На горска чубрика и здравец весел
тез песни нови, знам, ще да миришат;
с планински дъх и лъх съм ги размесил,
затуй на диво и на прясно дишат.
В тях няма диря от отровни грижи,
ни спомен от тревоги недостойни:
пред планинските мислени са хижи,
при ека сладки на звънците пойни.
Да, има нотки в тях печални, скръбни;
но скръб в стихията световна влазя!
Тя дебне и в горите непристъпни,
в небето, кат тамянен дъх, възлазя…
Фръкнете, песни мои, и пръснете
дъх свеж в душите болни ил корави,
на врагове, приятели кажете:
„Поклон, от планината много здраве!“
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Моите песни (Иван Вазов, 3).
