Ленора (Едгар Алън По)

Ленора Автор: Едгар Алън По

„Ленора“ (Lenore) е публикувана за първи път в "The Pioneer" през февруари 1843 г. [1]

Разбит е златният кристал! Духът отлитна вмиг!
Скърби, ридай — той може би е край брега на Стикс! —
Сломен сега, плачи в тъга, че там под бял покров
Ковчег стои и в него спи тя — твоята любов! —
О, скръбен глас, над всички нас вести злочестини!
О, тих псалом, с камбанний звън на царска смърт звъни:
Тя дваж умря, затуй че мре невинна в младини!

„Не с гордостта, с богатства тя вам скъпа бе дори! —
И в смъртний час със радост вий нашъпвахте: „Умри!“ —
О, как сега звукът с тъга да не вести смъртта
На таз, уви! която вий убихте с клевета —
И дваж умря, затуй че мре невинна в младостта!“

Peccavimus… Пред светлий химн да млъкнем най-подир:
Духът й свят от тоя свят да отлети със мир!
Дете бе тя, за теб цъфтя и твоя би била —
Ала смъртта над радостта разпери днес крила!
И ти мълчиш, и ти скърбиш, че тя навек мълчи,
Че дава пак животът знак в косите й с лъчи,
Без туй, уви! да съживи и нейните очи!

„Вървете си! Идете си! Не пея днес сломен
За смърт и скръб, а химн най-скъп за най-възторжен ден!
О, престани и не звъни, ти звън, на ранна смърт!
Скръб не вести, да не смути духа й милосърд!
Защото тя днес отлетя от враг и от другар,
От тоя свят, превърнат в ад от зло и зъл кошмар,
Там, де цари — открай в зори — на трон Небесний Цар.“

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.