Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар
| Грамота на сръбския крал Стефан II Милутин за строежа на морския пирг на Хилендар Автор: крал Стефан II Милутин |
| Издадена през 1302 г. или 1300 г. от крал Стефан II Милутин на Хилендарския манастир в Атон. |
Оригинал (адаптиран текст) редактиране
Богоѡтьць оубо Давидь, вьжделѣвь небесныхь сельь и вь оумилѥнии бывь, Доухомь светымь наставлꙗемь, вь пѣснехь своихъ вьпиꙗше глаголѥ: Велⸯми мила соуть села Твоꙗ, Господи сильь, цароу мои, боже мои, и добро тѣмь иже живоуть вь домохь Твоих(ь). Еда пⸯтица ѡбрѣла себѣ храминоу и грьлица себѣ гнѣꙁдо, на нѥмⸯже положить и вьспитѣѥть пⸯтище своѥ, рекохь ѡлⸯтарѥ Твоѥ, мои Господи, Господи сильь, цароу мои, Боже мои, и блажении прѣбывающеи вь дворѣхь Твоих(ь). Тѣмⸯже и аꙁь оумилѥныи, подобе се поустынѥ любьꙁнѣи грьлици, радь оубо бихь быль ѡгласити вⸯса оудолиꙗ поустынⸯнаꙗ мыслию вⸯсею и присѣщениѥмь благымь. Ꙗкоже и грьлица грьканиѥмь своимь ѡглашаѥть дьбри гласомь тⸯчию, а крѣпость ѥе немощⸯна соущии, такожде и азь грѣшⸯныи. Глась бо мои вь вⸯсоу Вьселѥноую иꙁиде, дѣлⸯ же моихь благыхь на Ꙁемли Богь не видѣ, да и инь кто видить, понѥже не створих(ь) блага на Ꙁемли. Слышавⸯ же ѡть Спаса моѥго нѣкоую вⸯдовицоу двѣма мѣдѣницама приѡбрѣтⸯшоу паче богатьства инѣх(ь) многаа, и аꙁь грѣшⸯныи не ѡт(ь)чаꙗхⸯ се, видѣвь светыѥ прѣродителѥ и родителѥ моѥ приложивⸯшеѥ вь Светѣи Горѣ мⸯногаа мⸯножⸯства монастырю Светыѥ Богородице наричемомоу Хиланⸯдарь. По иꙁволѥнию ѡтьца небеснаго свѣта светаго, аꙁь Оурѡшь крал(ь) Стефань, сынь Оуроша велиꙗго крал(а), сына Стефанова, Стефана, сына Неманина рекⸯше светаго Сѵмеѡна, пришьдьшоу кь мнѣ иеромонахоу Кѵрїакоу сь чрьнⸯцы хиланⸯдарⸯскыми, и вьспоменоуше ми бѣды своѥ на мори слоучающеѥ се имь ѡть беꙁбожьныих(ь) хоурⸯсарь, ихⸯже не можемь исповѣдѣти, глаголющемь имь кь мнѣ сь оумилѥниѥмь и мольбою: Створи намь прѣпокоище, вⸯсь животь намь на мори и ѡть морꙗ ни ѥсть. И не прѣчюх(ь) ихь, нь испльниих(ь) вⸯсе прошениѥ ихь. И сьꙁдахь имь пирⸯгь, и на нѥмь сьь храмь Спасовь, и испльнихь кⸯнигами, и ꙁавѣсы, и иконами, и сьсоуды, и ѥще иныими потрѣбами доволⸯныими да ѥс(ть) на славословиѥ Божиѥ, а ѡнѣмь на покоище и на оутѣхоу; и мене вь молитвах(ь) своих(ь) да поминають, раба божиꙗ Стефана Оуроша крал(а). Сⸯврьши же се храмь сьь вь дьни благовѣрⸯнаго цара кѵрь Андроника и сына ѥго кѵрь Михаила, при прѡтѣ Иꙗникии, при игоуменѣ хꙇланⸯдарⸯском(ь) Кѵриꙗцѣ჻ В(ь) лѣто .҂Ѕ͠ѠІ., сл(ь)ньчнаго кроуга .К͠В., лоуньнаго же .И҃. индїкта. Г͠І. ⁘
Превод редактиране
Богоотецът Давид, като бленуваше за небесните селения и като беше в умиление, от Светия Дух осенен, в песните си възкликна, казвайки: много са мили Твоите селения, Господи на силите, Боже мой, царю мой, и добре е за онези, които живеят в Твоите домове. Зер не намери птицата дом и гургулицата за себе си гнездо, в което да положи и отгледа своите пиленца, сиреч олтарите Твои, Господи мой, Господи на силите, царю мой, Боже мой, и блажени са пребиваващите в твоите двори. Така и аз, смиреният, подобен на пустиннолюбива гургулица, радостен бих бил да оглася всички пустинни долини с пълна мисъл и благопросветление. Както и гургулицата с гукането свое огласява дебри с глас, макар силата ѝ да е същинска немощ, така и аз грешният: защото моят глас се разнесе по цялата вселена, а добрите ми дела на земята моят Бог ги не видя, нито други са ги виждали, защото не сътворих нищо добро на земята. Но като чух от моя Спасител за някоя вдовица, която за два медника освен богатство получила и още много, не се отчаях и аз, грешникът, виждайки светите мои прародители и родители, които бяха приложили доста много на манастира „Света Богородица“ в Света гора, наречен Хилендар. По изволение на Небесния отец, Светая Светаго, аз Урош, крал Стефан, син на Урош, великия крал, сина Стефанов, на Стефан, сина Неманичев, наречен на свети Симеон, след като дойде при мен йеромонах Кирияк с черноризци хилендарски и ми разказа за своите беди по море, случили им се от безбожните хусари, които не можем да изповядаме, обърнаха се към мен с умиление и молба: съгради ни убежище, защото целият ни живот е на морето и ни е от морето. И не им попречих, но изпълних всичките им молби. И създадох им пирг и на него този храм Спасов, и изпълних (го) с книги и завеси, и с икони, и със съсъди, и с други потреби доволно, да бъде за славословие Божие, а на тях за убежище и за утеха, а мен в молитвите свои да поменават, раба божи Стефан Урош крал.
Завърши се този храм в дните на благоверния цар кир Андроник и на неговия син кир Михаил, при прота Йоаникий, при игумена хилендарски Кирияк, в лето 6810 [1302], слънчев кръг 13, лунен 8, индикт 13.Бележки редактиране
Източници редактиране
- Илиевска, К., Милкпвиќ-Пепек, П., Мошин, В.. Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија. Т. Том I. Скопје, 1975. с. 293 – 296.
- Мошин, Владимир, Ћирковић, Сима, Синдик, Душан. Зборник средњовековних ћириличких повеља и писама Србије, Босне и Дубровника. Књ. 1, 1186 – 1321.. Београд, 2011. ISBN 978-86-7743-090-0. с. 349 – 351.
- Оснивачка повеља краља Милутина за Хиландарски пирг на мору са Храмом Спасовим. Т. књ 9 (2010). Београд, Универзитет у Београду, Филозофски факултет, 2010. с. 19 – 24.