Игнат Канев: Благодарствена реч

Благодарствена реч Автор: Игнат Канев

Произнесена на 10 октомври 2013 г. при откриването на Канев център към Русенския университет и удостояването на дарителя Игнат Канев с почетната титла Доктор хонорис кауза.

Сърдечно благодаря на ректора, проф. Белоев, и на Академичния съвет. Сърдечно благодаря на Общинския съвет и на кмета на град Русе. Благодаря на моето семейство и на моите приятели, дошли от близо и далеч, за да бъдат днес с мен.

Благодаря на моите дъщери и на моята съпруга. Без вас това нямаше да е възможно.

Връщам се назад във времето, преди повече от 73 години, когато 14-годишен напуснах България. Животът беше тежък по онова време. Когато пристигнах в Канада, за втори път се озовах на непознато място. Нямах семейство и приятели, на които да разчитам за съвет и подкрепа, нито пък говорех езика на новата си Родина.

През тези тежки първи години аз нямах нищо друго, освен моите мечти и надежди.

Независимо от трудностите, през които преминах, аз се справих. С тежък труд и решителност постигнах успех в Канада.

Толкова години по-късно, аз все още си задавам въпроса: "Колко различен би бил животът ми, ако имах академична подготовка?" Това е причината, поради която аз искам да помагам на младите хора да получат възможност да учат и да се образоват – възможност, която аз нямах.

Стремя се да подпомагам младежите да реализират своя потенциал, да станат високообразовани специалисти и лидери – и още по-важно – да бъдат добри българи.

Българската история и култура винаги пълнят сърцето ми. България беше страната, където научих много от най-важните житейски уроци и винаги ще ме тегли към нея.

Напуснах България като момче в търсене на възможности в други краища на света. С възрастта и разстоянието връзката ми с България стана само по-силна. Живеейки извън България, често се чувствам като дърво без корен, като човек, разделен от своя дом и своя народ. Независимо колко дълго не сам бил в моята родина и колко далеч съм от нея, моите корени винаги ще бъдат здраво свързани с българската земя.

„Канев Център“ е моят начин да засадя символично дърво в земята на Отечеството. Бих искал този център да напомня на всички сънародници, живеещи в чужбина, никога да не забравяме откъде сме тръгнали.

По този повод се сещам за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, за да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава отбелязваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало много радост заради голяма суша. Преглъщайки бавно първата глътка, единият от селяните казал: "Годината беше ужасна, аз дори не изорах земята." Другият селянин кимнал в знак на съгласие и казал: "Аз изорах земята, но положението беше толкова лошо, че не я засях." Накрая третият селянин рекъл: "Вярно е, че годината беше лоша, но аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата съвсем не беше богата, но с нея аз изхраних семейството си през зимата и ми остана достатъчно семе, за да засея през пролетта."

Тази стара българска приказка има дълбоко значение. Нейното послание за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не трябва да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и верни на целите, които сме си поставили. Да поддържаме усилията и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на идеите си.

Винаги трябва да засяваме и да се грижим за посевите, независимо от трудностите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем.

За мен откриването на "Канев Център" е една сбъдната мечта. Чувствам се изключително щастлив да знам, че поколения наред студенти ще ползват наученото в този център и университет. Нека това бъде място, където студентите се събират да учат, да споделят и творят. Нека бъде място за формиране на млади умове, които ще са наши бъдещи лидери, както и посланици на България по света.

Искам да изкажа дълбоката си благодарност на строителите и инженерите, които помогнаха да се изгради този център.

Благодаря на архитект Цвети Русинов, за невероятната работа. Искам също да благодаря на Атанас Колев, който първи сподели с мен идеята си за този център.

Благодаря на всички, които споделиха нашето виждане и допринесоха за този успех и специално на всички доброволци и на университетския състав, които направиха този ден толкова специален за семейството ми и за мен самия. Това е наистина един ден, който аз винаги ще помня.

Аз обичам България. Винаги съм бил горд българин и винаги ще бъда свързан с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце завинаги е в България.

Господ да пази Канада!

Господ да пази България!"

Източник

• DHC Игнат Канев в Русе: За мен е огромна чест да бъда удостоен с тези големи почетни звания днес и тук – в моето любимо Отечество България, RuseInfo.bg, 10 Октомври 2013

Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.