Лондонска конвенция от 1871 година

Лондонска конвенция от 13 март 1871 година
(превод)[1]
Член 1 редактиране

Членове 11, 13 и 14 на Парижкия договор от 30 март 1856 година, както и специалната конвенция, сключена между Високата Порта и Русия и приложена към споменатия член 14, се отменят и се заменят със следващия член.

Член 2 редактиране

Затварянето на Дарданелския и Босфорския пролив, както беше установено с отделната конвенция от 30 март 1856 година, запазва своята сила с право, предоставено на негово императорско величество султана, да отваря споменатите проливи в мирно време за военните кораби на приятелски и съюзни държави, в случай когато Високата Порта намери това за необходимо, за да осигури изпълнението на постановленията на Парижкия договор от 30 март 1856 година.

Член 3 редактиране

Черно море остава както преди открито за търговския флот на всички държави.

Член 4 редактиране

Учредената по силата на член 14 от Парижкия договор от 30 март 1856 година комисия, в която всяка от подписалите договора държави има свой представител и на която е поръчано да определя и изпълнява необходимите работи, като се започне от Исакча, за де се очистят устията на Дунава, както и най-близките части на Черно море от пясък и други заграждащи ги препятствия и с това да постави тази част от реката и означените части от морето в най-добри условия за корабоплаване, се запазва в настоящия си състав. Времето за съществуването на тази комисия се установява на 12 години, като се брои от 24 април 1871 година…

Член 5 редактиране
Член 6 редактиране

Крайбрежните държави, съседни с онази част на Дунаво, където праговете и Железните Врата пречат на корабоплаването, си запазват правото да се споразумеят относно начините за отстраняване на тези препятствия; от своя страна високодоговарящите страни им признават правото да вземат временни такси от търговските кораби от всички националности и да се ползват за в бъдеще от тях до пълното погасяване на направения дълг за изпълнение на работите; те обявяват член 15 от Парижкия договор за неприложим към тази част от реката за времето, което е необходимо за погасяване на споменатия дълг.


Член 7 редактиране
Член 8 редактиране

Високодоговарящите страни отново потвърждават всички постановления на договора от 30 март 1856 година, както и неговите приложения, които не са отменени или изменени с настоящия договор.

Бележки редактиране

  1. Pierre Albin (1912), "TRAITÉ de LONDRES (13 mars 1871)" ,Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 183--185; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 112.