-та ѝ година, то да се продаде всичкия му имотъ и да се даде на дѣвицата; сѫщо и ако нѣкой стори подобното и на годената. А, по черковния законъ, всички се подлагатъ на постъ 7 години, както казахме по-прѣди за случая съ мѫжетница.

11. Който посегне на сгодена дѣвица, и съ нейна воля да е извършилъ това, да му се отрѣже носътъ.

12. Които извършатъ бракъ при кръвосмѣсителство, да се разлѫчатъ.

13. Който има двѣ жени, да напусне по сетнѣшната cъ дѣцата ѝ, и да се бие. А постъ 7 години.

14. Който запали чужда гора и сѣче дърва отъ нея, виновенъ е за двойно обезщетение.

15. Който поради нѣкоя вражда, или за разграбянье на имотъ, запали кѫщи, ако е въ градъ, да го изгорятъ на огънь, ако е въ паланка или въ село, — съ мечъ да се посъче, а по църковния законъ да се подложи на постъ 12 години, защото е злодѣецъ.
Ако ли нѣкой, като иска да запали стъбла или трънье на нивата си, наклажда огънь, а огъньтъ като прѣмине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трѣбва да се сѫди и издири. Ако е станало по невѣдѣние или малолѣтство, то който е наклалъ огъня, трѣба да обезщети изгорѣлия; или ако въ вѣтровитѣ день накладе (нѣкой) огънь и не го пази, като си казва, че огъньтъ не ще прѣмине другадѣ, или като се лѣни или че не можелъ; ако ли пъкъ запазва всичко, а веднага буря връхлѣти и отъ това огъньтъ прѣмине надалечъ, такъвъ не се сѫди.
Ако отъ облакъ се подпали кѫщата на нѣкого и изгори нѣщо отъ тоя домъ и отъ тамъ огъньтъ прѣмине та изгори домоветѣ и на другигѣ околни съсѣди, тоя (нѣкой) да не се осѫжда, защото пожарьтъ е станалъ неожидано.

16. Никой не бива насилствено (да изкарва) изъ черква тогова, който е въ нея прибѣгналъ. Но прибѣгналиятъ открива работата на попа и вината, извършена отъ него, когото попътъ приема като бѣглецъ додѣ се издири по закона и се изпита неговото обвинение.
Ако ли нѣкой се опита да изкара изъ черква насилствено побѣгналия, който и да бѫде, да получи 140 рани. И тогазъ както трѣба да се издири обвинението на избѣгналия.

17. Който има вещь (дѣло) съ нѣкого и безъ да обажда на господаритѣ, самъ се разправя, и било съ власть или на сила извърши надлежното, ако наистина е ималъ право — да изгуби своята вещь и да я повърне.
Ако ли вземе чуждо нѣщо, управительтъ на тая земя да го бие, защото нѣма право (власть) да става на себе си управникъ. И слѣдъ това, нѣщото да се върне на тогози, отъ когото е отнето.

18. Родители и дѣца, ако показватъ противъ себе си, да не имъ се дава вѣра; нито господарка (кога показва) противъ господаря; но робъ или свободенъ може да бѫде свидѣтель.

19. Ако нѣкой купи плѣнникъ отъ чужденци съ всичкия му снарядъ, а тоя има да плати за себе си цѣната, дадена за него, да си иде свободенъ.
Ако нѣма откупъ, да остане като робъ, додѣто се отработи. Ако се договори за цѣна наречена плата (мъзда), тя да бѫде на годината три стълези (жълтици), и прѣдъ свидѣтели. Така като се свърши, (робътъ) да се отпусне свободенъ.

20. Свидѣтели по слухъ да не свѣдочатъ, като показватъ, че слушахме отъ еди-кого си длъжника или друго нѣщо, което свидътелствуватъ по слухъ, дори и жупани ако сѫ свидътелствуващитъ.

21. Който отъ войницитѣ се хване, че е отхвърлилъ нашата християнска вѣра, като се върне въ своята земя и градъ, да се прѣдаде на черковата.

22. Ако нѣкой наеме конь до извѣстно мѣсто и послѣ се случи (коньтъ) или да се поврѣди, или да умре, наелиятъ е длъженъ да обезщети господаря на коня.

23. Ако нѣкой затвори чуждъ добитъкъ и го умори отъ гладъ, или инакъ го умъртви, осѫжда се да плати двойно обезщетение.

24. Който открадне на война, ако (краденото) е орѫжие — да се бие, ако е конь — да се продаде.

25. Господарьтъ на крадещи робъ, ако иска да дърѫи такъвъ робъ, плаща щетата зарадъ него; ако не ще да държи такъвъ робъ, да го даде въ робство на окрадения (томува отъ когото е крадено).

26. Който откарва чуждо стадо, първи пѫть да се бие, втори — да се изгони отъ земята, трети — да се продаде, но откакъ върне всичко, що е откаралъ (загонилъ).

27. Който съблича (обира) мрътвитѣ въ гробъ, да се продаде.

28. Който влѣзе въ олтарь денѣ или нощѣ и вземе нѣкои отъ светитѣ сѫдове, или одежди, или каква да е вещь, да се продаде. Ако вземе нѣщо извънъ олтаря на черквата да се бие и остриже и да се развежда низъ земята, като нечестивъ.

29. Който открадне свободенѣ човѣкъ и го продаде, или пороби, да се обърне на робъ, както е поробилъ свободния, и въ сѫщото робство да се постави.

30. Който присвои чужди робъ, скрие го и не го пуща на явѣ, виновенъ е прѣдъ господаря да му настани други такъвъ робъ, или да му даде цѣната.

31-а. За съпрузитѣ.
Отъ Бога е направено, животътъ на съпрузитѣ, да бѫде неразлѫченъ. Прѣмѫдростьта на Спаса нашъ Бога Господа ни учи, че откакъ отъ нищо сътвори битието на човъка, (Богъ) не взе отъ земята пръсть да създаде жената, а можеше, но взе отъ мѫжа ребро и я създаде за да се уподобьѫтъ въ прѣмѫдростьта и, като една плътъ въ двѣ лица, той узакони и неразлѫчната имъ връзка. А жената, като опита горчивия плодъ (вкусъ), даде и на мѫжа си сѫщия тоя горчивъ плодъ, поради дяволската лъсть. Тѣ дружно нарушиха божията заповѣдь и за грѣха смърть имъ даде, съпружеството безъ да разтъргне.
Това като бѣ ясно, пакъ се утвърдява и отъ Евангелиста. Во врѣме, когато фарисеитѣ попитаха Христа Бога нашего, трѣба ли за всѣки грѣхъ да се разпуща нѣкой съ жена си, Исусъ отговори: „което Богъ съедини, човѣкъ да не разлѫча, освѣнъ поради любодѣяние“. Ние, слѣдвайки това, като вѣрни (присни) ученици Христу Богу, за друго не смѣемъ да узаконяваме.
Но защото злото (дяволътъ) докарва ненависть, обвинения между съпрузи или плътски и други пороци; за това въ броя на причинитѣ, посочени отъ закона за разлѫчванье на съпрузитѣ, сѫ: разлѫчва се мѫжъ отъ жена си за такъвъ грѣхъ, ако се узнае, че тя е вършила нѣкоя проказа (лепра) за живота му или други пакости, а мѫжътъ като узнае, тя не му се изповѣда и ако той падне въ недѫга на проказата.
Сѫщо се разлѫчва жена отъ мѫжа си, ако пъкъ той и върши нѣкоя проказа или друго, а той като пострада, не і обади и падне въ прокаженъ недѫгь, или ако се случи нѣщо, та прѣдварително да падне въ шуга (краста).
Всичко това трѣбва сѫдията да изпита съ свидѣтели, както писахме. Навсѫдѣ все така се повелява и всички човѣшки безчинници ще се осѫдятъ на Великия сѫдъ Божи.
За това не трѣбва да се смущава никой, а всички въ всички дни по Божия законъ да се наставятъ, като уповаватъ на Христа Бога въ вселенския сѫдъ да чуятъ блажени Господа: „елате благословени раби вѣрни, добрѣ васъ ще ви наредя, влѣзте въ радостьта на Господа Бога вашего, като се веселите съ ангелитѣ во вѣки вѣковъ. Аминь“.

Източник

• Стефан Бобчев, „Старобългарски правни паметници“ Част 1, (1903), стр. 171-176; Самият текст на Кратката редакция е по-горе на стр. 83-92. Достъпно онлайн в IA[1]