Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 година


КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД от 1948 година
(превод)[1][2]
Преамбюл
редактиране

Договарящите страни,

като имат предвид декларацията, направена от Общото събрание на Организацията на обединените нации в негова резолюция 96 (I) от 11 декември 1946 г., че геноцидът е престъпление съгласно международното право в противоречие с духа и целите на Организацията на обединените нации и е осъден от цивилизования свят;

признавайки, че през всичките периоди на историята геноцидът е причинил огромни загуби на човечеството; и

убедени, че е необходимо международно сътрудничество, за да бъде освободено човечеството от това отвратително бедствие,

се споразумяха за следното:

Договарящите страни потвърждават, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно време, или по време на война, е престъпление съгласно международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.

В тази конвенция геноцид е всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;

b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;

c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;

d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;

e) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Следните действия са наказуеми:

а) геноцид;

b) заговор за извършване на геноцид;

c) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;

d) опит за извършване на геноцид;

e) съучастие в геноцид.

Лицата, извършили геноцид или което и да е друго действие, посочено в член ІІІ, се наказват независимо дали са отговорни по конституция управляващи, държавни служители или частни лица.

Договарящите страни се задължават да вземат съгласно техните съответни конституции необходимите законодателни мерки за осигуряване изпълнението на разпоредбите на тази конвенция, и по-специално да предвидят ефективни наказания за лицата, виновни за извършването на геноцид или на което и да е друго действие, посочено в член ІІІ.

Лицата, обвинени в геноцид или в което и да е друго действие, посочено в член ІІІ, трябва да бъдат съдени от компетентен съд на държавата, на чиято територия действието е било извършено, или от международен наказателен съд, който може да бъде компетентен по отношение на онези договарящи страни, които са признали неговата юрисдикция.

Геноцидът и другите действия, посочени в член ІІІ, няма да се смятат като политически престъпления, що се касае до екстрадицията.

Договарящите страни се задължават в такъв случай да допускат екстрадицията в съответствие с тяхното законодателство и действащите договори.

Всяка договаряща страна може да сезира компетентните органи на Организацията на обединените нации с оглед последните да предприемат в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации мерките, които смятат за подходящи за предотвратяване и преследване на актовете на геноцид или на което и да е друго действие, посочено в член ІІІ.

Споровете между договарящите страни относно тълкуването, прилагането или изпълнението на тази конвенция, включително и споровете относно отговорността на държава по отношение на геноцид или на всяко друго действие, посочено в член ІІІ, се отнасят до Международния съд по молба на една от страните в спора.

Тази конвенция, чиито английски, китайски, испански, френски и руски текст са еднакво автентични, носи датата 9 декември 1948 г.

Тази конвенция е открита за подписване до 31 декември 1949 г. за всеки член на Организацията на обединените нации и за всяка държава - нечленка, на която Общото събрание е изпратило покана за тази цел.

Тази конвенция подлежи на ратификация и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

След 1 януари 1950 г. всеки член на Организацията на обединените нации и всяка държава - нечленка, която е получила посочената покана, може да се присъедини към тази конвенция. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Всяка договаряща страна може по всяко време чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, да разпростре прилагането на тази конвенция върху всички или която и да е от териториите, за чиито външни отношения тя е отговорна.

В деня, в който първите двадесет документа за ратификация или присъединяване бъдат депозирани, Генералният секретар съставя протокол, като изпраща препис от него до всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и до държавите - нечленки, посочени в член ХІ.

Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на двадесетия документ за ратификация или присъединяване.

Всяка ратификация или присъединяване, извършени впоследствие след тази дата, влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на документа за ратификация или присъединяване.

Тази конвенция е валидна в продължение на десет години от датата на влизането й в сила. Тя остава в сила за всеки следващ период от пет години по отношение на онези договарящи страни, които не са я денонсирали най-малко шест месеца преди изтичането на съответния срок.

Денонсирането се извършва с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Ако вследствие на денонсирания броят на страните по тази конвенция спадне на по-малко от шестнадесет, конвенцията престава да бъде в сила от датата, на която последното от тези денонсирания е влязло в сила.

Искане за преглед на тази конвенция може да бъде направено по всяко време от всяка договаряща страна чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар. Общото събрание решава, ако сметне за необходимо, какви мерки трябва да се вземат относно такова искане.

Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и държавите - нечленки, посочени в член ХІ:

а) за подписванията, ратификациите и присъединяванията, извършени в съответствие с член ХІ;

b) за уведомленията, получени в съответствие с член ХІІ;

c) за датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с член ХІІІ;

d) за денонсиранията, получени в съответствие с член ХІV;

e) за прекратяването на конвенцията в съответствие с член ХV;

f) за уведомленията, получени в съответствие с член ХVІ.

Оригиналът на тази конвенция се депозира в архивите на Организацията на обединените нации.

Заверен препис от конвенцията се изпраща до всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и до държавите - нечленки, посочени в член ХІ.

Тази конвенция се регистрира от Генералния секретар на Организацията на обединените нации в деня на нейното влизане в сила.


  1. Виж автентичните текстове на Конвенцията на интернет страницата на United Nations Treaties Collection. За актуалния статус на Конвенцията виж UNTC.
  2. Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 година с резолюция 260 А (III). Конвенцията е ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. - ДВ, брой № 153 от 1950 година и в сила за Народна Република България от 12 януари 1951 година. Конвенцията е обнародвана в Държавен вестник, брой № 99 от 17 Декември 2010 година.