Къде си, вярна ти любов народна?

Къде си, вярна ти любов народна? Автор: Добри Чинтулов

1842-1849

Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна? Я силен пламък ти пламни, та буен огън разпали на младите в сърцата, да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща, противу турци да стоим насреща! Да викнем всинца с глас голям по всичкия Коджабалкан: голямо, мало, ставай, оръжие запасвай!

На пояс тънки саби запашете, за бащината си земя станете, колете турски племена, пълнете с техните тела пространните равнини, дълбоките долини!

За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава да си пролеем вси кръвта, да си добием волността от нашите тирани, неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем, към Бога със кръст във ръка да викнем: о, наш създательо Христе, я виж от ясното небе, нашето мъчение, дългото търпение.

Благослови ти нашето желание, на тебе имаме ний упование, подвигът да ни е осветен, на твоя вяра утвърден, на славното ти име, предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим, кога вразите си от нас изгоним. Да се възвишат знамена на българските рамена от върха на Дуная в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим, кога си имената ний прославим, да видим всички мир тогас, и ний да викнем всички с глас, живейте православно, в България държавно.