Името на Балканския полуостров

Името на Балканския полуостров Автор: Гунчо Гунчев

Статията е публикувана с оригинално заглавие Името на Балканския полуостровъ в списание „Български турист“, год. XXIII, кн. 8 от октомври 1931 г. София. стр. 121 – 123, голям формат, с една карта от географа Гунчо Гунчев (1904 – 1940).

Всеки образован човек без големи затруднения би могъл да заключи, че името си Балканският полуостров е получил от дългата планинска верига, която се простира в североизточния му край, известна в чужбина с името Балкан. Въ този факт няма нищо чудно, тъй като, да не взимаме повече примери, най-често употребяваните имена на другите южноевропейски полуострови – Апенинския и Пиринейския, идат тоже от главните им планини. Въпросът, в същност, не е така просто поставен, както изглежда на пръв поглед. Той има своя малка историйка, чиито най- важни етапи ще се постараем да проследим.
Старите гърци са си представлявали Балканския полуостров много по-тесенъ в източно-западна посока, почти като провлак. Това ще да е причината, що някои древни автори да съобщават, че от най-високия връх Haemus, както тогава са наричали Стара-планина, можело да се видят водите на Черно море. По-късно по времето на Страбона (1 в. сл. Хр.) несъстоятелността на тоя възглед се доказва.
Поради неясната представа за голбмите земноповръхни форми, както и поради малките размри на познатия тогава свят от страна на средиземноморците, древността не ни е оставила едно общо име за целия Балкански полуостров. Отделните му части се наричали тогава по народите, които са ги населявали: Thraci, Moesia, Illiricum. Това положение продължава презъ средните векове до новите времена. С идването си в Европа, турците завладяват Балканския полуостров и го владеятъ почти изцяло до преди 100 – 120 год., поради тази причина през миналите векове, когато земноповръхните големи дялове са носили името на държавите, които ги заемат, обикновено са го наричали Европейска Турция, което е имало много широко употребление до средата на 19 в.
Ако древността не ни е завещала никакво име за Балканския полуостров, то тя ни е завещала, обаче, друго, една погрешна представа, която става причина да се дойде до днешното име.
Древните географи Страбон и Ливий описват една голяма планинска верига, която се простирала между Адриатическо и Черно море. Тя е обхващала, да си послужим с днешните географски имена, Северо-Албанските планини, Шар, Осогово, Западна Средна-Гора и Стара-Планина. Други автори ни я описват с по-друг обхват. При едни тя включва Родопите и Странджа като разклонение, при други тази верига чрез Динарските планини се свързва с Югоизточните Алпи и пр.
През Ренесанса, когато вниманието на образования свят се обръща към древните цивилизации, тази верига се появява отново на картите, с име Catena mundi или Catela del mondo. В картите или съчиненията след Ренесанса тя не се нарича вече с едно общо име, а се дават само имената на отдЪлните планини, които я съставляват. В научните трудове от края на 18 и началото на 19 век, както и от пътешествениците от това време, тя носи името централна верига (Chaine centrale, Centralkette).
Тази представа е била в пълна хармония със симплистичните теории, които са съществували в географията до ново време, поради недостатъчното познаване на земната повръхнина. Според едни от тези теории планините са скелет на земята и се простират по определени небесни посоки, според други те излизат лъчеобразно от една определена земна точка и пр. Решителен удар всички тия теории получават от геологическите изучвания през втората половина на миналия век, които установяват, че изобщо няма никаква система в наредбата на планините на земята.
На научните изследователи на Балканския полуостров от първата половина на 19 в., главно на Ami Boue и August Viquesnel, се пада заслугата да отбележат, че централна верига не съществува, защото планините, които я съставят, са от различен произход, с различни посоки или се отделятъ една от друга чрез низини или значителни проломи. Ami Boue написва специална студия по тоя въпрос, в Известията на Виенската академия на науките. Тази фалшива представа за релефа на Балканския полуостров продължава да съществува в някои съчинения дори до 1886 г.
Създаденият стремеж в природните науки около края на 18 в. и началото на 19 в. към по-системни класификации, които да почиват на чисто естествени основи, става причина много географски обекти, носещи исторически или политически имена, да бъдат прекръстени с такива взети от самата природа. И ето, че нашият полуостров, който до тогава не е имал едно общо определено име, бива наречен през 1808 г. от берлинския географ A. Zeune Balkanhalbeiland – Балкански полуостров (Cp. Goea, Versuch einer wissenschaftlichen Erdbeschreibung, II изд. Berlin 1811 г.) по името на източната част на описаната горе верига, тъй като тази част винаги е била считана като най-съществения ѝ дял.
Балкан е турска дума, преминала в езика на балканските народи. На турски тя означава планина, или по-точно казано, планина, чието име не е известно. Западноевропейците, които през 16-18 в. са пътували по ония места, вземат тая нарицателна дума за собствено име на планината. От техните пътеписи, тя прониква и в тогавашната научна книжнина. Тя съществува и в книгата на Jochan Gaterers: Abriss der Geographie (Göttingen, 1775 г.), от когото ние имаме всички основания да потвърдим това, Zeune е черпил с пълни шепи при съставянето на своя труд. Представата, която Gatterers има, която се възприема и от Zeune за трите южноевропейски полуострова, е, че те са отделени от туловището на континента с планини: Пиринейският с Пиринеите, Италианският, който Zeune нарича Алпийски, с Алпите и Балканският с Балкана или Haemus. Според това схвацане на Zeune цяла Северна България, Сърбия и Босна остават на континента, а останалата част образува полуострова. Ясно е, прочее, че кръстникът на нашия полуостров му е давал много по-ограничени размри, отколкото днес обикновено се приема.
След като става общеизвестно, че централна планинска верига не сжществува на нашия п-в, като реакция срещу името Балкански се появяват една дълга редица от имена, предлагани от най-различни автори. Първо място между тях трябва да заеме Südosthalbinsel, предложено от познатия балкански изследвач G. von Hann в 1854 г. поради това, че то играе известна роля и до днес. Четири години по-късно то се появява в Kiepert-новите карти. В немската научна книжнина то добива почетно място чрез Theobald Fischer, който е дал на времето си, близу преди 40 години, най-хубавия географски труд за Балканския п-в (в Länderkunde von Europa, herausg. von A. Kirchoff). Той, а понастоящем и много други немски учени го употребяват под форма Südodteuropälische Halbinsel. Това е единственото име, което се употребява в научната книжнина наред с Балкански п-в, и то само в немските страни. Широката публика в тяхъ знае, обаче, само името Балкански п-в. Много и добре обосновани възражения могат да се направят срещу едно подобно безлично име. То е особено непригодно за извличане на производни думи (напр. съответни на балканците, балканските страни и пр.) Видни немски географи, като A. Hettner напр., са против него.
Въ сжщата година, в която се е появило за пръв път името Балкански п-в, е било лансирано от познатия тогава италиански географъ Adriano Balbi името Penisola Orientale. Въ един по-късен немски превод на негов труд, то е замвнено от преводача съ Türkisch Griechiche Halbinsel (в 1878 г.). Френският географ Malte-Brun също така употребява Peninsule Orientale (1836 г.). Много често се е срещало и името Хемуски полуостров (Haemus-Halbinsel, Peninsule de l'Hemus). Покрай тези имена са били употребявани и много етнически, напр. Illyrian Peninsula, Dardaniche Halbinsel (F. Linder 1813.), Тракийски полуостров (Ю. И. Венелин), Peninsule Greco Slave, Peninsule Hellenique, Peninsule Grece и пр. Някои български географи (Д. Илков, Н. Данков и др.) лансираха в края на миналото столетие името Старопланински полуостров, което, обаче, не можа да намери широк прием.
Няма географска единица в света, която да е получавала толкова най-различни имена в продължение на едно столетие, както е случаят с нашия полуостров през 19 в.
Името Балкански п-в е изтласкало или оставило на заден план всички други имена. За това ще да са допринесли много въстаническите движения на балканските народи, руско-турската война и по-късните балкански войни, които са го наложили, чрезъ вестникарските известия за тях, на широката публика. То се употребява от всички балкански народи. Най-силният аргумент срещу него, че е резултат на фалшиви представи, не е от съществено значение, тъй като и много други географски имена са дошли по този път. От друга страна хората, на които не е известна променливата история на това име, остават с впечатлението, че то е дадено по името на една от значителните планински вериги на полуострова.