Италия (стихотворение)
| Италия Автор: Иван Вазов |
- Ненадейно сред морето…
- Нощ
- По морето
- Да фръкнем, душо, да фръкнем
- Морски зефир
- Олимп
- Мраморно море
- Рало и лодка
- Фар
- Морска скала
- Егейско море
- Калопуло
- Партенон
- Байрон
- Ековете
- Славянският звук
- 4 май
- Над морските вълни сънувах…
- Мечтание
- Резони на историята и на правото
- Що е душата на поета?
- Италия
- Филаделфия
- Везувий
- Целувката на Юда
- Неаполският залив
- Comme mi e odorando
- Джованина
- В Помпея
- Статуята на Мойсея
- Колизей
- Пред Колизея
- Капуанска долина
- В Ватикан
- Пред бюста на Торквато Тасо в Пинчио
- Лодка
- Облаци
- Италия (сонет)
- Неапол
- Рим
- Тибър
- В Помпейския музей
- Пред бюста на Данте в Пинчио
- Вид на хоризонта
- Три думи — три бездни…
- Туристи в Италия
Поклон, Италийо щастлива,
поклон, земя на небесата,
земя на песнята звънлива,
на гения, на красотата;
земя на вечните поети,
на Тасо, Данте, на Петрарка;
земя на нежните сонети —
на любовта безумна, жарка.
Поклон, Италийо! Далеч е
брегът ти весел, старославен,
душата ми при теб е вече —
корабний бяг е твърде бавен.
Хвърча из твойте Апенини
и над Везувий, който пуши,
над твоите дворци, руини,
моря и езера, и суши…
Аз, волно чедо на Балкана,
кат бръз орел из небосвода,
на гости ида ти с пияна
душа от въздух и свобода.
Аз ида в тебе с много здраве
от наште небосклони сини,
от нашът Емус снежноглави
и чудни розови долини.
Българйя те здрависва. Тя е
покрита с майски си одежди,
кат теб блещи, кат теб сияе
с цветя и с песни, и с надежди.
Корабе, плувай, занеси ма
там, дето зрей лимонът златни,
там, де поезйя вечна има
под небосклони благодатни!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |