Конституция на Кралство Испания (1978)

Конституция на Испания(Constitución Española)

(неофициален превод)^[1][2][3]

Състояние от: 22 март 2013

Дон Хуан Карлос І, Крал на Испания, за всички, които виждат и разбират това, удостоверява: че Кортесите са одобрили и Испанският народ е ратифицирал тази Конституция:

Първата страница на Конституцията

Преамбюл

Испанската нация, желаейки да установи справедливостта, свободата и сигурността и да спомогне за доброто на всички нейни членове, като използва суверенитета си, обявява своята воля да:

Гарантира демократичното съвместно съществуване в рамките на Конституцията и на законите в съответствие с един справедлив икономически и социален ред.

Консолидира една Правова държава, която осигурява върховенството на закона като израз на народната воля.

Защитава всички испанци и народи на Испания в упражняването на човешките права, техните култури и традиции, езици и институции.

Насърчава прогреса на културата и икономиката, за да осигури на всички едно достойно качество на живот.

Сътрудничи в укрепването на мирните отношения и ефективното коопериране между народите на Земята.

Като резултат, Кортесите одобряват и испанският народ ратифицира следната Конституция

Уводна Глава

Член 1

1. Испания се установява като правова, социална и демократична държава, която защитава като висши ценности на своя правов ред свободата, справедливостта, равенството и политическия плурализъм.

2. Националният суверенитет принадлежи на испанския народ, от когото произтичат властите в държавата.

3. Политическата форма на испанската държава е парламентарната монархия.

Член 2

Конституцията се основава върху неразривното единство на испанската нация, общо и неделимо отечество на всички испанци. Тя признава и гарантира правото и автономията на националностите и регионите, които я съставляват и солидарността между всички тях.

Член 3

1. Кастилският език е официалният испански език на държавата. Всички испанци са длъжни да го познават и да го използват.

2. Другите испански езици ще бъдат също така официални в съответните автономни общности в съответствие с техните статути.

3. Богатството на различните езикови общности на Испания е културно наследство, което ще бъде обект на специално уважение и защита.

Член 4

1. Знамето на Испания се състои от три хоризонтални ленти: червена, жълта и червена, като жълтата е с два пъти по-голям размер от всяка една от червените.

2. Статутите могат да припознаят собствени знамена и гербове на автономните общности. Те се употребяват заедно със знамето на Испания в техните обществени сгради и при техните официални актове.

Член 5

Столица на държавата е град Мадрид.

Член 6

Политическите партии изразяват политическия плурализъм, съдействат за формирането и изразяването на народната воля и са фундаментален инструмент за политическо участие. Тяхното създаване и упражняването на техните дейности са свободни в рамките на Конституцията и на закона. Тяхната вътрешна структура и дейност трябва да бъдат демократични.

Член 7

Профсъюзите и сдруженията на предприемачите допринасят за защитата и за насърчаването на техните съответни частни икономически и социални интереси. Тяхното създаване и упражняването на дейността им са свободни в рамките на Конституцията и на закона. Тяхната вътрешна структура и дейност трябва да бъдат демократични.

Член 8

1. Въоръжените сили, които се състоят от сухопътните сили, военноморските сили и военновъздушните сили имат задачата да гарантират суверенитета и независимостта на Испания, да защитават нейната териториална цялост и конституционен ред.

2. Органичен закон регулира основата на военната организация в съответствие с принципите на сегашната Конституция.

Член 9

1. Гражданите и обществените власти са подчинени на Конституцията и на останалата част на правовия ред.

2. Обществените власти трябва да насърчават условията, при които свободата и равенството на личността и на групите, в които тя се интегрира, са реални и ефективни. Те трябва да премахват пречките, които затрудняват и спомагат за участието на всички граждани в политическия, икономическия, културния и обществения живот.

3. Конституцията гарантира принципа на равенството, нормативната йерархия, общественото достояние на нормите, липсата на ретроактивно действие на нормите санкции, които не са благоприятни или са ограничителни за индивидуалните права, правната сигурност, отговорността и забраната на произвола на обществените власти.

Част І Основни права и задължения

Член 10

1. Достойнството на личността, неизменните права, които са й присъщи, свободното развитие на личността, уважението на закона и на правата на личността са основата на политическия ред и на обществения мир.

2. Нормите, които се отнасят до основните права и свободи, които Конституцията признава, се интерпретират в съответствие с Универсалната Декларация за правата на човека и международните договори и споразумения по отношения на същата материя, ратифицирани от Испания.

Глава Първа Испанци и чужденци

Член 11

1. Испанската националност (поданство) се придобива, съхранява или се губи в съответствие със закона.

2. Никой, който е испанец по произход, не може да бъде лишен от своята националност.

3. Държавата може да сключи договори за двойна националност с ибероамериканските страни и с онези, които са имали или притежават една особена връзка с Испания. В тези същите страни, дори те да не признават на своите граждани реципрочно право, испанците могат да се натурализират без да изгубят своята националност по произход.

Член 12

Испанците стават пълнолетни на осемнадесет години.

Член 13

1. Чужденците се ползват в Испания от публичните свободи, които гарантира тази част раздел при условията, които установяват международните договори и закона.

2. Само испанците са титуляри на правата, признати в член 23, освен ако се има предвид критерии на взаимност, могат да се установят чрез международен договор или закон избирателни пасивни и активни права в общински избори.

3. Екстрадиция се разрешава само в изпълнение на закон или договор, имайки предвид принципа на взаимност. Не подлежат на екстрадиция, извършителите на политически деликти, като не се смятат за такива актовете на тероризъм.

4. Законът установява условията, при които гражданите на другите страни и апатридите могат да се ползват с правото на убежище в Испания.

Глава Втора Права и Свободи

Член 14

Испанците са равни пред закона, като не се разрешава никаква дискриминация поради произход, раса, пол, религия, мнение или каквато и да е друго условие или лично или обществено обстоятелство.

Раздел 1. а Основни обществени права и свободи

Член 15

Всички имат право на живот и на морална и физическа неприкосновеност, така че в никакъв случай не могат да бъдат подложени на мъчения, нито на нехуманни или унизителни наказания или отношение. Смъртното наказание се отменя, освен ако наказателните военни закони по време на война съдържат други разпоредби.

Член 16

1. Гарантира се идеологическата, религиозна и култовата свобода на личността и на общностите без никакви ограничения, при нейното изразяване, която е необходима за поддържането на обществения ред, защитен от закона.

2. Никой не може да бъде задължаван да прави декларации по отношение на неговата или нейната идеология, религия или вярвания.

3. Никое вероизповедание няма характер на държавна религия. Обществените власти вземат предвид религиозните вярвания на испанското общество и поддържат съответните отношения на сътрудничество с Католическата религия и другите вероизповедания.

Член 17

1. Всеки човек има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен при спазване на начина, предвиден в този член и в случаите и във формата, предвидена от закона.

2. Превантивното задържане не може да продължи повече от времето, което изрично е необходимо за извършване на разследването по изясняване на фактите и във всеки случай след не повече от седемдесет и два часа задържаният трябва да бъде освободен или предаден на съдебните власти.

3. Всяко задържано лице трябва да бъде информирано веднага и по начин, който е разбираем относно неговите права и относно причините за неговото задържане, като не може да бъде принудено да прави изявления. На задържания се гарантира съдействието на адвокат при полицейските и съдебните разследвания при установените от закона условия.

4. Законът регулира процедурата „habeas corpus”, за да се изправи веднага пред съда всяко лице, което е задържано незаконно. Също така законът определя максималния срок на предварителния затвор (задържането под стража).

Член 18

1. Гарантира се правото на чест и достойнство, правото на личен и семеен живот и правото на собствен образ.

2. Домът е неприкосновен. Никое вписване или регистриране не може да се извършва без съгласието на титуляра или впоследствие на съдебно решение, освен в случаите на явен деликт.

3. Гарантира се тайната на съобщенията и в частност на пощенските, телеграфните и телефонните такива, освен ако съществува съдебно решение.

4. Законът ограничава използването на информатиката, за да гарантира честта и личния и семейния живот на гражданите и цялостното упражняване на техните права.

Член 19

Испанците имат право да избират свободно своето местопребиваване и да се движат свободно в националната територия.

Също така имат право свободно да излизат и да напускат Испания при условията, които законът установява. Това право не може да бъде ограничавано поради политически или идеологически причини.

Член 20

1. Признават и се защитават правата:

а) с които се изразят и разпространяват свободно мисли, идеи и мнения чрез думи, писмено или посредством какъвто и друг начин.

б) с които се създават литературни, артистични, научни и технически произведения.

в) академичната свобода.

г) да се съобщава или да се получава свободно вярна информация посредством каквото и да е средство на разпространение. Законът регулира правото при специалното условие на съвестта и професионалната тайна при упражняването на тези свободи.

2. Упражняването на тези права не може да бъде ограничено посредством никаква предварителна цензура.

3. Законът регулира организацията и парламентарния контрол на средствата за комуникация, които са зависими от държавата или от което и да е публично учреждение и гарантира достъпа до тези медии на значимите социални и политически групи, като уважава плурализма на обществото и на различните езици на Испания.

4. Тези свободи имат своето ограничение по отношение на признатите права в тази част, в разпоредбите на законите, които ги съдържат, и по-специално в правото на чест и достойнство, на личен живот, на собствен образ и на защитата на младежта и на децата.

5. Може да бъде наредено изземване на публикации, записи и други средства на информация само в резултат на съдебно решение.

Член 21

1. Признава се правото на мирни и невъоръжени събрания. Упражняването на това право не изисква предварително разрешение.

2. В случай на събрания на места, където има публично движение и манифестации, се изпраща предварително съобщение на властите, които могат само да ги забранят, когато съществуват причини, които се основават на промяна на обществения ред, с опасност за хората и собствеността.

Член 22

1. Признава се правото на сдружаване.

2. Сдруженията, които преследват цели или използват средства, които се квалифицират като престъпни, са незаконни.

3. Сдруженията, които се учредяват в съответствие с този член трябва да се впишат в регистъра само с цел да се им се даде публичност.

4. Сдруженията могат да бъдат разпуснати или да бъдат прекратени техните дейности по силата на мотивирано съдебно решение.

5. Забраняват се тайните сдружения и такива с военен характер.

Член 23

1. Гражданите имат правото да участват в обществените дела пряко или чрез свободно избрани в периодични избори представители посредством всеобщо избирателно право.

2. Също така имат правото при условията на равенство до достъп до обществени служби, като изискванията са посочени в законите.

Член 24

1. Всички лица имат правото да получат ефективна защита от съдилищата при упражняването на своите права и законни интереси, така че в никой случай да не могат да бъдат лишени от такава защита.

2. Също така всички имат правото на достъп до редовен съд, установен от закона, на защита и на помощ от адвокат, да бъдат информирани за обвинението срещу тях, на публичен процес без неизвинителни отлагания и с всички гаранции, да използват съответните доказателства в своя защита, да не правят декларации в своя вреда, да не се признават за виновни и на презумцията за невинност.

Законът регулира случаите, при които поради роднински връзки или професионална тайна, не съществува задължение за декларация по отношение на факти, които се предполага, че съставляват престъпление.

Член 25

1. Никой не може да бъде осъден или санкциониран за действия или бездействия, които в момента на извършването им не съставляват престъпление, административно нарушение според действащото законодателство в онзи момент.

2. Наказанията за лишаване от свобода и мерките за сигурност са ориентирани към превъзпитание и социално интегриране и не могат да се състоят от принудителен труд. Осъденият на лишаване от свобода, който изтърпява наказанието си, се ползва от основните права на тази глава с изключение на онези, изрично ограничени до съдържанието на осъдителната присъда, смисъла на наказанието и на закона за изпълнение на наказанията. Във всеки случай той има право на заплащане за труда си и на съответните ползи от социалното осигуряване, така както и на достъп до култура и на цялостно развитие на своята личност.

3. Гражданската администрация не може да налага санкции, които пряко или косвено водят до лишаване от свобода.

Член 26

Забранени са съдилищата на честта в рамките на гражданската администрация и на професионалните организации.

Член 27

1. Всички имат право на образование. Признава се правото на обучение.

2. Образованието има за цел пълното развитие на човешката личност и уважението на демократичните принципи на съжителство и на основните права и свободи.

3. Обществените власти гарантират правото, което подпомага родителите, така че техните деца да получат религиозно и морално образование, което е в съответствие с техните собствени убеждения.

4. Основното образование е задължително и безплатно.

5. Обществените власти гарантират правото на всички на образование посредством общото планиране на образованието с ефективното участие на всички засегнати сектори и създаването на образователни центрове.

6. На физическите и юридическите лица се признава свободата да създават образователни центрове, като при това се уважават конституционните принципи.

7. Професорите, родителите и възпитаниците се намесват в контрола и управлението на всички центрове, поддържани от администрацията с публични средства при условията, които установява закона.

8. Обществените власти инспектират и уеднаквяват образователната система, за да гарантират изпълнението на законите.

9. Обществените власти подпомагат образователните центрове, които обединяват изискванията, установени от закона.

10. Признава се автономията на университетите при условията, установени от закона.

Член 28

1. Всички имат право свободно да образуват и членуват в синдикални организации. Законът може да ограничи или изключи упражняването на това право във въоръжените сили или на органите, които са подложени на военна дисциплина, и регулира особеностите на неговото упражняване за държавните служители. Синдикалната свобода обхваща правото да се създават и да се членува в профсъюзи, както и правото на профсъюзите да формират конфедерации и да създават международни синдикални организации или да членуват в тях. Никой не може да бъде задължен да членува в даден профсъюз.

2. Признава се правото на стачка на работещите за защита на техните интереси. Законът регулира упражняването на това право и установява точните гаранции, за да се осигури поддържането на съществените услуги на обществото.

Член 29

1. Всички испанци имат право на индивидуални и колективни писмени петиции във формата и с ефектите, определени от закона.

2. Членовете на въоръжените сили или на органите, подлежащи на военна дисциплина могат да упражнят това право само индивидуално и според правилата на тяхното специфично законодателство.

Раздел 2а Права и задължения на гражданите

Член 30

1. Испанците имат право и задължение да защитават Испания.

2. Законът определя военните задължения на испанците и регулира със съответните гаранции възражението на съвестта, както и причините за освобождаване от военна служба, като може да наложи на нейно място заместваща обществена престация.

3. Може да се създаде гражданска служба за изпълнение на цели от обществен интерес.

4. Посредством закона могат да се регулират задълженията на гражданите в случаите на сериозен риск, катастрофа или обществено бедствие.

Член 31

1. Всички допринасят за покриването на обществените разходи в съответствие с техните икономически способности посредством справедлива данъчна система, основана на принципите на равенството и прогресивност, която в никакъв случай не преследва конфискация.

2. Публичните разходи реализират справедливо насочване на публичните приходи и тяхното програмиране и изпълнение отговарят на критериите на ефективност и икономия.

3. Могат да се установят лични и имуществени престации с публичен характер само посредством закон.

Член 32

1. Жената и мъжът имат право на сключат брак при пълно юридическо равенство.

2. Законът регулира формата на брака, възрастта и способността за сключване, задълженията и правата на съпрузите, причините за раздяла и развод и техните ефекти.

Член 33

1. Признава се правото на частна собственост и на наследяване.

2. Социалната функция на тези права очертава тяхното съдържание в съответствие със законите.

3. Никой не може да бъде лишен от неговото имущество и право освен поради законосъобразна причина на обществена полезност или социален интерес чрез съответно обезщетение и в съответствие със законите.

Член 34

1. Признава се правото на създаване на фондация с цел обществен интерес в съответствие със закона.

2. За фондациите важат също разпоредбите на алинеи 2 и 4 на член 22.

Член 35

1. Всички испанци имат задължението и правото на труд, на свободен избор на професия, на израстване в работата си и на едно възнаграждение, което е достатъчно да удовлетвори техните необходимости и тези на техните семейства, като в никакъв случай не може да се прави дискриминация поради полова принадлежност.

2. Законът регулира статута на работниците.

Член 36

Законът регулира особеностите на юридическия режим на професионалните колегии и упражняването на регулираните професии. Вътрешната структура и функционирането на колегиите трябва да бъде демократично.

Член 37

1. Законът гарантира правото и колективното договаряне между представителите на работещите и на предприемачите, така както и обвързващата сила на събранията.

2. Признава се правото на работещите и на предприемачите да използват средствата на колективен конфликт (стачка). Законът, който регулира упражняването на това право, без да засяга ограниченията, които могат да бъдат установени, включва точни гаранции, за да се осигури предоставянето на най-съществените услуги за обществото.

Член 38

Признава се свободата на предприемачеството в рамките на пазарната икономика. Обществените власти гарантират и защитават неговото упражняване и защитата на производителността в съответствие с изискванията на обща икономия и, в частност, на планирането.

Глава Трета Водещи принципи на социалната и икономическата политика

Член 39

1. Обществените власти осигуряват социалната, икономическата и юридическа защита на семейството.

2. Обществените власти осигуряват също така цялостната защита на децата, като последните са равни пред закона независимо от своя произход, и на майките, независимо от тяхното гражданско състояние. Законът предоставя възможност за разследване на произхода и на бащинството.

3. Родителите трябва да предоставят всякаква помощ на своите деца, родени във и извън от брака по време на тяхното непълнолетие и в онези случаи, които законът изисква.

4. Децата се ползват с предвидената защита в международните договори, които закрилят техните права.

Член 40

1. Обществените власти спомагат за създаването на благоприятни условия за социалния и икономически прогрес и за по-справедливо разпределение на регионалната и лична рента в рамките на една политика за икономическа стабилност. По специален начин реализират политика, която е ориентирана към пълна заетост.

2. По същия начин публичните власти развиват политика, която гарантира професионалното образование и реадаптация, следят за сигурността и хигиената на работното място и гарантират необходимата почивка посредством ограничаване на работния ден, периодичните платени ваканции и създаването на адекватни центрове.

Член 41

Обществените власти поддържат обществен режим на социална сигурност за всички граждани, който гарантира социална помощ и престации при ситуации на необходимост, специално в случай на безработица. Допълнителната помощ и престации са свободни.

Член 42

Държавата следи за защитата на икономическите и социални права на испанските работници в чужбина и ориентира своята политика към тяхното завръщане.

Член 43

1. Признава се правото на защита на здравето.

2. Публичните власти имат задължението да организират и да надзирават общественото здраве посредством превантивни мерки и посредством необходимите услуги и престации. Законът установява правата и задълженията на всички.

3. Публичните власти развиват здравното, физическото и спортното образование. Също така спомагат за адекватното използване на свободното време.

Член 44

1. Обществените власти насърчават и закрилят достъпа до култура, на който всички имат право.

2. Обществените власти насърчават науката и научните и техническите изследвания в полза на общия интерес.

Член 45

1. Всички имат право да се ползват от адекватна околна среда за развитие на личността, както и на задължение да я съхраняват.

2. Обществените власти наблюдават за рационалното използване на всички природни ресурси с цел да защитят и да подобрят качеството на живот и да защитят и реставрират околната среда, като се опират на необходимостта на колективната солидарност. 3. Онези, които нарушават горните разпоредби при условията, които установяват законите се дефинират наказателни санкции или в някои случаи административни, както и задължението да се поправят причинените вреди.

Член 46

Публичните власти гарантират консервацията и насърчават обогатяването на историческото, културно и артистичното наследство на народите на Испания и на имуществото, от което то се състои, независимо от правния му статут и собственост. Наказателният закон съдържа санкции срещу посегателствата на това наследство.

Член 47

Всички испанци имат право да се ползват от достойно и подходящо жилище. Обществените власти създават необходимите условия и установяват съответните норми за реализация на това право, като регулират използването на земята в съответствие с общия интерес, за да се попречи на спекулацията. Общността участва в принадените стойности, които се генерират от урбанистичното действие на публичните учреждения.

Член 48

Обществените власти насърчават условията за свободното и ефективното участие на младежта в политическото, социалното и културното развитие.

Член 49

Обществените власти осъществяват политика на преглед, лечение и рехабилитация и интеграция на хората с физически и психически увреждания, на които предоставят изискващото им се специално внимание и им помагат специално за ползването на правата, които тази част предоставя на всички граждани.

Член 50

Публичните власти гарантират посредством адекватни и периодически актуализирани пенсии икономическата достатъчност на гражданите по време на третата възраст. Също така и независимо от семейните задължения, спомагат за тяхното благосъстояние чрез система на обществени услуги, които са насочени към техните специфични здравни, жилищни, културни и свързани със свободното време проблеми.

Член 51

1. Публичните власти гарантират защитата на потребителите и на ползвателите, защитавайки чрез ефикасна процедура сигурността, здравето и законните интереси на същите.

2. Публичните власти насърчават информацията и образованието на потребителите и ползвателите, съдействат на техните организации и се вслушват в тях по въпросите, които могат да ги засягат при условията, които установява закона.

3. В зависимост от предходните разпоредби законът регулира вътрешната търговия и разрешителния режим на търговските продукти.

Член 52

Законът регулира професионалните организации, които допринасят за защитата на техните собствени икономически интереси. Тяхната вътрешна структура и функциониране трябва да бъдат демократични.

Глава Четвърта Гаранции на основните права и свободи

Член 53

1. Правата и свободите, признати в глава втора на тази част обвързват всички публични власти. Само със закон, който във всеки случай трябва да уважава тяхното същностно съдържание, може да се регулира упражняването на тези права и свободи, които се спазват във връзка с предвиденото в член 161, 1, а).

2. Всеки гражданин може да се обърне за защита на признатите свободи и права в член 14 и в раздел първи на втора глава пред обикновените съдилища по процедура, която се основава на принципите на преференция и обобщено (бързо) производство, както и чрез процедура пред Конституционния съд. Тази последната ще се приложи при признатото в член 30 възражение на съвестта,.

3. Признанието, уважението и защитата на признатите принципи в глава трета ръководят позитивното законодателство, съдебната практика и действията на публичните власти. На тях могат само да се позоват в обикновените съдилища в съответствие разпоредбите на законите, които ги прилагат.

Член 54

Органически закон регулира институцията на защитник на народа като висш избраник на Генералните Кортеси, като го определя като защитник на посочените в тази част права и който може да надзирава дейностите на администрацията, като се отчита пред Генералните Кортес.

Глава Пета Суспендиране на правата и свободите

Член 55

1. Признатите права в членове 17, 18, алинеи 2 и 3 , членове 19, 20, алинеи 1 а) и г) и 5, членове 21, 28, алинеи 2 и член 37, алинея 2 могат да бъдат суспендирани, когато се приеме държавна декларация на извънредно положение или обсада при условията, предвидени в Конституцията. Изключение прави установеното предварително в член 17, алинея 3 по силата на държавна декларация на извънредно положение.

2. Органически закон може да определя формата и случаите, при които в индивидуална форма или с необходимата съдебна намеса и при адекватен парламентарен контрол признатите права в член 17, алинея 2 и 18, алинеи 2 и 3, могат да бъдат суспендирани за определени лица по отношение на съответните разследвания на действията на въоръжени банди и на терористични елементи.

3. Несправедливото или незаконното използване на възможностите на този органически закон ще произведе наказателна отговорност като нарушение на правата и свободите, признати от законите.

Част ІІ Короната

Член 56

1. Кралят е глава на държавата, символ на нейното единство и стабилност, арбитър и модератор на функционирането на институциите, поема най-висшото представителство на испанската държава в международните отношения, и по-специално с нациите от нейната историческа общност и упражнява функциите, които му предписват изрично Конституцията и законите.

2. Неговата титла е крал на Испания, като може да използва онези титли, които съответстват на короната.

3. Личността на краля е неприкосновена и не й се търси отговорност. Неговите актове ще бъдат винаги заверявани във формата установена в член 64, като те ще бъдат невалидни при липсата на тази заверка, с изключение на разпоредбите на член 65, 2.

Член 57

1. Короната на Испания се наследява от наследниците на негово величество. Хуан Карлос І Бурбон, законен наследник на историческата династия. Наследяването на трона ще следва нормалния ред на първородството и представителството, като винаги се предпочита предходната линия пред следващата; при същата линия, по-близката степен пред по-далечната; при същата степен, мъжът пред жената и при същия пол, по-възрастната пред по-младата.

2. Принцът –наследник от деня на своето раждане или от момента, в който получи име, ще приеме достойнството на Принц на Астурия и титлите, които са традиционно свързани със наследника на Короната на Испания.

3. Когато всички линии, призвани от закона, биват прекъснати, Генералните Кортеси решават за наследяването на Короната във формата, която най-съответства на интересите на Испания.

4. Онези лица, които имат право към наследяване на трона и който сключат брак въпреки изричната забрана на Краля и на Кортесите, ще бъдат изключени от наследството на Короната, както и техните наследници.

5. Абдикацията и отказът, както и всяко съмнение относно фактите или правото, които могат да възникнат относно реда на наследяване на Короната се решават от органически закон.

Член 58

Кралицата консорт или консортът на Кралицата не могат да поемат конституционни функции, освен в съответствие с разпоредбите относно Регентството.

Член 59

1. Когато Кралят е непълнолетен, бащата или майката на Краля и при тяхната липса, най-близкият пълнолетен родственик, който може да наследи Короната, според установения ред в Конституцията, ще встъпи незабавно в упражняването на Регентството и ще го упражнява през целия период на непълнолетието на Краля.

2. Ако Кралят не може да изпълнява своите правомощия и тази невъзможност бъде призната от Генералните Кортес, то Принцът наследник, ако е пълнолетен, ще приеме веднага да изпълнява Регентството. Ако не е, ще се следват разпоредбите на предходния член, докато Принцът достигне пълнолетие.

3. Ако не съществува лице, което да може да стане Регент, той се назначава от Генералните Кортеси и регентството се състои от една, три или пет лица.

4. За упражняването на Регентството той трябва да е испанец и пълнолетен.

5. Регентството се упражнява по конституционен мандат и винаги в името на Краля.

Член 60

1. Настойник на малолетния Крал ще бъде лице, което починалият Крал е посочил в своето завещание, като той трябва да е пълнолетен и испанец по рождение. Ако не е бил назначен такъв, настойник ще бъде бащата или майката, докато са вдовци. Ако няма такива, Генералните Кортеси го назначават, но трябва да се има предвид, че не могат да се съвместяват задълженията на Регент и на настойник, освен ако не се упражняват от майка, баща или възходящи по права линия на Краля.

2. Упражняването на настойничеството е несъвместимо с какъвто и да е друг пост или политическо представителство.

Член 61

1. Кралят, след като бъде обявен за такъв пред Генералните Кортеси, полага клетва за изпълнение на своите функции, за пазене на Конституцията и законите и за уважение на правата на гражданите и на автономните общности.

2. Принцът наследник след навършване на пълнолетие и Регента или Регентите, при встъпване в длъжност полагат същата клетва, както и за вярност към Краля.

Член 62

Кралят притежава следните правомощия:

а) да санкционира и обнародва законите.

б) да свиква и разпуска Генералните Кортеси и да свиква избори при условията, предвидени в Конституцията.

в) да предлага кандидат за Президент на правителството и да го назначава, както и да прекратява неговите функции при условията, предвидени в Конституцията.

г) да назначава и освобождава членовете на правителството по предложение на неговия президент.

д) да дава ход на декрети, приети от Съвета на министрите, да назначава на граждански и военни длъжности и да раздава ордени и награди в съответствие със законите.

е) да бъде информиран за делата в държавата и да председателства сесиите на Съвета на министрите, когато смята за възможно, по молба на Президента на правителството.

ж) да осъществява висшето командване на въоръжените сили.

з) да упражнява правото на помилване в съответствие със закона, който не разрешава общо помилване.

и) да бъде висш патрон на Кралските академии.

Член 63

1. Кралят акредитира посланиците и другите дипломатически представители. Чуждестранните представители в Испания биват акредитирани пред него.

2. На Краля принадлежи правомощието да изрази съгласието на държавата, когато тя се задължава чрез международни договори в съответствие с Конституцията и законите.

3. Краля има правомощието, при предварително овластяване на Генералните Кортеси, да обяви война и да сключи мир.

Член 64

1. Актовете на Краля ще бъдат заверявани от Президента на правителството и в частност от компетентните министри. Предложението и назначаването на Президента на правителството и разпускането, предвидено в член 99, ще бъдат заверявани от Президента на Конгреса.

2. За актовете на Краля ще бъдат отговорни лицата, които ги заверяват.

Член 65

1. Кралят получава от приходите на държавата една глобална сума за издръжката на своята фамилия и къща, като има право да я разпределя свободно по негово усмотрение.

2. Кралят номинира и освобождава свободно гражданските и военните членове на своята къща.

Част ІІІ Генерални Кортеси (Парламент)

Глава Първа Камари

Член 66

1. Генералните Кортеси представляват испанския народ и се състоят от Конгреса на депутатите и от Сената.

2. Генералните Кортеси упражняват законодателната власт на държавата, одобряват нейните приходи и разходи, контролират действията на Правителството и притежават компетенциите, предписани от Конституцията.

3. Генералните Кортеси са неприкосновени.

Член 67

1. Никой не може да бъде член и на двете камари едновременно, нито да съвместява членството в асамблея на автономна общност с онова на депутат на Конгреса.

2. Членовете на Генералните Кортеси не са обвързани с императивен мандат.

3. Извънредните събрания на парламентаристите, които се извършват без регламентирано свикване, не обвързват Камарите. Те не могат да упражнят своите функции и не могат да се позоват на своите привилегии.

Член 68

1. Конгресът се състои от минимум 300 и максимум от 400 депутати, които са избрани чрез всеобщо избирателно право, което е свободно, равно, пряко и тайно при условията, установени от закона.

2. Избирателният окръг е провинцията. Населението на Ceuta и Melilla биват представлявани с по един депутат. Законът разпределя общия брой на депутати, като предписва минимално начално представителство на всеки окръг и като разпределя същите пропорционално на населението.

3. Изборите се провеждат във всеки окръг, имайки предвид критериите на пропорционално представителство.

4. Конгресът се избира за срок от четири години. Мандатът на депутатите изтича четири години след техния избор или в деня на разпускане на камарата.

5. Избиратели и избираеми са всички испанци, които могат да се ползват цялостно от своите политически права.

Законът признава и държавата спомага за упражняването на избирателното право от испанците, които се намират извън територията на Испания.

6. Изборите се провеждат в рамките на тридесет дни и шестдесет дни от прекратяването на мандата. Избраният Конгрес трябва да бъде свикан в рамките следващите на двадесет и пет дни от провеждането на изборите.

Член 69

1. Сенатът е камарата за териториално представителство.

2. Във всяка провинция се избират четири сенатори посредством свободно, равно, пряко, тайно, всеобщо избирателно право от избирателите във всяка една от тях при условията, които определя органически закон.

3. В островните провинции, всеки остров или група от острови чрез островния съвет се конституира окръг за избор на сенатори, като трима съответстват на главните острови – Gran Canaria, Mallorca, Teneriffe - и един на всеки от следните острови или групи: Ibiza-Formentera, Menorca, Fuerteventura, Gomera, Hierro, Lanzarote, La Palma.

4. Населението на Ceuta и Melilla избират всяка една от тях по един сенатор.

5. Автономните общности определят по още един сенатор за всеки милион от жители в техните респективни територии. Определянето се извършва от законодателните асамблеи или, при тяхна липса, на висшия колегиален орган на автономната общност в съответствие със статутите, които при всеки случаи осигуряват адекватно пропорционално представителство.

6. Сенатът се избира за срок от четири години. Мандатът на сенаторите се прекратява четири години след избора им или в деня на разпускане на Камерата.

Член 70

1. Избирателният закон определя причините за неизбираемост и несъвместимост на депутати и сенатори, които включват във всеки случаи:

а) членовете на Конституционния съд.

б) висши длъжностни лица в администрацията на държавата, посочени от закона, с изключение на членове на правителството.

в) защитникът на народа.

г) магистратите, съдиите и прокурорите.

д) професионалните военни и членове на въоръжените сили и силите за сигурност и полицията.

е) членовете на избирателните джунти (Juntas Electorales).

2. Валидността на актовете и на пълномощията на членовете на двете камари подлежи на съдебен контрол при условията, които са установени от избирателния закон.

Член 71

1. Депутатите и сенаторите се ползват с неприкосновеност на изразените мнения при упражняване на техните функции.

2. По време на периода на техния мандат депутатите и сенаторите се ползват с имунитет и могат да бъдат задържани само в случаите на извършване на очевидно и явно престъпление. Те не могат да бъдат обвинявани, нито съдени без предварително разрешение на съответната камара.

3. Делата срещу депутати и сенатори ще бъдат подсъдни на наказателната колегия на Върховния съд.

4. Депутатите и сенаторите получават възнаграждение, което се определя от съответните камари.

Член 72

1. Камарите приемат свои правилници, одобряват самостоятелно своите бюджети и при общо съгласие регулират собствения статут на Генералните Кортеси. Правилниците и тяхната промяна се подлагат на окончателно гласуване в тяхната цялост, което изисква абсолютно мнозинство.

2. Камарите избират своите президенти и членовете на своите председателства. Общите сесии ще бъдат председателствани от Президента на Конгреса и ще следват правилник на Генералните Кортеси, който е одобрен с абсолютно мнозинство на всяка камара.

3. Президентите на камарите упражняват от името на същите всички административни правомощия вътре в техните седалища.

Член 73

1. Камарите се събират ежегодно по време на два обичайни периоди за сесии: първият – от септември до декември и вторият: от февруари до юни.

2. Камарите могат да се свикат на извънредни сесии по искане на Правителството, на Постоянното присъствие или на абсолютно мнозинство от членовете на която и да е от двете камари. Извънредните сесии трябва да се свикат по определен предварително дневен ред и ще бъдат разпуснати, след като този ред бъде изчерпан.

Член 74

1. Камарите се свикват на съвместна сесия, за да упражнят незаконодателните компетенции, които част ІІ изрично предписва на Генералните Кортеси.

2. Решенията на Генералните Кортеси, предвидени в членове 94, 1, 145, 2, и 158, 2 се приемат с мнозинство на всяка една от камарите. В първия случай процедурата се започва от Конгреса, и в останалите два, от Сената. И в двата случая, ако не съществува съгласие между Сената и Конгреса, се прави опит да се постигне такова посредством комисия, съставена от равен брой депутати и сенатори. Комисията представя текст, който ще бъде гласуван и от двете камари. Ако не бъде одобрен в установената форма, то Конгресът решава с абсолютно мнозинство.

Член 75

1. Камарите функционират в заседания и по комисии.

2. Камарите могат да делегират на постоянните законодателни комисии одобрението на проектозаконите и предложенията за закони. Пленумът може въпреки това да изиска във всеки момент на дебата и гласуването който и да е проектозакон или предложение за закон, които са станали обект на такава делегация.

3. Изключения от разпоредбата на предходната алинея са конституционната реформа, интернационалните въпроси, органическите и основните закони и бюджетите на Държавата.

Член 76

1. Конгресът и Сенатът и в определен случай двете камари заедно могат да назначат разследващи комисии по какъвто и да е въпрос от обществен интерес. Техните заключения не ще бъдат обвързващи за съдилищата, нито ще засегнат съдебните решения, без да се засяга, че резултатът на разследването може да бъде съобщен на прокуратурата за упражняване на съответните искове.

2. Ще бъде задължително явяването по искане на камарите. Законът посочва санкциите, които могат да бъдат наложени за неизпълнение на това задължение.

Член 77

1. Камарите могат да получават индивидуални и колективни петиции, като те винаги са в писмен вид, като оставят забранено прякото представяне чрез явяване на гражданите.

2. Камарите могат да препращат на правителството молбите, които получават. Правителството е длъжно да отговори на тяхното съдържание винаги, когато камарите го изискат.

Член 78

1. Във всяка камера ще съществува постоянна депутация, която ще се състои от минимум двадесет и един членове, които ще представляват парламентарните групи в пропорция на числовата им важност.

2. Постоянните депутации ще бъдат председателствани от президента на съответната камера и ще имат функциите, предвидени в член 73, да поемат пълномощия на камарите в съответствие с членове 86 и 116 в случай, че тези биват разпуснати или е изтекъл техния мандат и да надзирават за правомощията на камарите, когато последните не заседават.

3. Веднъж изтекъл мандата и в случай на разпускане, постоянните депутации ще упражняват своите функции до конституирането на новите Генерални Кортеси.

4. Веднъж свикана съответната камера, постоянната депутация ще даде сметка за разглежданите от нея въпроси и за своите решения.

Член 79

1. За приемането на договорите камарите трябва да бъдат редовно свикани и да ползват помощта на мнозинството на техните членове.

2. Тези договори, за да бъдат валидни, трябва да бъдат одобрени от мнозинството на присъстващите членове, без да се имат предвид специалните мнозинства, които установяват Конституцията и органическите закони и които за избор на лица, установяват правилниците на камарите.

3. Гласуването на сенаторите и депутатите е лично и не може да бъде делегирано.

Член 80

Пленарните сесии на камарите ще бъдат публични, освен ако съществува споразумение с противно съдържание на всяка камера, което е прието с абсолютно мнозинство и в съответствие с правилника.

Глава втора Приемане на законите

Член 81

1. Органически закони са онези, които се отнасят до основните права и публични свободи, онези които одобряват статутите на автономия и общия изборен режим и подобните, предвидени в Конституцията.

2. Одобрението, изменението и дерогацията на органическите закони изисква абсолютно мнозинство от Конгреса, което трябва да се покажи при едно окончателно гласуване на цялостния проект.

Член 82

1. Генералните Кортеси могат да делегират на правителството правомощието за приемане на норми с ранг на закони по определени материи, които не са включени в предходния член.

2. Законодателното делегиране трябва да се извърши посредством основен закон, когато неговата цел е формулирането на текстове или с обикновен закон, когато се прави опит да се обединят различни текстове в един такъв.

3. Законодателната делегиране трябва да се предостави на Правителството в изрична форма за конкретната материя и с определяне на място за нейното упражняване. Делегирането се изчерпва с използването му от Правителството чрез публикация на съответната норма. Не може да се предоставя по подразбиращ се начин или за неопределено време. Също така не се разрешава пределегирането на различни органи от самото Правителство.

4. Основните закони ограничават с точност целта и обхвата на законодателното делегация и принципите и критериите, които трябва да се следват при тяхното упражняване.

5. Овластяването за преработването на законовите текстове определя нормативния обхват, за които се отнася съдържанието на делегацията, уточнявайки дали се отнася за просто формулиране на единствен текст или се включва, да регулира, уточни и хармонизира законовите текстове, които се преработват.

6. Без накърняване на собствената компетентност на съдилищата, законите за делегация могат да установят във всеки случай допълнителни формули за контрол.

Член 83

Основните закони не могат в никакъв случай:

а) да оправомощават изменението на съответния основен закон.

б) предоставят възможност за приемането на норми с ретроактивен характер.

Член 84

Когато едно предположение за закон или изменение противоречат на едно действащо законодателно делегиране, Правителството има правомощието да се противопостави на тяхното обсъждане. В този случай може да се представи предложение за закон за пълната или частична дерогация на закона за делегиране.

Член 85

Разпоредбите на Правителството, които съдържат делегирано законодателство се наричат законови декрети.

Член 86

1. В случай на извънредна и спешна необходимост Правителството може да приеме временни законодателни разпоредби, които да приемат формата на декрети-закони и които не могат да засегнат правния ред на основните институции на държавата, на правата, задълженията и свободите на гражданите, регулирани в част І, режима на автономните общности, както и общото избирателно право.

2. Декретите-закони трябва веднага да бъдат подложени на дебат и гласуване от целия конгрес на депутатите, свикан с тази цел в срок от тридесет дни, след тяхното обнародване. Конгресът трябва да се произнесе изрично в рамките на този срок относно тяхната дерогация или приемане, за което Правилникът установява специална процедура.

3. По време на периода, установен от предходната алинея, Кортесите могат да му дадат ход като на проектозакон с процедура на спешност.

Член 87

1. Законодателната инициатива принадлежи на Правителството, на Конгреса и на Сената в съответствие с Конституцията и правилниците на камарите.

2. Асамблеите на автономните общности могат да поискат от Правителството да приеме проектозакон или да внесат в конгреса проектозакон, като делегират пред всяка камера максимално трима членове на асамблеята, натоварени с неговата защита.

3. Органически закон регулира формата за упражняване и изискванията на популярната инициатива за представянето на предложения за закони. Във всеки случай се изискват най-малкото 500 000 заверени подписа. Инициативата няма да бъде приета по отношение на специфичната материя на органически закони, на данъчни закони и на такава с международен характер, както и по отношение на прерогатива за помилване.

Член 88

Проектозаконите ще бъдат одобрявани от Съвета на министрите, който ще ги внася в Конгреса, като проектозаконите ще бъдат съпроводени от изложение на мотивите и от необходимата информация, за да може той да се произнесе по тях.

Член 89

1. Даването ход на предложенията за законите се регулира с правилници на камарите, без които дължимият приоритет на проектозаконите пречи на упражняването на законодателна инициатива при условията на член 87.

2. Предложенията на законите, които в съответствие с член 87, се разглеждат от Сената, се предоставят на Конгреса, за разглеждане от него като предложения.

Член 90

1. Веднъж одобрен обикновен и органически проектозакон от Конгреса на депутатите, неговият Президент веднага съобщава за същия на Президента на Сената, на когото се представя за разглеждане.

2. Сенатът в срок от два месеца, от деня на получаване на текста може посредством мотивирано съобщение, да наложи вето или да направи в него поправки. Ветото трябва да бъде прието с абсолютно мнозинство. Проектът не може да бъде представен на Краля за одобрение, докато Конгресът не го е приел с абсолютно мнозинство, в случай на вето, на първоначалния текст, или с просто мнозинство, след като са изминали два месеца от неговото представяне или се произнася по отношение на поправките, като ги приема или отхвърля с просто мнозинство.

3. Срокът от два месеца, с които Сенатът разполага за приемане или поправки се намалява до двадесет дни при проекти, които са обявени за спешни от Правителството и от Конгреса на депутатите.

Член 91

Кралят санкционира в срок от петнадесет дни одобрените от Генералните Кортеси закони, обнародва ги и нарежда тяхното незабавно публикуване.

Член 92

1. Политическите решения със специално разпространение могат да бъдат подложени на консултативен референдум.

2. Референдумът се свиква от Краля въз основа на предложение от Президента на правителството, което е предварително одобрено от Конгреса на депутатите.

3. Органически закон регулира условията и процедурата на различните видове референдум, предвидени в тази Конституция.

Глава трета Международни договори

Член 93

Посредством органически закон може да се оправомощи приемането на договори, с които да се предостави на една интернационална организация или институция упражняването на компетентности, произтичащи от Конституцията. Генералните Кортеси и правителството, в зависимост от случая, предоставят гаранции за изпълнението на тези договори и на решенията, произтичащи от интернационалните и наднационални организми, които са титуляри на цесията.

Член 94

Предоставянето на съгласие от името на държавата, с което тя се задължава чрез международни договори и конвенции, изисква предварително овластяване от Генералните Кортеси в следните случаи:

а) договори и конвенции от военен характер.

б) договори и конвенции, които засягат териториалната цялост на държавата и основните права и задължения в част І.

в) договори и конвенции, които пораждат задължения за държавната хазна.

г) договори и конвенции, които предполагат изменение или дерогация на закон и съдържат законодателни мерки за неговото изпълнение.

2. Конгресът и Сенатът ще бъдат незабавно информирани за сключването на останалите договори и конвенции.

Член 95

1 Сключването на интернационален договор, който съдържа разпоредби противоречащи на Конституцията, изисква предварително конституционно изменение.

2. Правителството или която и да е от камарите може да изиска от Конституционния съд да обяви дали съществува или не такова противоречие.

Член 96

1. Интернационалните договори, които са валидно сключени, след като бъдат официално публикувани в Испания стават част от вътрешния ред. Техните разпоредби могат да бъдат дерогирани, изменени или суспендирани във формата, предвидена в съответните договори и в съответствие с общите норми на интернационалното право.

2. За денонсиране на международни договори и конвенции се използва същата процедура, предвидена за тяхното одобрение в член 94.

Част ІV Правителство и администрация

Член 97

Правителството ръководи вътрешната и външната политика, гражданската и военната администрация и защитата на Държавата. Упражнява изпълнителната функция и власт в съответствие с Конституцията и законите.

Член 98

1. Правителството се състои от Президент, двама вице-президенти, министри и други членове, които установява закона.

2. Президентът ръководи действията на Правителството и координира функциите на останалите членове на същото, без това да накърни компетентността и пряката отговорност на последните в тяхното управление.

3. Членовете на Правителството не могат да упражняват други представителни функции, които произтичат от парламентарен мандат, нито каквато и да е публична функция, която не произтича от поста им, както и каквато и да е професионална или търговска дейност.

4. Законът регулира статута и несъвместимостта на членовете на Правителството.

Член 99

1. След всяко обновяване на Конгреса на депутатите, Кралят след предварителна консултация с определените представители от политическите групи с парламентарно представителство и посредством Президента на Конгреса предлага кандидат за президент на Правителството.

2. Предложеният кандидат в съответствие с предвиденото в предходната алинея излага пред Конгреса на депутатите политическата програма на Правителството, което иска да формира и иска доверието на камарата.

3. Ако Конгресът на депутатите с гласуване на абсолютно мнозинство от неговите членове предостави доверие на този кандидат, Кралят го назначава за Президент.

4. Ако след извършване на гласуванията не се получи доверие, се разглеждат последователни предложения във формата, предвидена в предходните алинеи.

5. Ако е изтекъл период от два месеца от началото на първото гласуване на предоставяне на доверие, и никой кандидат не е получил доверието на Конгреса, Кралят разпуска и двете камари и свиква нови избори със заверката на Президента на Конгреса.

Член 100

Членовете на Правителството ще бъдат назначавани и уволнявани от Краля по предложение на техния Президент.

Член 101

1. Правителството се разпуска след провеждането на общи избори, в случаи на загуба на парламентарно доверие, предвидени в Конституцията или при оставка или смърт на неговия Президент.

2. Разпуснатото правителство продължава да изпълнява своите функции, докато новото правителство встъпи в длъжност.

Член 102

1. Наказателната отговорност на Президента и на другите членове на Правителството става търси пред наказателната колегия на Върховния съд.

2. Ако обвинението е за измяна или някакво друго престъпление срещу сигурността на държавата при упражняване на неговите функции, то може да бъде предявено по инициатива на една четвърт от членовете на Конгреса и с одобрението на абсолютното мнозинство на същото.

3. Кралският прерогатив за помилване е неприложим в случаите на този член.

Член 103

1. Публичната администрация служи обективно на общите интереси и действа в съответствие с принципите на ефективността, йерархията, децентрализацията и координацията, като се подчинява изцяло на закона и правото.

2. Органите на администрацията на държавата са създадени, ръководени и координирани в съответствие със закона.

3. Законът регулира статута на държавните служители, на достъпа до публичната служба в съответствие с принципите на качеството и способностите, на особеностите на упражняване на правото на професионално сдружаване и гаранциите за безпристрастност при упражняването на техните функции.

Член 104

1. Силите за сигурност, които са зависими от правителството, имат за своя мисия да защитят свободното упражняване на свободите и правата и да гарантират сигурността на гражданите.

2. Органически закон определя функциите, основните принципи на действие и статутите на силите за сигурност.

Член 105

Законът регулира:

а) изслушването на гражданите, пряко или посредством организации и сдружения, които са признати от закона, при процедурата на приемане на административни разпоредби, които ги засягат.

б) достъпа на гражданите до административните архиви и регистри, освен ако се засяга сигурността и защитата на държавата, разследване на престъпления и личния живот на гражданите.

в) процедурата, чрез която трябва да се издадат административните актове, гарантирайки изслушването на заинтересования.

Член 106

1. Съдилищата контролират правомощията и законността на действията на администрацията, така както и нейното подчинение на справедливи цели.

2. Гражданите, при условията установени от закона имат право да бъдат обезщетени за всички вреди, които са нанесени на тяхното имущество и права, освен в случаите на непреодолима сила, винаги когато нарушението е следствие на функционирането на публичните услуги.

Член 107

Държавният съвет е висшият консултативен орган на правителството. Органически закон регулира неговия състав и компетентност.

Част V Отношения между правителството и Генералните Кортеси

Член 108

Правителството носи солидарна отговорност за политическото управление пред Конгреса на депутатите.

Член 109

Камарите и техните комисии могат да изискат посредством техните президенти информация и помощ, която задължава правителството и неговите департаменти, както и държавните органи и органите на автономните общности.

Член 110

1. Камарите и комисиите могат да изискат присъствието на членовете на правителството.

2. Членовете на правителството имат достъп да сесиите на камарите и на техните комисии и способността да бъдат изслушвани и могат да изискат да информират пред същите служители на техните департаменти.

Член 111

1. Правителството и всеки един от неговите членове трябва да подлежи на разследвания, както и да отговарят на въпросите, които се поставят в камарите.

2. Всяко разследване може да поради гласуване, чрез което камарата изразява позицията си.

Член 112

Президентът на правителството след предварително разискване на Съвета на министрите може да постави въпроса за доверие на неговата програма и декларация за общата политика. Доверието се смята за предоставено, когато се гласува в полза на същото с обикновено мнозинство на депутатите.

Член 113

1. Конгресът на депутатите може да изиска политическа отговорност от правителството посредством приемането с абсолютно мнозинство на вот на недоверие.

2. Вотът на недоверие трябва да бъде предложена от най-малко една десета част от депутатите и трябва да включва кандидат за президент на Правителството.

3. Вотът на недоверие не може да се гласува, докато не изтекат пет дни от представянето му. В двата първи дни на този период могат да се представят алтернативни вотове.

4. Ако вотът на недоверие не бъде одобрена от Конгреса, подписалите го не могат да представят друг в същия период на сесиите.

Член 114

1. Ако Конгресът откаже да даде доверие на Правителството, то подава оставката си на Краля, като продължава да изпълнява функциите си до назначаване та Президент на Правителството според разпоредбата на член 99.

2. Ако Конгресът приеме вот на недоверие, Правителството представя своята оставка на Краля и кандидатът, включен в нея се смята за инвестиран с доверието на Камерата според предвидените ефекти в член 99. Кралят го назначава като Президент на Правителството.

Член 115

1. Президентът на Правителството, след предхождащо обсъждане на Съвета на министрите и при неговата изключителна отговорност може да предложи разпускането на Конгреса, на Сената и на Генералните Кортеси, което ще бъде разпоредено от Краля. Декретът на разпускане също така определя датата на изборите.

2. Предложението за разпускане не може да се внесе, когато има вот на недоверие.

3. Не се извършва ново разпускане преди да е изтекла една година от предишното, освен разпоредбите на член 99, алинея 5.

Член 116

1. Органически закон регулира състоянията на тревога, на обсада, на извънредно положение, компетентностите и съответните ограничения.

2. Състоянието на тревога ще бъде обявено от правителството чрез декрет, приет от Съвета на министрите за срок от най-много петнадесет дни, като даде отчет на Конгреса на депутатите, който ще бъде свикан незабавно за тази цел и без чието разрешение срокът не може да бъде продължен. Декретът определя териториалния обхват и докъде се простират ефектите на обявяването на това състояние.

3. Състоянието на извънредно положение ще бъде обявено от Правителството посредством декрет, приет от Съвета на министрите, след предварително овластяване от Конгреса на депутатите. Овластяването и обявяването на състоянието на извънредно положение трябва изрично да определя ефектите на същото, териториалния обхват и продължителност, която не може да надхвърля тридесет дни, продължени с още толкова, при същите изисквания.

4. Състоянието на обсада ще бъде обявено от абсолютно мнозинство на Конгреса на депутатите, по изключителното предложение на правителството. Конгресът определя неговия териториален обхват, продължителност и условия.

5. Не може да се процедира с разпускане на Конгреса, докато се обявени някои от състоянията в този член, като Камарите се свикват автоматично, ако не са в сесия. Тяхното функциониране, както и другите конституционни власти на държавата, не могат да бъдат прекъснати по време на действията на тези състояния.

Ако Конгресът е разпуснат или е изтекъл неговия мандат и ако се случи някоя от ситуациите, които създадат обявяването на тези състояния, то компетентността на Конгреса ще бъдат поети от неговия постоянно представителство (Deputacion Permanente).

6. Декларацията на състоянието на тревога не изменя принципа на отговорност на правителството и на неговите представители, признати в конституцията и законите.

Част VІ Съдебна власт

Член 117

1. Правосъдието произтича от народа и се администрира в името на Краля от съдиите и магистратите в съдебната власт, които са независими, несменяеми, отговорни и се ръководят единствено от закона.

2. Съдиите и магистратите не могат да бъдат суспендирани, уволнявани, премествани, пенсионирани, освен ако съществува законова причина и с предвидените законови гаранции.

3. Упражняването на правосъдието във всички видове процеси принадлежи изключително на съдилищата и трибуналите, определени в законите, според нормите за компетентност и процедура, които тези закони определят.

4. Съдилищата и трибуналите не упражняват повече функции от онези, посочени в предходната алинея и освен онези, които изрично са им предоставени по закон за гарантиране на някое право.

5. Принципът на правосъдното единство е основата на организацията и функционирането на съдилищата. Законът регулира упражняването на военната юрисдикция в случай на война и при положение на обсада в съответствие с принципите на Конституцията.

6. Забранени са извънредните съдилища.

Член 118

Съществува задължение за изпълнение на присъдите и другите решения, подписани от съдилищата и трибуналите, така както и да им се предоставя сътрудничество в хода на процеса и при изпълнението на решенията.

Член 119

Правосъдието ще бъде безплатно, когато така разпорежда закона и винаги по отношение на всички, които нямат достатъчно средства да търсят правосъдие.

Член 120

1. Съдебните решения ще бъдат публикувани с изключение на онези, предвидени в процесуалните закони.

2. Процесът ще бъде преобладаващо устен и то преди всичко в наказателната материя.

3. Присъдите ще бъдат винаги мотивирани и ще се произнасят публично.

Член 121

Вредите, които са причинени от съдебни грешки, както и онези, чиито резултат е нередовното функциониране на администрацията на правосъдието, дават право на обезщетение срещу държавата в съответствие със закона.

Член 122

1. Органическият закон на съдебната власт определя устройството, функциите и управлението на съдилищата и на трибуналите, така както и юридическия статут на съдиите и магистратите, които формират едно общо цяло, както и на обслужващия персонал на администрацията на правосъдието.

2. Генералният съвет на съдебната власт е органът за управление на същата. Органически закон установява неговия статут и режима на несъвместимост на неговите членове и техните функции, в частност при тяхното назначаване, растеж, инспекция и дисциплина.

3. Генералният съвет на съдебната власт ще се състои от Президента на Върховния съд, които ще бъде негов председател, и от двадесет членове, назначени от Краля за период от пет години. От тях, дванадесет – измежду съдиите и магистратите от всички съдебни категории при условията, установени от органическия закон, четири – по предложение на Конгреса на депутатите и четири – по предложение на Сената, избрани и в двата случая с мнозинство от три пети от своите членове измежду адвокатите и други юристи, като всички ти трябва да са с призната компетентност и с повече от петнадесет години стаж при упражняване на професията им.

Член 123

1. Върховният съд с юрисдикция в цяла Испания е висшият правосъден орган, с изключение разпоредбите относно конституционните гаранции.

2. Президентът на Върховния съд ще бъде назначен от Краля по предложение на Генералния съвет на съдебната власт, като се следва формата, определена от закона.

Член 124

1. Прокуратурата (Ministerio Fiscal) без да засяга функциите, предоставени на други органи, има задачата да предявява искове в защита на законността, на правата на гражданите и на публичния интерес, покровителстван от закона, служебно или по искане на заинтересованите, така както и да бди за независимостта на трибуналите и да пледира пред тях за удовлетворяване на социалния интерес.

2. Прокуратурата упражнява своите функции чрез собствени органи в съответствие с принципите на единство на действието, йерархическа зависимост и подчиненост във всеки случай на законността и на безпристрастността.

3. Законът регулира органическия статут на прокуратурата.

4. Генералният прокурор на Държавата ще бъде назначен от Краля по предложение на Правителството, след изслушване на Генералния съвет на съдебната власт.

Член 125

Гражданите могат да предявяват искове и да участват в администрацията на правосъдието посредством институцията на съдебните заседатели във формата и по отношение на онези наказателни процеси, които законът определя, така както и в обикновените и обичайните трибунали.

Член 126

Съдебната полиция зависи от съдиите, от съдилищата и от прокуратурата във своите функции разследването, разкриването и задържането на престъпника при условията, установени от закона.

Член 127

1. Съдиите и магистратите, както и прокурорите, докато упражняват дейността си, не могат да заемат други публични постове, нито да бъдат членове на политически партии и профсъюзи. Законът установява системата и начините на професионално сдружаване на съдиите, магистратите и прокурорите.

2. Законът установява режим на несъвместимости на членовете на съдебната власт, която трябва да осигури пълната независимост на същите.

Част VІІ Икономика и бюджет

Член 128

1. Цялото богатство на страната в неговото разнообразие и онова, което е извън правото й на разпореждане, ще бъде подчинено на общия интерес.

2. Признава се публична инициатива в икономическата дейност. Посредством закон могат да се запазят за публичния сектор ресурси и основни услуги, особено в случай на монопол, както и да се предостави намеса на предприятия, когато го изисква общия интерес.

Член 129

1. Законът установява формите на участие на заинтересованите в социалното осигуряване и в дейността на публичните органи, чиято функция засяга пряко качеството на живот или общото благосъстояние.

2. Публичните власти ефективно насърчават различните форми на участие на предприятията и спомагат посредством адекватно законодателство кооперативните дружества. Също така създават средства и условия, които спомагат за достъпа на работещите до собствеността на средствата за производство.

Член 130

1. Публичните власти наблюдават за модернизацията и развитието на всички сектори на икономиката и в частност на селското стопанство, животновъдството, на риболова и на занаятите с цел да изравни справедливо стандарта на живот на всички испанци.

2. Със същата цел планинските области получават специално отношение.

Член 131

1. Държавата посредством закон може да планира икономическата дейност, за да посрещне колективните необходимости , изравни и хармонизира регионалното и отраслово развитие и да стимулира растежа на рентата и на богатството и неговата по-справедливо разпределение.

2. Правителството осъществява проекти на планиране в съответствие с предвижданията, които са направени от автономните общности и с оценката и сътрудничеството на профсъюзите и други икономически, професионални и предприемачески организации. За тази цел се създава съвет, чийто състав и функции се регламентират със закон.

Член 132

1. Законът регулира юридическия режим на публичната собственост и на общинската такава, като се основава на принципите на неотчуждаемост, непридобиваемост по давност, невъзможност за обременяване с тежести и несеквестируемост.

2. Законът определя кои вещи са публична държавна собственост, като такива във всички случаи са морската зона, плажовете, териториалното море и природните ресурси на икономическата зона и континенталния шелф.

Член 133

1. На държавата принадлежи изключителното първоначално правомощие да определя данъците, като тя може да го окъществява само посредством закон.

2. Автономните общности и местните съвети могат да установяват и изискват данъци в съответствие с Конституцията и законите.

3. Всяка данъчна привилегия, която засяга данъците на държавата, трябва да се установява чрез закон.

4. Публичните администрации могат само да поемат финансови задължения и да реализират разходи само в съответствие със законите.

Член 134

1. Правителството е отговорно за подготовката на общия бюджет на държавата, а Генералните Кортеси – го разглеждат, изменят и одобряват.

2. Общият бюджет на държавата е годишен, като включва всички приходи и разходи на публичния държавен сектор и в тях се включват сумите на данъчните облекчения, които засягат данъците на Държавата.

3. Правителството трябва да представи пред Конгреса на депутатите общия бюджет на държавата най-малко три месеца преди изтичането на онзи на предходната година.

4. Ако законът на бюджета не бъде одобрен преди първия ден на съответната икономическа дейност, то се смята автоматически удължен бюджета на предходната дейност до одобрението на нов бюджет.

5. Веднъж одобрен генералният бюджет на Държавата, Правителството може да внесе проектозакони, които предвиждат увеличение на публичния дълг или намаление на съответните приходи за същия бюджет.

6. Всяко предположение или изменение, което предполага изменение на кредитите или намаление на бюджетните приходи изисква съгласието на Правителството за приемането му.

7. Законът за бюджета не може да създава данъци. Може да ги променя само, когато данъчен закон изрично го предвижда.

Член 135

(този член включва втората конституционна реформа, която е промулгирана на 27 септември 2011. B.O.E. num. 233 от 27 септември 2011)

1. Всички публични администрации съгласуват своите действия на принципа на бюджетна стабилност.

2.Държавата и Автономните общности не могат да прибягнат до структурни дефицити, които надхвърлят установените граници от Европейския съюз относно неговите държави-членки.

3. Държавата и автономните общности трябва да са получили разрешение със закон, за да поемат публичен дълг или да сключват заеми.

Кредитите за покриване на лихвите и главницата на публичния дълг на администрацията се смятат винаги включени в разходите на бюджета и тяхното плащане ще се ползва с абсолютен приоритет. Тези кредити не могат да бъдат обект на промяна, докато не се съгласуват с условията на закона за емисия.

Размерът на публичния дълг на публичната администрация в отношение на брутния вътрешен продукт на държавата не може да надхвърля установената стойност в Договора за функционирането на Европейския съюз.

4. Ограниченията на структурния дефицит и размера на публичния дълг могат само да се надхвърлят в случай на природни катастрофи, икономически рецесии или при извънредна спешност, които са извън контрола на държавата и които значително увреждат финансовото състояние или икономическата или социална стабилност на държавата, приета с абсолютно мнозинство на членовете на Конгреса на депутатите.

5. Органически закон развива принципите, за които се отнася този член, така както участието в респективните процедури на органите на институционална координация между публичните администрации в материята на фискалната и финансова политика. Във всеки случай регулира:

а) разпределението на ограниченията на дефицита и на дълга между различните публични администрации,

б) методологията и процедурата за изчисляване на структурния дефицит.

в) отговорността на всяка публична администрация в случай на неизпълнение на целите на бюджетната стабилност.

6. Автономните общности в съответствие с техните статути и в рамките на ограниченията, които определя този член, приемат и включват разпоредбите за ефективното приложение на принципа на стабилност в техните норми и бюджетни решения.

Член 136

1. Сметната палата е висшият счетоводен орган по сметките и икономическото управление на държавата, както и на публичния сектор.

Тя пряко зависи от Генералните Кортеси и упражнява своите функции по делегация от тях при ревизията и одобрението на Общата сметка на Държавата.

2. Сметките на Държавата и на държавния публичен сектор се предоставят на Сметната палата и ще бъдат ревизирани от нея.

Сметната палата предоставя на Генералните Кортеси годишен доклад, в който съобщава нарушенията и отговорностите, които според нея са станали.

3. Членовете на Сметната палата се ползват от същата независимост и ще останат подложени на същите несъвместимости като съдиите.

4. Органически закон регулира нейния състав, организация и функции.

Част VІІІ Териториална организация на държавата

Глава първа Общи принципи

Член 137

Държавата се организира териториално в общини, провинции и автономни общности. Всички те се ползват от автономия при управлението на своите интереси.

Член 138

1. Държавата гарантира ефективната реализация на принципа на солидарност, съдържащ се в член 2 на Конституцията, което води до установяване на справедлив и адекватен икономически баланс между различните части на испанската територия, като има предвид в частност условията на островите.

2. Различията между статутите на различните автономни общности не могат да водят в никакъв случай да икономически и социални привилегии.

Член 139

1. Всички испанци притежават същите права и задължения в която и да е част на територията на Испания.

2. Никоя власт или орган не могат да приемат мерки, които пряко или косвено пречат на свободата на движение и установяване на лицата и на свободното движение на стоки в цялата територия на Испания.

Глава втора Местна администрация

Член 140

Конституцията гарантира автономията на общините. Те са юридически лица. Тяхното управление и администрация принадлежи на съответните кметства, съставени от кметове и съвети. Общинските съвети се избират от жителите на общината посредством всеобщо, равно, свободно, пряко и тайно избирателно право във формата установена от закона. Кметовете се избират от общинските съвети и от жителите. Законът определя условията, при които се следва режима на отворен общински съвет.

Член 141

1. Провинцията е местна единица със статут на юридическо лице, като се формира от групирането на общини и териториални деления за изпълнение на дейностите на държавата. Всяка промяна на границите на провинциите трябва да бъде одобрена от Генералните Кортеси.

2. Правителството и автономната администрация на провинциите са възложени на Diputaciones (провинциални съвети) и на други корпорации с представителен характер.

3. Могат да се формират от различни групи от общини на провинцията.

4. В архипелазите островите притежават своя собствена администрация във формата на Cabildos или интеростровни съвети.

Член 142

Местните предприятия трябва да разполагат с достатъчни средства за извършването на функциите, които законът предоставя на респективните корпорации и се издържат основно от собствени приходи и от участие на Държавата и на Автономните общности.

Глава трета Автономни общности

Член 143

1. При упражняване на правото на автономия, признато в член 2 на Конституцията граничните провинции с исторически, културни и икономически характеристики, изолираните (островните) територии и провинциите с регионално историческо значение могат да се конституират като автономни общности в съответствие с разпоредбите на тази част от Конституцията и на съответните статути.

2. Инициативата за процес на автономия принадлежи на всички заинтересовани Diputaciones (провинциални съвети) или на интеростровен орган и на две трети части на общините, чието население представлява най-малко мнозинството на изборателите на всяка провинция или остров. Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени в срок от шест месеца от първоначалното споразумение, прието от всяка от местните заинтересовани корпорации.

3. Инициативата, ако не бъде одобрена, може да се повтори, след като са изминали пет години.

Член 144

Генералните Кортеси посредством органически закон могат с мотиви от национален интерес да:

а) разрешат конституирането на автономна общност, когато териториалната област не надвишава такава на една провинция и не изпълнява условията на алинея 1 на член 143.

б) разрешат или да предоставят статут на автономност на териториите, които не са интегрирани в провинциалната организация.

в) да поемат инициативата на местните корпорации, за които се отнася алинея 2 на член 143.

Член 145

1. В никакъв случай не се допуска федерацията на автономните общности.

2. Статутите могат да предвиждат изисквания и условия, при които автономните общности могат да достигнат до споразумение за управление и предоставяне на собствени услуги, така както и до характера и ефектите на съответните съобщения до Генералните Кортеси. В другите случаи договорите на сътрудничество между автономните общности изискват разрешението на Генералните Кортеси.

Член 146

Проектът за статут ще бъде приет от асамблея, която се състои от членовете на Diputacion и интеростровния орган на засегнатите провинции и от избраните в тях депутати и сенатори и ще бъде внесен в Генералните Кортеси за приемането му като закон.

Член 147

1. В рамките на сегашната Конституция статутите на автономия ще бъдат институционална основна норма на всяка автономна общност и държавата ще ги признае като съставна част на своя правен ред.

2. Статутите за автономия трябва да съдържат:

а) названието на общността, което най-добре съответства на нейната историческа идентичност.

б) границите на нейната територия.

в) названието, организацията и седалището на автономните институции.

г) приетите компетентности в рамките на Конституцията и основата за предоставяне на съответните услуги на същите.

3. Реформата на статутите ще съответства на процедурата, установена в тях, и ще изисква във всеки случай одобрението на Генералните Кортеси чрез органически закон.

Член 148

1. Автономните общности могат да получат компетентности в следните материи:

1.а Организацията на техните институции на самоуправление.

2.а Промени в общинските граници и като цяло функции, които принадлежат на държавната администрация по отношение на местните съвети и чието прехвърляне се разрешава от законодателството относно местния режим.

3.а Устройството на територията, урбанистиката и жилищата.

4.а Публичните работи от интерес за автономните общности в тяхната територия.

5.а Железопътни линии и пътища, които са изключително на територията на автономната общност и транспорта, които е развит чрез тези средства и посредством въжени линии.

6.а Пристанища и летища, които не извършват търговска дейност

7.а Селско стопанство и животновъдство в съответствие с общата организация на икономиката.

8.а Гори и горско стопанство.

9.а Защита на околната среда.

10.а Планирането, конструирането и експлоатацията на хидравлични инсталации, напоителни системи в интерес на автономната общност, минералните и термичните води.

11.а Риболова във вътрешните морски пространства, аквакултурите, лова и риболава в реките.

12.а Местни панаири.

13.а Насърчаване на икономическото развитие на автономната общност в рамките на посочените цели от националната икономическа политика.

14.а Занаятите.

15.а Музеите, библиотеките и музикалните консерватории, които представляват интерес за автономната общност.

16.а Паметниците на културата на автономната общност.

17.а Насърчаване на културата, на научните изследвания и на изучаването на езика на автономната общност.

18.а Насърчаване и планиране на туризма в тяхната територия.

19.а Насърчаване на спорта и друго прекарване на свободното време.

20.а Социални помощи.

21.а Здравеопазване и хигиена.

22.а Надзор и защита на нейните сгради и инсталации. Координацията и други правомощия по отношение на местната полиция според условията, установени от органически закон.

2. След като са изтекли пет години и посредством реформа на техните статути, автономните общности могат да разширят техните правомощия в рамките, посочени в член 149.

Член 149

1. Държавата притежава изключителни компетенции по отношение на следните материи:

1.а Регулацията на основните условия, които гарантират равенството на всички испанци при упражняването на правата и на изпълнението на конституционните им задължения.

2.а Националност (поданство), имиграция, емиграция, чужденци и право на убежище.

3.а Международни отношения.

4.а Отбрана и въоръжени сили.

5.а Администрация на правосъдието.

6.а Търговско законодателство, наказателно законодателство и законодателство за изпълнение на наказанията, без да се засягат необходимите специфики, които произтичат от особености на материалното право на автономните общности.

7.а Трудово законодателство, без да се засяга неговото изпълнение от органите на автономните общности.

8.а Гражданско законодателство, без да се засягат съхранението, изменението и развитието от страна на автономните общности на тяхното гражданско право, исторически и особени права (fueros), където те съществуват. Във всеки случай относителните правила относно приложението и ефективността на правните норми, правно-гражданските отношения, които касаят формите на брака, режим на регистри и публични инструменти, които са основа на договорни задължения, норми за решаване на конфликти на законодателство и определяне на източниците на правото ще бъдат в съответствие с техните традиционни харти (fueros) или особени закони.

9.а Законодателство относно интелектуалната собственост.

10.а Митнически режим, външна търговия.

11.а Парична система: валутен режим, конвертируемост; основи на кредита, банковото дело и застраховането.

12.а Законодателство относно мерките и теглилките, определяне на официалното време.

13.а Правила и координация на общото планиране на икономическата дейност.

14.а Публични финанси и дълг.

15.а Насърчаване и обща координация на научните и техническите изследвания.

16.а Външно здравеопазване. Основа и обща координация на здравеопазването. Законодателство относно фармацевтичните продукти.

17.а Основно законодателство и икономически режим на социалното осигуряване, без да се засяга изпълнението на неговите услуги от автономните общности.

18.а Основата на правния режим на публичната администрация и положението на нейните служебни лица, за да се осигури тяхното еднакво третиране, обща административна процедура, без да се засягат нейните особености във всяка автономна област; законодателство относно принудителна експроприация; основно образование относно договорите и административните концесии и отчетността за цялата публична администрация.

19.а Морски риболов без да се засягат компетенциите, които се предоставят по закон на автономните общности.

20.а Търговския флот и регистрацията на кораби, осветяване на брега и сигнали в морето, пристанища от общ интерес, летища от общ интерес, контрол на въздушното пространство и въздухоплавателен контрол, метеорологическа служба и регистрация на въздухоплавателни средства.

21.а Железопътен и друг транспорт, който преминава през територията на повече от една автономна общност, общата система на съобщенията, автомобилен трафик, пощи и телекомуникации, въздушни, подводни кабели и радиосъобщения.

22.а Законодателство, регулация и концесии на водни ресурси и когато водните ресурси преминават през повече от една провинция, и разрешаването на електрически инсталации, когато тяхното използване засяга друга общност или транспорта на енергия извън тяхната територия.

23.а Основно законодателство относно защитата на околната среда, без да се засяга правомощията на автономните общности, с които се установяват допълнителни норми на защита. Основно законодателство относно горите, горския фонд и пасищата.

24.а Публични работи с общ интерес или чиято реализация, засяга повече от една общност.

25.а Основата на енергетиката и на режима на мините.

26.а Режим на производство, търговия, съхранение използване на оръжие и експлозиви.

27.а Основни норми относно печата, радиото и телевизията и като цяло на всички медии на обществена комуникация, без да се засягат правомощията, които в своето развитие и изпълнение съответстват на автономните общности.

28.а Защита на испанското културното, артистично и монументално наследство срещу неговия износ и ограбване; музей, библиотеки и държавни архиви, без да се засяга тяхното управление от автономните общности.

29.а Публична сигурност, без да се засяга възможността за създаване на полиция от автономните общности във формата, която се установява в съответните статути в рамките на разпоредбите на органически закон.

30.а Регулация на условията за получаване, издаване и признаване на академични и професионални квалификации и основните правила за приложение на раздел 27 на Конституцията, за да се гарантира спазването на задълженията на публичните власти в тази област.

31.а Държавна статистика.

32.а Разрешение на свикване на народни запитвания чрез референдуми.

2. Без да засягат компетентностите, които могат да поемат автономните общности, държавата смята услугата на култура като задължение и основен придадък и спомага за културната комуникация между автономните общности, при съгласие с тях.

3 Правомощията, които не са предоставени изрично на държавата чрез тази Конституция, могат да се извършват от автономните общности, по силата на техните статути. Правомощията, които не са посочени в статутите за автономия, ще принадлежат на държавата, като нейните норми ще преобладават в случай на конфликт над тези на автономните общности във всеки случай, когато става дума за правомощия, които изрично не са предоставени на тяхната изключителна компетентност. Държавното право ще бъде във всеки случай допълнение към правото на автономните общности.

Член 150

1. Генералните Кортеси могат да предоставят на всички или на някои автономни общности правомощия да приемат в материята на държавната компетентност законодателни норми, които ги касаят, в рамките на принципите, основата и насоките, определени чрез държавен закон. Без да се засяга компетентността на съдилищата, във всеки закон се установява начин на контрол на Генералните Кортеси над тези законодателни норми на автономните общности.

2. Държавата може да прехвърли или делегира на автономните общности посредством органически закон съответни правомощия в материята на държавната компетентност, които могат да бъдат делегирани или прехвърлени. Законът предвижда във всеки случай съответното прехвърляне на финансови средства, така както и формите на контрол, които ще бъдат запазени за държавата.

3. Държавата може да приема закони, които установяват необходимите принципи за хармонизация на нормативните разпоредби на автономните общности, дори и в случаи, които касаят материята на тяхната компетентност, когато това го изисква общият интерес. Генералните Кортеси с абсолютно мнозинство на всяка камера може да прецени тази необходимост.

Член 151

1. Няма да бъде необходимо да се изчака период от пет години, посочен в алинея 2 на член 148, когато инициатива за процес за предоставяне на автономия ще бъде съгласувана в рамките на срока на 143.2 от Diputaciones или от съответните интеростровни органи, от три четвърти от общините на всяка една от засегнатите провинции, които представляват най-малкото мнозинството на избирателния електорат на всяка една от тях и такава инициатива ще бъде ратифицирана чрез референдум посредством утвърдителен вот на общото мнозинство на избирателите на всяка провинция при условията, които определя органически закон.

2. При предложението, предвидено в предходната алинея, процедурата за приемане на статута ще бъде следния:

1.0 Правителството ще свика всички избрани депутати и сенатори в избирателните окръзи на териториите, които желаят да получат самоуправление, за да се конституират в асамблея с цел да съставят съответния проект на статут на автономия чрез съгласие на абсолютното мнозинство на своите членове.

2.0 След като бъде одобрен проекта за статут от асамблеята от парламентаристи, той ще бъде внесен в конституционната комисия на Конгреса, който в срок от два месеца ще го разгледа с помощта и сътрудничеството на една делегация на предлагащата асамблея, за да се приеме с общо съгласие окончателния текст.

3.0 Ако се достигне до такова споразумение, одобреният текст ще бъде подложен на референдум от избирателите на обхванатите провинции в територията на проектостатута.

4.0 Ако проектът за статут бъде одобрен във всяка провинция с мнозинство на валидните гласове, то той ще бъде внесен в Генералните Кортеси. Двете камари ще решат относно текста, като го подложат на ратификация. След като бъде одобрен статутът, Кралят ще го санкционира и ще го обнародва.

5.0 Ако не се достигне до съгласие, за което става въпрос в точка 2 на тази алинея, проектът за статут ще бъде внесен като проект на закон пред Генералните Кортеси. Одобреният от тях текст ще бъде подложен на референдум от избирателите на обхванатите провинции в територията на проектостатута. В случай, че бъде одобрен с мнозинство на валидните гласове във всяка провинция, то ще се премине към неговата промулгация при условията на предишната алинея.

3. В случай на точки 4.0 и 5.0 на предходната алинея, неодобрението на проекта за статут на една или повече провинции няма да попречи на останалите такива да се конституират в проектираната автономна общност във формата, която установява органическия закон в алинея 1 на този член.

Член 152

1. При одобрените чрез описаната в горния член процедура, автономната организация на самоуправление ще се основава на законодателно събрание, което ще бъде избрано посредством всеобщо избирателно право при система на пропорционално представителство, което също така ще осигури представителството на различни области на територията; изпълнителен съвет с изпълнителни и административни функции и президент, избран от събранието измежду неговите членове и назначен от Краля. Президентът ще поеме ръководството на изпълнителния съвет, висшето представителство на общността и редовното държавно представителство в последната. Президентът и членовете на изпълнителния съвет ще бъдат отговорни пред събранието.

Висш съд, без да се накърняват правомощията на Върховния съд, ще възглавява правосъдието на територията на самоуправляващата се общност. Статутите на автономия биха могли да съдържат разпоредби за обстоятелствата и за начина, по който общността може да вземе участие при установяване на съдебните окръзи на територията. При условие, че те трябва да съответстват на органическия закон за съдебната власт и на принципите на единство и независимост на съдебната власт.

Без да се накърняват разпоредбите на раздел 123, следващи заседания ще бъдат провеждани пред съдебните органи, които се намират на същата територия на самоуправляващата общност, в която първоинстанционният съд е разположен.

2. След като бъдат санкционирани и промулгирани съответните статути, те могат да бъдат изменени чрез установените в тях процедури и с референдум между вписаните избиратели в съответните преброявания.

3. Посредством групирането на гранични общини статутите могат да установят техни собствени териториални избирателни окръзи, които се ползват с пълна юридическа правоспособност.

Член 153

Контролът върху дейността на органите на автономните общности се упражнява:

а) от Конституционния съд – по отношение на конституционността на техните нормативни разпоредби със силата на закон.

б) от правителството,

в) по административно процесуален ред от администрацията на автономните общности и в съответствие с техните норми.

г) от Сметната палата – по отношение на икономиката и бюджета.

Член 154

Делегат, назначен от правителството управлява държавната администрация в територията на автономната общност и я координира със собствената администрация на общността.

Член 155

1. Ако автономна общност не изпълни задълженията, които Конституцията и другите закони налагат, или действа по начин, който накърнява сериозно общия интерес на Испания, правителството, след като е направило оплакване пред президента на самоуправляващата се общност и не е успяло да получи удовлетворение, може да предприеме необходимите мерки, за да принуди общността да изпълни посочените задължения и да защити по-горе споменатия общ интерес.

2. За изпълнение на предвидените мерки в предходната алинея, правителството може да даде инструкции на всички органи на автономните общности.

Член 156

1. Самоуправляващите се общности се ползват от финансова автономия за развитието и изпълнението на своите компетентности в съответствие с принципите на координация с държавната хазна и солидарност между всички испанци.

2. Автономните общности могат да действат като делегати или сътрудници на Държавата за събирането, управлението и ликвидацията на данъчните приходи в съответствие със законите и Статутите.

Член 157

1. Приходите на автономните общности ще се състоят от:

а) данъци, които са прехвърлени изцяло или отчасти от Държавата; начисления върху държавни данъци и други участия в приходите на Държавата;

б) техни собствени данъци, такси и специални приходи;

в) трансфери от интертериториален фонд за компенсация и други асигнации от генералния бюджет на Държавата.

г) приходи, произтичащи от неговото имущество и приходи на частното право.

д) продукта на операциите на кредита.

2. Автономните общности не могат в никакъв случай да приемат данъци върху имуществото, което се намира извън неговата територия или които предполагат пречка за свободното движение на стоки и услуги.

3. Посредством органически закон може да се регулира упражняването на изброените финансови компетентности в предходната алинея 1, нормите за решаване на конфликтите, които могат да възникнат и възможните форми за финансово сътрудничество между Автономните общности и Държавата.

Член 158

1. В генералния бюджет на държавата може да се разпореди предоставяне на автономните общности на плащания, които да бъдат пропорционални на държавните услуги и дейности, които те са поели да предоставят или да извършват и да гарантират едно минимално ниво на основни публични услуги в рамките на територията на Испания.

2. С цел да се поправят икономическите междутериториални неравновесия и да направят ефективен принципа на солидарност, се конституира фонд за компенсация с цел инвестиционни дългове, чийто ресурси ще бъдат разпределени от Генералните Кортеси между автономните общности и провинции.

Част ІХ Конституционен съд

Член 159

1. Конституционният съд се състои от 12 члена, които се назначават от Краля. Четири по предложение на Конгреса с мнозинство от три пети на неговите членове; четири – по предложение на Сената от същото мнозинство; двама – по предложение на правителството и двама – по предложение на Генералния съвет на Съдебната власт.

2. Членовете на Конституционния съд трябва да бъдат назначавани измежду магистратите и прокурорите, университетски професори, държавни служители и адвокати, всички юристи с призната компетентност с повече от петнадесет години на професионална дейност.

3. Членовете на Конституционния съд трябва да бъдат определени за период от девет години, като една трета част от тях са обновява на всеки три години.

4. Условието за членство в Конституционния съд е несъвместимо: с всеки представителен мандат; с политически и административни постове; със заемането на ръководни постове в политическа партия или профсъюз, както и с наличието на трудово правоотношение с такива организации; с упражняването на функция на съдия и прокурор и с каквато и да е професионална или търговска дейност.

В същото време членовете на Конституционния съд трябва да спазват и несъвместимостите, които важат за членовете на съдебната власт.

Член 160

Президентът на Конституционния съд ще бъде назначен измежду неговите членове от Краля по предложение на решение на същия съд и за период от три години.

Член 161

1. Конституционният съд има юрисдикция над цялата испанска територия и е компетентен да се произнесе по:

а) искане за противоконституционността на законите и нормативните разпоредби със силата на закон. Обявяването на противоконституционността на правна норма с ранг на закон, интерпретирана от юриспруденцията, ще засегне последната, но порочните съдебно решение или решения не ще изгубят стойността на присъдено нещо.

б) искане за нарушаване на правата и свободите (recurcos de amparo), съдържащи се в членове 53, 2 на тази Конституция при случаите и формите, които установява законът.

в) конфликти на компетентност между държавата и автономните общности или между последните.

г) онези материи, които и предписват Конституциите и органическите закони.

2. Правителството може да атакува пред Конституционния съд разпоредбите и резолюциите, които са приети от органите на автономните общности. Оспорването ще произведе суспендиране на действието на разпоредбата или решението, но Съдът трябва да ги ратифицира или измени в срок от пет месеца.

Член 162

1. Имат право:

а) да предявят иск за противоконституционност: Президентът на правителството, Защитникът на народа, 50 депутати, 50 сенатори, изпълнителните органи на автономните общности и асамблеите на същите.

б) да искат индивидуално защита (recurso de amparo) всички юридически и физически лица, които се позоват на легитимен интерес, така както Защитникът на народа и Прокуратурата.

2. В останалите случаи органическият закон ще определи кои лица и органи могат да предявят иск пред съда.

Член 163

Когато съдебен орган сметне в който и да е процес, че дадена норма с ранг на закон, която е приложима към даден случай и от чиято валидност зависи изхода на делото, противоречи на Конституцията, то тя поставя въпроса пред Конституционния съд във формата и с ефектите, които установява закона, които в никакъв случай няма да бъдат суспендиращи.

Член 164

1. Решенията на Конституционния съд се обнародват в официалния бюлетин на държавата заедно с особените мнения на съдиите, ако съществуват такива. Те имат силата на присъдено нещо от следващия ден на тяхното обнародване и ако не бъдат обжалвани. Онези решения, които обявяват противоконституционността на закон или на норма със силата на закон и всички, които не се ограничават до субективната оценка на едно право, имат пълно действие за всички.

2. Ако в решението не се разпорежда друго, то законът остава в сила в частта не засегната от противоконституционността.

Член 165

Органически закон регулира функционирането на Конституционния съд, статута на неговите членове, процедурата пред него и условията за упражняване на исковете.

Част Х Реформа на Конституцията

Член 166

Инициативата за конституционна реформа се упражнява при условията, предвидени в алинеи 1 и 2 на член 87.

Член 167

1. Проектите за конституционна реформа трябва да бъдат одобрени от мнозинство от три пети във всяка една от камарите. Ако не се постигне съгласие между тях, се прави опит за такова посредством създаването на комисия, съставена от равен брой депутати и сенатори, която ще представи текст за гласуване от Конгреса и Сената.

2. Ако не се постигне одобрение посредством процедурата в предходната алинея и винаги когато текстът е одобрен с абсолютно мнозинство от Сената, Конгресът с мнозинство от две трети може да одобри реформата.

3. Веднъж одобрена реформата на Генералните Кортеси, тя ще бъде подложена на референдум за нейното ратифициране, когато го изискат, в рамките на петнадесет дни от нейното одобрение, една десета част от членовете на която и да е камера.

Член 168

1. Когато се предложи цялостна или частична ревизия на Конституцията, която засяга уводната част, глава втора, раздел първи на част І или на част ІІ, се преминава към одобрение по принцип с мнозинство от две трети на всяка камера и на незабавното разпускане на Кортесите.

2. Избраните камари трябва да ратифицират решенията и да преминат към изучаване на новия конституционен текст, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от две трети на двете камари.

3. След като бъде одобрена реформата от Генералните Кортеси, тя трябва да бъде подложена на референдум за нейната ратификация.

Член 169

Не може да се инициира конституционна реформа по време на война или при наличие на предвидените състояния в член 116.

Допълнителни разпоредби

Първа

Конституцията защитава и уважава историческите права на провинциалните територии с традиционни харти (fueros). Общата актуализация на този режим се извършва в рамките на Конституцията и на статутите за автономия.

Втора

Обявяването на пълнолетие, което се съдържа в член 12 на тази Конституция, не ще засяга историческите права в рамките на провинциалното частно право, където се прилагат традиционните харти.

Трета

Изменението на икономическия и данъчен режим на архипелага Канарски острови изисква предварително съобщение на автономната общност или на временния орган на автономия.

Четвърта

В автономните общности, където имат своето седалище повече от един териториален съд (Audencia Territorial), статутите за автономия могат да съхранят тяхното съществуване, като разпределят компетенциите между тях, винаги като се има предвид посоченото в органическия закон за съдебната власт и в рамките на нейното единство и независимост.

Преходни разпоредби

Първа

В териториите, които са получили временен режим на автономия, техните висши органи чрез решение, прието с мнозинство от неговите членове, може да измести инициативата в алинея 2 на член 143, която е предоставена на провинциалните съвети и техните органи.

Втора

Териториите, които в миналото са одобрили чрез общонароден референдум проекто-статутите на автономия и които по време на промулгацията на Конституцията имат временна автономия, могат да следват процедурата, определена в член 148 алинея 2, когато така са решили с абсолютно мнозинство техните висши колегиални приавтономни органи, като направят за това съобщение на правителството. Проектът за статут ще бъде приет в съответствие с установените норми в член 151, алинея 2 на заседание на преавтономния колегиален орган.

Трета

Инициативата за получаване на автономия от местните органи или техните членове, която е предвидена в член 143 алинея 2, ще бъде отложена до приключването на първите местни избори след влизане в сила на Конституцията.

Четвърта

1. По отношение на Навара (Navarra), и относно ефектите на нейното включване в Генералния съвет на Баския или в автономния баски режим, който ще го замести, вместо разпоредбите на член 143 на Конституцията, инициативата принадлежи на съответния провинциален исторически орган (organo foral), който ще вземе своето решение с абсолютно мнозинство на своите членове. За валидността на тази инициатива е необходимо решението на компетентния провинциален исторически орган да бъде ратифицирано с референдум и да бъде одобрено с мнозинство от валидните гласове.

2. Ако инициативата не успее, то тя може да бъде повторена по време на друг мандат на компетентния орган, и във всеки случай, след изтичането на срока, посочен в член 143.

Пета

Градовете Ceuta и Melilla могат да се конституират в автономни общности, ако така решат техните градски съвети чрез резолюция, приета с абсолютно мнозинство на своите членове, и ако така го разрешат Генералните Кортеси, чрез органически закон в предвидените срокове в член 144.

Шеста

Когато се внасят в конституционната комисия на Конгреса различни проекти на статути, то те ще се разглеждат по техния ред на внасяне в нея и срокът от два месеца, за който става въпрос в член 151, ще започне да тече от деня, в който комисията приключи с проучването на проекта или проектите.

Седма

Временните автономни организации се смятат за разпуснати в следните случаи:

а) след конституирането на органите, както повеляват статутите на автономия, одобрени в съответствие с тази Конституция.

б) при предложението, при което инициативата на автономния процес не доведе до успех, защото не са изпълнили изискванията на член 143.

в) ако организацията не е упражнила правото, което признава преходната първа разпоредба в срок от три години.

Осма

1. Камарите, които са одобрили тази Конституция, ще поемат след нейното влизане в сила функциите и правомощията, които са предоставени в нея на Конгреса и на Сената, като в никакъв случай техния мандат няма да продължи след 15 юни 1981 година.

2. За целите, установени в член 99, промулгацията на Конституцията се смята за конституционна хипотеза, от която произтича нейното приложение. За тази цел този член може да се приложи в срок от тридесет дни от тази промулгация.

По време на този период действащият президент на правителството, който поеме функциите и правомощията, посочени в Конституцията, може да използва правомощието, което се признава в член 115 или да даде ход, чрез оставка, на приложение на установеното в член 99, като предизвика в този последен случай ситуацията, предвидена в член 101, алинея 2.

3. В случай на разпускане в съответствие с предвиденото в член 115 и ако не случи предвиденото в членове 68 и 69, при избори ще се прилагат ретроактивно нормите, които действат в момента , при единствените изключения, които касаят неизбираемост и несъвместимост ще се прилага пряко предвиденото във второто изречение на буква б) на алинея 1 на член 70 на Конституцията, така както разпоредбите в същата по отношение на възрастта за гласуване и установеното в член 69, 3.

Девета

Три години след първия избор на членовете на Конституционния съд се извършва чрез жребий определянето на група от четири негови члена със същия избирателен произход, която трябва да бъде сменена и обновена. За тази цел се смятат да се включени като членове на същата ползваща се с предимства група двама, посочени по предложение на правителството и двама, които са определени от Генералния съвет на съдебната власт. По същия начин ще се действа, след като са изминали още три години, относно двете групи, които не са били засегнати от предходния жребий. След това ще се следва установеното в член 159, алинея 3.

Отменителна разпоредба

1. Отменя се закона 1/1977 от 4 януари относно политическата реформа, доколкото не е отменен от по-горе споменат закон, Принципите на националното движение от 17 май 1958 година, Хартата на Испания от 17 юли 1945 година, на труда от 9 март 1938 година, Учредителния закон на Кортесите от 17 юли 1942 година, Закона за наследяване кой е глава на държавата от 26 юли 1947 година, с всички негови изменения от органическия закон на държавата от 10 януари 1967 година, и при същите условия като последния, и националния референдум от 22 октомври 1945 година.

2. Доколкото е възможно да остане валиден, ще бъде отменен окончателно закона от 25 октомври 1839 година в онова, което може да окаже ефект на провинциите Alava, Guipứzcoa и Vizcaya.

3. Също така се отменят онези разпоредби, които противоречат на тази Конституция.

Финална разпоредба

Тази Конституция ще влезе в сила в деня на публикуването на официалния текст в официалния бюлетин на държавата. Тя ще бъде публикувана също така и на другите езици на Испания.

Бележки

1. Congreso de los Diputados, Constitución Española
2. Gobierno de España, Agencia Estatal, Boletín Oficial del Estado, Legislatión consolidata, Constitución Española
3. Gobierno de España, La Moncloa, Constitución Española