На Пенчо Славейков
На Пенчо Славейков Автор: Димчо Дебелянов |
На робска нощ под свода черен,
за участ царствена роден,
кат слънце тръгна ти — уверен,
към подвига на своя ден.
И хвърли зрак в предел безплоден,
де гаснат болно лъч по лъч,
де всеки трепет благороден
замира в кипналата злъч.
Там тма слепци обезумели
към теб похулен рев изви —
презрений хищно те прицели
и нищият те уязви.
Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог.
Сам си съдбата изпревари
и там, де нявга на скръбта
димяха черните пожари,
днес светят мощ и красота.
Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден —
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |