Море хабер ми дофтаса от Постоль войвода

Море хабер ми дофтаса, бре майко,
от Постоль войвода, хайде, от нашето слънце.
Со него да одам, со него да тръгнам,
турци да трепиме и башибозуци,
що са ми тръгнале низ нашите села,
та да ми ги мъчат наште мили братя:
на земен ги легат перници да им бидат,
я жените, бре майко, манджи да им готват,
манджи да им готват, манджи и баклави.
А момите, бре майко, диван да им стоят,
диван да им стоят, кафе да ги служат.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.