Записки на Христо Македонски: 22.Отбиване от пътя

Записки на Христо Македонски — Глава 22. Отбиване по пътя Автор: Христо Македонски

Във Вратарница без хляб. Подполковник Николич. Запалване турските караули в Шашка. Пак без хляб. Четата на Найден поп Нилов. За Раковци. На Раяновци. Пак няма хляб. Благодарение писмото на Панайот Хитов. Тръгване за Кадъ-Боаз.

* * * * *

На 22 юни тръгнах в четата си за Кадъ-Боаз. Със себе си замъкнахме и двата топа, които имаха всички потребности, заедно с топчиите. Отивахме да се бием, а пък момчетата весели, пееха и се радваха, като че да отиваха някое хоро да му друснат. Никакви бъдещи опасности и страдания не ни безпокоеха и наум даже не ни дохождаха. От Зайчар не можахме да вземем само хляб, защото, ако помня добре, нямаше тогава, като ни казаха, че ще ни се даде във Вратарница. След четири часа пътуване стигнахме със Вратарница. Там имаше няколко баталиона сръбска войска, под командата на подполковник Александър Николич. ^[1] Естествено, трябваше да отидем при него, който ни спря да пренощуваме в лагера. Вечерта чакаме да ни дадат хляб – няма; рекохме да се покажем скромни и д апочакаме повече време, защото мислехме си в такова военно време все стават грешки, но пак хлябът не дохождаше. Най-сетне не можеше повече да се търпи и станах да видя и разпитам за хляб. Отидох при подполковника, а той взе да ми се оплаква от недостатък на хляб и всякак се извиняваше, че тая вечер не ще може да ни даде хляб. Няма – няма, какво да се прави. Ние, които бяхме тръгнали да жертвуваме живота си, не ни се видя мъчно да останем една нощ без хляб и си легнахме гладни, като остана да се надяваме да получим хляб на другия ден.

Сутринта рано още приготвих четата и се тъкмях да тръгна за Кадъ–Боаз, както ми бе заповядано още от Зайчар, когато подполковник Николич заповяда да ми вземат топовете, които носех за Кадъ–Боаз и да тръгна с момчетата веднага за Шашка, за да запалим турските караулници. То се знае, че тази заповед ни се видя твърде непонятна, защото бяхме определени да подпомогнем българските чети в Кадъ–Боаз, където очевидно имаха нужда от нашата помощ. С отиването ни в Шашка ние разбирахме твърде добре, че се задържаме под командата на Николича… Преди да тръгнем са Шашка, поисках да ни се даде хляб, но за нещастие, пак не ни дадоха…

Нямаше какво да се чини, затова веднага поведох момчетата за Шашка без хляб. Шашка се намира два часа далеч от Вратарница… Насърчих дружината и щом стигнахме в Шашка, веднага направихме едно сражение с турците, които сполучихме да отблъснем и да запалим караулниците. Но и след тоя благоприятен изход на първото ни сражение хляб пак нямаше, заради това аз се принудих да купя дванадесет овни за шест жълтици и да нахраня тоя ден момчетата само с месо.

Резултата на първото ни сражение веднага съобщих на подполковник Николичу, а той… веднага ни ордонира на друга работа: да отидем и запалим черкезкото село Раковица, където беше турският лагер. Още в Шашка пристигна и Найден поп Нилов ^[2] с четата си, която се състоеше от 127 души, та двете чети представляваха една сила от 327 души.

Тръгнахме за към Раковица. Щом стигнахме на близо до селото, ние видяхме, че там турците са в изобилие и добре укрепени в позиции. При все това решихме и от към единиа край нападнахме турците, но, трябва да призная, че турците не се смутиха от нас, защото нищо не можеше да им направим. Толкоз много турци имаше там, щото нашите 327 души се виждаха съвсем безсилни и на нас самите даже. Едно поради това, а друго и по причина, че нямаше храна, пък и трябваше да правим пакости на турците, да ги смущаваме колкото е възможно от повече места, ние се отправихме за с. Раяновци, където имаше твърде малко турци без редовна войска. Там направихме едно малко сражение, запалихме няколко турски къщи, взехме два коня и успяхме да намерим храна за момчетата. За всичко дотук изгубихме четири дни. След това се върнахме назад в лагера на Николича, с молба или да ни пусне да вървим при другите български чети, или пък да ни определи къде другаде да отидем и какво да вършим… След ден–два получих аз там едно писмо от войводата Панайот Хитов, с което ме канеше да му отида веднага на помощ, да се съединим там няколко чети и да навлезем в Турция. Ето съдържанието на писмото.

Брате Македонски,

Разумео сам да си пошао из Кладова и да си стигао у Вратанице или у Нови Хан, затова ева ти шилjем моjега писара г[осподи]на hорhа Милетиhа, коj има моjе подпуно поверене и можети подробно моjе намерене и положенjе обяснити. Главноjе то, да гледаш да чиниш што hе чиниш и да доhеш овамо у Корито где hе мо се братски соjединити и преhи у Турску. Овде jе брат наш Желjо и брат наш Илjа Малешевац. Сви троица смо заjедно и ти да нам будеш четврти брат, и тако братски да преhемо у отечество. Граница нам jе веhе отворена. Моj писар hе вам докаже. Ни часа не чекаj, но похитай одма.

26 6 [1]876. Поздравлjам те и целивам братски.

У Логару над Корито.

Твоj брат

Панайот Хитов ^[3]

Писмото е написано от Милетича, а подписано само от Панайота Хитов и подпечатано с един печат. Веднага прибързах да представя това писмо на подполковнику Николичу и го помолих да ми позволи да изпълня молбата, изложена в това писмо. Той взе писмото, прочете го внимателно и ми каза, че позволява да отида в Кадъ–Боаз, но без топовете, които носих със себе си и които ми беше дал Лешанин.

– Топовете не давам по никакъв начин, – повтори Николич.

И аз, разбира се, не настоявах да ги искам… И се приготвих за път.

Бележки

1. Николай Алексеевич Киреев (1841–1876) – руски офицер, участвувал в Сръбско–турската война през 1876 г. Виден слафянофил, той е един от дейните членове на Славянския благотворителен комитет в Петербург. Загинал в бой с турците край с. Раховица, Видинско. На 20 май 1882 г. тленните му останки били пренесени в Раковишкия манастир, където е издигнат и скромен паметник.
   
   
2. Истинското му име е Найден Атанасков Пешов. По името на втория си баща Първан Попанинов е известен като Найден Попанинов, а в литературата се среща и като Попнилов.
   
   Найден Пешов е роден в гр. Лом през 1840 г. Учил в гимназията в гр. Кишинев, където живеел вторият му баща. През 1867 г. е бил член на Българския революционен комитет в Белград, начело на който стоял Л. Каравелов. През същата година участвувал в четата на войводата Иван Кулин, организирана в Сърбия. Участвувал е и във II Българска легия в Белград.
   
   По време на войанта през 1876 г. Найден Пешов – Попанинов е бил войвода на чета.
   
   
3. Превод на писмото:
   
   Брате македонски,
   
   Рабрах, че си тръгнал от Кладово и че си стигнал във Вратарница или в Нови хан. Затова ти изпращам моя писар, г-на Георгия Милитича, който има моето пълно доверие и може да ти обясни подробно моето намерение и положение. Главното е това да гледаш да правиш каквото ще правиш и да дойдеш тук, в Корито, където ще се съединим братски и ще преминем в Турция. Тук е нашият брат Жельо и нашият брат Илия Малашевец. Всичките трима сме заедно и ти да ни бъдеш четвърти брат, и така братски да преминем в отечеството. Границата ни е вече отворена. Моят писар ще ви обясни и това. Не се бави нито час, побързай веднага.
   
   Поздравявам те и те целувам братски 26/6 (1) 876 г.
   лагерът над Корито
   Панайот Хитов
   
   на стр. 4, адрес: Булгарске чете
   Воjводи г–ну
   Христо Македонском
   
   в Нови хан или где буде.
   
   

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.