Кокошката със златните яйца

Кокошката със златните яйца
Автор: Димитър Подвързачов


Таз басня знаем още от Езопа,
а сетне любопитният читател
без друго я е чел у не един писател
на Източна и Западна Европа.
Ала за първи път сега у нас
ще кажа истината върху нея аз.
Живеел някога на тоя свят
скъперник някой си, човек ленив,
и прост наглед и саможив,
но ставал всеки ден все по-богат,
макар че имал страшно отвращение
към всеки вид деятелност човешка…
За съжаление,
съдбата прави често тази грешка:
от мързеливеца създава туз богат,
а работливия – да мре от глад!
Но тука работата не била случайна –
тук имало дълбока тайна,
която знаят днес и малките деца:
човекът някаква кокошка имал
и всеки ден от нея взимал
безценни, златнички яйца!
Каква порода е била –
и сам Езоп не знае,
и аз не се наемам да гадая –
знам само, че си имала крила,
а също и пера,
и че носачка е била добра…


Но нашият щастливец птицевъд,
макар че авторите го клеймят,
като последен на света глупак,
бил доста опитен все пак.
Един прекрасен ден той забелязал,
че златната кокошка застарява
и вече май не ще да носи!
Замислил се хитрецът и си казал:
– Изглежда, че ще спре съвсем. Тогава?
Дали ще поднови – въпрос е.
Какво да правя с мойта дърта кокошана?
Да я заколя и изям –
за смях на баснописците ще стана…
Не! Друго разрешение аз знам!


Тук вече ни Езоп, ни някой друг
Езопов праправнук
ще се досети някой път
какво направил наший птицевъд
със златната носачка…
А то е просто, като някаква играчка.


Той влязъл в тихи преговори
със хора от надлежните ресори,
завчас комисия събрали,
подписали, оформили, без дума –
и на държавата продали
срещу една почтена сума
безплодната перната –
да си я трие на главата…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.