Лондонски мирен договор от 1913 година

Договор за мир между Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Османската империя, сключен в Лондон на 17/30 май 1913

(превод)^[1]

.

Член 1

С размяната на ратификациите по този договор ще настъпи мир и приятелство между негово величество императора на османците, от една страна, и техни величества съюзените суверени, от друга страна, както и между техните наследници, техните държави и техните поданици за винаги.

Член 2

Негово величество императорът на османците отстъпва на техни величества съюзените суверени всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море, с изключение на Албания.

Точното трасе на границата от Енос до Мидия ще се определи от международна комисия.

Член 3

Негово величество императорът на османците и техни величества съюзените суверени заявяват, че оставят на негово величество императора на Германия, негово величество императора на Австрия, крал на Чехия и крал апостолически на Унгария, президента на Френската република, негово величество краля на Великобритания и на Ирландия и на британските отвъдморски територии, император на Индия, на негово величество краля на Италия, негово величество императора на всички руси – грижата да уредят определянето на албанските граници и всички други въпроси, които засягат Албания.

Член 4

Негово величество императорът на османците заявява, че отстъпва на техни величества на съюзените суверени остров Крит и че се отказва в тяхна полза от всички права на суверенитет и други права, които той е притежавал върху този остров.

Член 5

Негово величество императорът на османците и техни величества съюзените суверени заявяват, че поверяват на негово величество императора на Германия, негово величество императора на Австрия, краля на Унгария, президента на Френската република, негово величество краля на Великобритания и Ирландия, император на Индия, негово величество краля на Италия, негово величество императора на всички руси грижата да определят съдбата на всички османски острови в Егейско море (с изключение на Крит) и на Атонския полуостров.

Член 6

Негово величество императорът на османската империя и техни величества съюзените суверени заявяват, че предоставят грижата за уреждане на финансовите въпроси, които произтичат от военното положение и по-горе споменатите териториални отстъпки – на международната комисия, свикана в Париж, в която те са изпратили свои представители.

Член 7

Въпросите относно военнопленниците, подсъдността, националността и търговията ще бъдат уредени със специални конвенции.

Бележки

1. Mowat, Robert B. (1916), "Treaty of Peace between Greece, Bulgaria, Montenegro, Serbia on the One Part and Turkey on the Other Part, May 17/30 May 1913 (Translation)" Select treaties and documents to illustrate the development of the modern European states system, 1815-1916, Oxford: Clarendon, pages 120-21Виж също Б.Кесяков (1925), Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), т. 1, София, стр. 51; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 327.