Крайовска спогодба между България и Румъния от 1940 година

Крайовска спогодба между България и Румъния от 1940 година

Преамбюл

Негово Величество царят на българите, от една страна,

и Негово Величество кралят на Румъния, от друга страна,

въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сътрудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощници именно:

Негово Величество царят на българите:

господин Светослав Поменов, пълномощен министър.

господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;

Негово Величество кралят на Румъния:

господин Александър Крециану, пълномощен министър,

господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,

които като размениха пълномощията си. намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпореждания:

Член 1

В сектора, включен между Дунав и Черно море, границата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член (Приложение А). Този протокол съставя неразделна част от настоящия договор.

Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Б).

Член 2

Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.

Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.

Член З

Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на ратификационните документи на настоящия договор към задължителна размяна между румънските поданици от български народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народностен произход на Дуросторския (Силистренския) и Калиакренския(Добричкия) окръг.

Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход от другите области на Румъния и България, преселването в страната на народностното им родство става факултативно (незадължително) в едногодишен срок, смятан от размяната наратификационните документи на настоящия договор.

Приема се обаче, че румънското правителство ще може да разпореди задължително изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правителство се задължава да приеме върху територията си казаните румънски по¬даници от български народностен произход.

Българското правителство ще може от своя страна да разпореди задължително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия. Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение В).

Член 4

Въпросите от финансово естество, които произтичат от настоящия договор, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).

Член 5

Селските имоти -— покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и Калиакренскияокръг (в техните предели от 14 юни 1925 г;), придобити съгласно румънските закони и принадлежащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвидирани от собствениците им без пречка, която произтича от българските законодателни или административни разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, установено според изчисленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.

Член 6

Създава се една смесена комисия от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.

Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.

Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете правителства ще бъде сезиране от своята делегация в смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един свръхарбитьр.

В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ше бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете високодоговарящи страни.

Член 7

Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.

Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г. в два екземпляра.

Подписали:

За България:

С.Поменов

Т.Папазов

За Румъния:

Ал.Крециану

Х.Ж.Мейтани