За височината на връх Мусала

За височината на връх Мусала Автор: Гунчо Гунчев

Статията е публикувана с оригинално заглавие За височината на в. Мусала във вестник „Мир“, год. XXXVII, бр. 9 от 3 юли 1931 г. София. стр. 4 от географа Гунчо Гунчев (1904 – 1940).

Във в. „Мир“ брой 9285 от 24 юни 1931 г. е поместено в стълбеца „Туризъм“ едно съобщение от страна на самоковското дружество, по повод моята статия „Колко е висок в. Мусала?“, печатана във в. „Зора“ от 15 юни т. г., в което съобщение се казва, че по-големите височини на в. Мусала, разбират се височините 3005, 3007 м. „са посочвани и лансирани от хора, които са претендирали, че те са плод на техни научни изследвания“. Във въпросната си статия аз посочвам, че тия височини не почиват на никаква научна основа и че са сковани в Самоков по чисто локални патриотични съображения.
Горното опровержение на самоковските туристи е само една диверсия, която най-малко би могла да мине пред научните среди, към които, позволявам си тая скромност да забележа, принадлежи и моята личност, тъй като никой учен, запознат с начинит на измерването на височините, не би се нагърбил да измерва отделно и само в. Мусала, по следните причини:
В географската наука днес се приемат за най-точни височините измерени по триангулационен начин, който се прилага, когато и се изработват карти на големи области, държавни територии и пр. При него цялата страна се покрива с мрежа от триъгълници, на чиито върхове се построяват специални пирамиди. След като се измерят точно една или няколко бази и след като се нивелират редица линии (пжтища, ж. п. линии), се почва изчисляването на бедрата на триъгълниците и хоризонталните им ъгли. След това се изчисляват вертикалните им ъгли, чрез които именно се получават височините. Такава триангулация е направена у нас от русите веднага след освобождението. Върху нея почиват всички наши карти, издавани от Военния географически институт (1:40,000, 1:50,000, 1:126,000 и пр.). Всички височини, които имаме в тях, са резултат на тая триангулация. От тогава е височината на Мусала 2923 м. При нея, поради краткото време, в което е извършена, се оказват някои грешки, особено при събирането на листата в С. И. България. Подобна триангулация, по най-съвършените съвременни методи, работи от няколко години насам нашият Военен географски институт. Изчисленията, засягащи южните покрайнини на България, скоро ще бъдат готови за публикуване. Тогава ще имаме и новите височини на България, които според досегашните пресмятания, малко ще се различават от тия на руската триангулация, което показва, че и окончателната височина на Мусала с малко ще се различава от досегашната.
Понеже първопричината да се създаде убеждението у нашите туристи, че отделенъ човък може да измерва върхове, 6е топографската карта на Пирин и посочените в нея много по-големи височини, направена от берлинския доцентъ по география д-р Херберт Луи, трябва да забележа, че той също така е приложил при изработването и триангулационния метод в един по-опростен вид, като е използувал за база минарето на джамията в Кобулската махала в Г. Джумая и рилския Мусов върх (Срв. стр. 109 от книгата му „Morphologische Studien in Südwest-Bulgarien“, Щутгарт, 1930), чиито височини и точно астрономическо положение той е получил от нашия военно-географски институт, тъй както те са били измерени от русите. Последните не са картирали пиринската област и за това за нея нямехме никаква точна карта. Д-р Луи не е само специалист географ, но и вещ топограф, две качества, които рядко се съчетават в днешните географи.
Измервания на отделни височини се практикува и днес за специални цели, обаче, и те се основават на триангулацията. Такъв е случаят при фотограмметрията, при стереофотограмметрията и пр. Няма нужда от триангулация, когато измерваната височина е близо до морското равнище. Така е постъпил швейцарският учен Марсел Курц, измервайки височините на планината Олимп, с което доказва, че най-високият връх е 2918 м., т. е. 5 метра по-низък от в. Мусала, който, от 7 – 8 години, откак са известни измерванията на Курц, се приема за най-високия върх на Балканския полуостров.
Нашата задача, със статията си във в. „Зора“, бе да обърнем внимание, че разпространяваните височини 3005, 3007, 3100 м. за в. Мусала са чиста измислица. Жертва на тяхъ бяха станали и някои научни кръгове, а даже и учители по география.
Постъпката на самоковскит туристи води по хлъзгав път, по който наука и туризъма не биха могли да ходят задружно, една идея, която бе така горещо защищавана от покойния виден туристически деятел и доцент по география Д-р Кр. Дрончилов.