Нелли (Едгар Алън По)

Нелли Автор: Едгар Алън По

„Нелли“ (Eulalie) е публикувана за първи път в "American Review: A Whig Journal" през юли 1845 г. [1]

                                  Аз бродех самотен,
                                  Аз гаснех сиротен —
                            И мрак мойте дни засени,
Докле не видях златокъдрата Нелли — мечтата на моите дни —
Докле не нарекох красивата Нелли: радост на моите дни!

                                  Звездите среднощни
                                  Не са по-разкошни
                            От нейните чудни очи!
                                  И пурпурът златен
                                  На ден благодатен
                            Залязва — изчезва — мълчи
Пред златните къдри на моята Нелли, изплели вълни от лъчи —
Прикрили във кръг раменете на Нелли с вълни лъкатушни лъчи.

                                  Ах! вече разлъка,
                                  Съмнение, мъка
                            Деня ми не ще помрачи! —
                                  След мъки и бури
                                  От ведри лазури
                            Астарта ни праща лъчи: —
Към нея отправя цял ден мойта Нелли молитвено-сини очи,
От нея не снема цял ден мойта Нелли препълнени с радост очи.

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.