Мания
| Мания Автор: Димитър Подвързачов |
- Макар ленив и резигниран,
- като известний принц на Дания –
- аз често с мъка се възпирам
- от стихотворческата мания.
- Ала понявга звъннат рими,
- съвсем невикани, нечакани,
- но тъй приятелски, любими,
- би рекъл – чаши, дружно стракани.
- И аз разтърсвам стара грива
- кат боен кон, дочул "повестката".
- – Недей глупя! Постой! Не бива!
- – Не! Смело се отдай на треската!
- А докат слушам гласовете
- на своите вечни колебания –
- току редят се низ куплети –
- любов, задявки, смях, страдания.
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |