Многостранен договор за отказване от войната (Пакт Бриан-Келог) от 1928 година

МНОГОСТРАНЕН ДОГОВОР ЗА ОТКАЗВАНЕ ОТ ВОЙНАТА (ПАКТ БРИАН-КЕЛОГ) ОТ 1928 ГОДИНА

(осъвременен правопис)^[1]

Председателят на Германската република, Председателят на Северо-Американските Съединени Щати , Негово Величество Белгийският Крал, Председателят на Френската Република, Негово Величество Кралят на Великобритания, на Ирландия и на Британските територии отвъд Моретата, Император на Индия, Негово Величество Италианският Крал, Негово Величество Японският Император, Председателят на Полската Република, Председателят на Чехословашката Република,

Проникнати от дълбокото чувство на тържествения дълг, който имат, да развиват благосъстоянието на човечеството;

Убедени, че е дошъл момент да се пристъпи към искрено отказване от войната като средство на национална политика, за да могат съществуващите понастоящем миролюбиви и приятелски отношения между народите да продължават;

Убедени, че всички промени във взаимните им отношения трябва да стават само с миролюбиви средства и да се осъществяват в ред и мир и че всяка подписваща Държава, която би дирила занапред да разшири националните си интереси прибягвайки до война, ще трябва да бъде лишена от благодеянието на настоящия договор;

Надявайки се, че насърчени от примера им, всички останали нации в света ще се присъединят към тези човеколюбиви усилия и, като се присъединят към Настоящия договор, щом той влезе в сила, ще дадат възможност на народите си да се възползват от неговите благотворни постановления, като обединят така цивилизованите нации в света в едно общо отказване от войната като средство на националната им политика;

Решиха да сключат един договор и за тази цел посочиха за свои респективни пълномощници, както следва:

Председателят на Германската Република:

Г. Доктор Густав Щраземан, Министър на Външните Работи;

Председател на Северо-Американските Съединени Щати:

Почитаемият Франк Б. Келог, Държавен Секретар;

Негово Величество Белгийският Крал:

Г. Пол Химан, Министър на Външните Работи, Държавен Министър;

Председателят на Френската република:

Г. Аристид Бриан, Министър на Външните Работи;

Негово Величество Кралят на Великобритания, на Ирландия и на Британските Територии отвъд моретата, Император на Индия:

За Великобритания и Северна Ирландия и всички части на Британската Империя, които не са членове на Обществото на народите:

Многоуважаемият Лорд Къшендън, Канцлер на Ланкастерското Херцогство, Държавен Секретар на Външните Работи par imterim;

За Доминиона Канада:

Многоуважаемият Уилям Лайон Макензи Кинг, Пръв Министър и Министър на Външните работи;

За Австралийските Федерирани Държави:

Уважаемият Александър Джон Мак Лейчлан, Член на Федералния Изпълнителен Съвет;

За Доминиона Нова-Зеландия:

Уважаемият Сър Кристофер Джеймс Пар, Върховен Комисар на Нова-Зеландия в Велико-Британия;

За Южно-Африканския Съюз:

Уважаемият Якобус Стефанус Смит, Върховен Комисар на Южно-Африканския Съюз в Велико-Британия;

За Ирландската Свободна Държава:

Г. Уйлям Томас Косгрев, Председател на Идпълнителния Съвет;

За Индия:

Многоуважаемият Лорд Къшендън, Канцлер на Ланкастерското Херцогство, Държавен Секретар на Външните Работи par imterim;

Негово Величество Италианският Крал:

Граф Гаетано Манцони, Неговият Извънреден Посланик и Пълномощник в Париж;

Негово Величество Японският Император:

Граф Ушида, Частен Съветник;

Председател на Полската Република:

Г. А. Залески, Министър на Външните Работи;

Председател на Чехословашката Република:

Г. Доктор Едуард Бенеш, Министър на Външните Работи;

Които, след като си размениха пълномощията, признати за редовни, дойдоха помежду си до съгласие за следните членове:

Член 1

Високите Договарящи Страни заявяват тържествено от името на съответните си народи, че осъждат прибягването към война за уреждане на международните спорове и се отказват от нея като средство за национална политика във взаимните им отношения.

Член 2

Високите Договарящи Страни признават, че уреждането или разрешаването на всички спорове или конфликти, от каквото естество или от какъвто произход и да се те, които могат да изникнат между тях, трябва винаги да става само с миролюбиви средства.

Член 3

Настоящият Договор ще бъде ратифициран от Високите Договарящи Страни, посочени във встъплението, съгласно изискванията на техните респективни Конституции, и ще влезе в сила за тях веднага, щом като инструментите на ратификацията бъдат депозирани във Вашингтон.

Щом като влезе в сила, както и предвидено в предшествуваващия параграф, настоящият Договор ще остане открит толкова време, колкото е нужно да присъединяването на всички останали Държави в света. Всеки инструмент, установяващ присъединяването на една Държава, ще бъде депозиран във Вашингтон и Договорът, веднага след това депозиране, ще влезе в сила между Държавата, която се присъединява, и другите Договарящи Държави.

Правителството на Съединените Щати ще даде на всяко посочено във встъплението Правителство и на всяко Правителство, което ще се присъедини впоследствие към Настоящия Договор, заверен препис от посочения Договор и от всеки инструмент на ратификация или присъединяване. Правителството на Съединените Щати също така ще нотифицира телеграфически на казаните Правителства всеки инструмент на ратификация или присъединяване, веднага след депозирането му.

В удостоверение на горното, съответните Пълномощници подписаха настоящия договор на френски и на английски езици, тъй като двата текста имат еднаква сила, поставиха своите печати.

Съставен в Париж на двадесет и седми август хиляда деветстотин и двадесет и осма година.

(печат) Густав Щреземан

(печат) Франк Келог

(печат) Пол Химанс

(печат) Аристид Бриан

(печат) Къшендън

(печат) В.Л. Макензи Кинг

(печат) А. Дж. Мак Лейчлан

(печат) К. Дж. Пар

(печат) А. С. Смит

(печат) Лиам Т. Мак Косгайр

(печат) Къшендън

(печат) Г. Манцони

(печат) Ушида

(печат) Август Залески

(печат) Д-р Едуард Бенеш

Бележки

1. За оригиналния текст на договора на френски и английски езици и неговият превод на български език от 1929 година виж Многостраненъ Договоръ за Отказване отъ Войната (Traite multilateral pur la renonciation a la guerre; Multilateral Treaty for the Renunciation of War), Държавенъ вестникъ, № 70 от 1929, стр. 3-7.