За радостта

За радостта Автор: Александър Вутимски

Дълго време пияниците пееха с изкривени лица. Аз стоях между тях неподвижан, усмихвах се безмълвно срещу техните болезнени погледи, чаках. Нищо не се случи обаче. Те вече не чувствуваха нищо сега; те бяха много пияни и навярно падаха често върху мръсния тротоар, когато трябваше да се прибират. Аз бях ги търсил, за да забравя нещастието си, лошите пороци, които ме безпокояха вече, също и предишното усамотение.

Аз бях длъжен да открия радостта впрочем, измъчвайки себе си върху гатанката, която още не разбирах. Аз страдах наистина през тези часове на опиянение в кръчмите и пустите паркове. Но след това аз щях да разкрия за сетивата си и за съзнанието радости, които тогава още не познавах.

Може би много по-късно аз бях вече луд. Само ако можеше радостта от нещата да бъде лудост; ако можеше моето прекрасно спокойствие да бъде наистина безумие. Защото, сигурно е, че аз бих изглеждал безумен на онези, които са убедени в нещастието.

Не е случайно впрочем, че моят най-хубав смях се раждаше в една болница между разстроеното човечество. Но аз трябваше да повярвам в себе си най-напред и дори — сега вече мога да го призная с усмивка — да отрека в съзнанието си почти всичко останало. Вие предполагате обаче, че това е било някакъв хаос. Но да, през хаоса е необходимо да се премине. Инак ние бихме намерили за нашия живот само едно лъжливо равновесие.

Не е чудно, че аз съм обичал Уайлда, който изтръгна от своите пороци поезия. Бодлер можа да открие за себе си красота в злото. Но всичко това беше много мрачно и завърши съвсем печално все пак. Те не можаха да открият живота като че ли. А радостта стоеше все още скрита зад всички неща, като един непокътнат рудник. И аз трябваше да изпитвам страданието на повечето хора в света, когато я виках напразно през времето на младостта. Без малко поради честите разочарования аз щях да повярвам, че тя е само една илюзия.

Сега мисля, че и убиецът би трябвало да я намери най-сетне. Най-неспокойният и най-страдащият също би трябвало да усетят нейното присъствие и в най-мрачните изстъпления дори. Тя е големият лек впрочем, спасението на душите. Ето, аз мечтая не за анархията в света сега, а за вечната сигурност. Разрешете тази гатанка.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.