Надвор от Гуменджа

Долу край Гуменджа река Чикърчица.
Край Чекърчица на дърво явор.
На дърво явор гърк обесено.
"Ой Яне, Яне, Яне гъркомане,
Ой Яне, Яне, Яне, гръцко андарче,
Кой те теб убеси на дърво явор?
"Мен ме убеси Постоль войвода,
Постоль войвода - Вардарско слънце."
Гръцките моми в църно облечени,
Църно облечени Яне го жалят.
Бугарските моми бело пременени,
Бело пременени на оро играят.

Втори вариант:

Надвор от Гуменджа, на река Чикърчийца,
На река Чикърчийца, на дърво явор,
На дърво явор гърк обесено.
Гърк обесено, Яне Даскалче,
Яне даскалче, гърчко андарче.
Гърцките моми цветя му берат,
Цветя му берат, венец му вият,
Венец му вият, Яне го жалят.
Бай Гоно Пецев нози си тупка,
Нози си тупка, ръце си плеска:
„Ах ти, бре Яне - Яне даскалче,
Кажи, бре, кажи кой те обеси?“
Българцки моми бело пременени,
Бело пременени от глас се смеят.

Трети вариант:

Гръцки андарти гордо се фалят
че ще изтребят българско племе.
Но щом те паднат в български ръце,
тогаз изпитват юнашко сърце.
Там до Гумендже, на Чикарчийца,
на дърво ясен грък е обесен,
за да разберат гърци и турци,
че в на'ща земя не щем ги, не щем..

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.