Затворен, гладен и пребит
лежиш в килия изтощен,
със бинтове ти цял обвит
за мъка и тегло роден.
Но чуе ли се братски зов,
тук всеки се за бой надига
и всеки е на смърт готов,
щом бунт ще трябва да се вдига.
Вратите почват да ехтят
от ударите със налъми,
в очи огньове да искрят,
от устни да извират думи.
Така започва всеки марш
на хората, осъдени на смърт,
изпълван от етажи на етаж,
изписан от димяща кръв.
Една мечта ни е събрала -
страната да освободим.
Тя този огън ни е дала -
вериги робски да строшим.
Отгде е този дух велик,
макар пребит си пак готов
да се изправиш срещу щик
намръщен, страшен и суров.
Да бе стомана, ще ръждясаш,
да бе дърво, ще изгориш.
Не си човек - платина сякаш
щом жив в ковчега лежиш.
Това се казва яка сплав
от кръв и плът в метал споен,
това се казва българин корав
във мъки и тегло роден.
