Ние избираме да отидем на Луната

Ние избираме да отидем на луната Автор: Джон Кенеди

Реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън, Тексас на 12 септември 1962 г.

Ректор Пицър, г-н вицепрезидент, губернаторе, конгресмен Томас, сенатор Уайли и конгресмен Милър, г-н Уеб, г-н Бел, учени, видни гости и дами и господа,

Оценявам, че вашият президент ме направи почетен посещаващ професор и ще ви уверя, че първата ми лекция ще бъде много кратка.

Радвам се да бъда тук и особено се радвам да бъда тук по този повод.

Срещаме се в колеж, бележит със знанието, в град, бележит с прогреса, в щат, бележит със силата, а се намираме в нужда и от трите, тъй като се срещаме в час на промяна и предизвикателство, в десетилетие на надежда и страх, в епоха както на знание, така и на невежество. Колкото повече се увеличава знанието ни, толкова повече се разгръща невежеството ни.

Въпреки поразителния факт, че повечето учени, които светът някога е познавал са живи и работещи днес, въпреки факта, че научният персонал на тази нация се удвоява на всеки 12 години с темп на растеж повече от три пъти този на населението като цяло, въпреки това, необятните простори на непознатото и неотговореното и недовършеното все още далеч надминават общото ни разбиране.

Никой човек не може напълно да осъзнае колко далече и колко бързо сме стигнали, но кондензирайте, ако желаете, 50-те хиляди години на записаната човешка история във времеви период от само половин век. Изказано по този начин, ние знаем много малко за първите 40 години, освен че на края им напредналите хора били научили да използват кожи на животни, за да се покриват. Тогава преди около 10 години, по този стандарт, човекът излязъл от пещерите, за да построи други видове подслон. Само преди 5 години човекът се научил да пише и да използва каруца с колела. Християнството започнало преди по-малко от две години. Печатната машина се появила през тази година и тогава, преди по-малко от два месеца, през целия този 50-годишен период на човешката история, парният двигател осигурил нов източник на енергия. Нютън изследвал значението на гравитацията. Миналият месец електрическите лампи и телефоните и автомобилите и самолетите станали налични. Едва миналата седмица сме разработили пеницилина и телевизията и ядрената енергия и сега, ако новият космически кораб на Америка успее да достигне Венера, ние буквално ще сме достигнали звездите преди полунощ тази вечер.

Това е секваща дъха скорост и такава скорост не може да не създаде нови злини, докато разпръсква старите, ново невежество, нови проблеми, нови опасности. Със сигурност откриващите се перспективи на космоса обещават високи разноски и трудности, както и високи възнаграждения. Тъй че не е учудващо, че някои искат да останем, където сме още малко, за да си починем, да почакаме. Но този град Хюстън, този щат Тексас, тази страна Съединените щати, не са изградени от онези, които са чакали и са почивали и им се е искало да погледнат зад себе си. Тази страна е завладяна от онези, които са се движели напред – така ще бъде и с космоса.

Уилям Брадфърд, говорейки през 1630 г., при основаването на Колонията в Плимътския залив, казал, че всички велики и благородни деяния са съпътствани с големи трудности, а и двете трябва да бъдат предприемани и преодолявани със съответната смелост.

Ако тази капсулирана история на нашия прогрес ни учи нещо е, че човекът в стремежа си към знанието и прогреса е решен и не може да бъде възпрян. Изследването на космоса ще продължи, дали ние ще се присъединим към него или не, и то е едно от великите приключения на всички времена и нито една нация, която очаква да бъде лидер на други нации не може да очаква да изостане в това състезание за космоса.

Тези, които дойдоха преди нас осигуриха тази страна да се понесе по първите вълни на индустриалната революция, по първите вълни на модерните изобретения и първата вълна на ядрената енергия, и това поколение не възнамерява да потъне във водната диря на идната космическа епоха. Ние възнамеряваме да сме част от нея – ние възнамеряваме да я водим. Защото очите на света днес са насочени към космоса, към Луната и към планетите отвъд и ние сме се зарекли да не го видим управляван от враждебен флаг на завоеванието, а от знаме на свободата и мира. Зарекли сме се, че няма да видим космоса изпълнен с оръжия за масово унищожение, а с инструменти на знанието и разбирането.

При все това, обетите на тази нация могат само да бъдат изпълнени, ако ние в тази нация сме първи, и следователно възнамеряваме да бъдем първи. Накратко, нашето лидерство в науката и промишлеността, надеждите ни за мир и сигурност, задълженията ни към себе си, както и към други, всички те изискват да направим това усилие, да разгадаем тези мистерии, да ги разрешим за доброто на цялото човечество и да станем водещата световна нация, кръстосваща космоса.

Ние опъваме платна в това ново море, защото има ново знание за спечелване и нови права за придобиване и те трябва да бъдат спечелени и използвани за прогреса на всички хора. Защото космическата наука, както и ядрената наука и всички технологии, няма собствена съвест. Дали ще се превърне в сила за добро или зло зависи от човека и само ако Съединените щати заемат позиция на превъзходство можем да помогнем да се реши дали този нов океан ще бъде море на мира или нов ужасяващ театър на войната. Не казвам, че трябва или че ще тръгнем незащитени срещу враждебната злоупотреба на космоса повече, отколкото тръгваме незащитени срещу враждебната употреба на земята или морето, но казвам, че космосът може да бъде изследван и овладян без да се подхранват огньовете на войната, без повтаряне на грешките, които човек е извършил, разширявайки властта си над нашето земно кълбо.

Няма борба, нито предразсъдък, нито национален конфликт в космическото пространство все още. Неговите опасности са враждебни към всички нас. Неговото завладяване заслужава най-доброто от човечеството и неговата възможност за мирно сътрудничество може да не се върне повече. Но защо, казват някои, Луната? Защо да изберем това за наша цел? И те могат да попитат също така защо да изкачваме най-високите планини? Защо, преди 35 години, да прелетим над Атлантика? Защо Райс играе срещу Тексас?

Ние избираме да отидем на луната. Ние избираме да отидем на луната... (ръкопляскания) Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим другите неща, не защото те са лесни, а защото те са трудни, защото тази цел ще послужи за организиране и измерване на най-доброто от нашите енергии и умения, защото сме склонни да приемем това предизвикателство, предизвикателство, което неохотно бихме отложили и предизвикателство, което възнамеряваме да спечелим, а също и другите.

Поради тези причини гледам на решението миналата година да превключим усилията си в космоса от ниска на висока скорост като едно от най-важните решения, които ще бъдат направени по време на моя президентски мандат.

През последните 24 часа видяхме съоръжения в процес на изграждане за най-великото и най-сложно изследване в човешката история. Почувствахме земята да се разтърсва и въздухът да се раздира от тестването на ракета-носител Saturn C-1, многократно по-мощна от Atlas, която изведе Джон Глен, генерираща мощ колкото на 10 000 автомобила с ускорителя до дупка. Видяхме мястото, където 5 ракетни двигателя F-1, всеки един толкова мощен, колкото всичките 8 двигателя на Saturn наедно, ще бъдат събрани заедно, за да създадат напредналата ракета Saturn, сглобяема в нова сграда, която ще бъде построена в Кейп Канаверал, висока колкото 48 етажна конструкция, широка колкото градски блок и дълга колкото две дължини на това игрище.

В последните 19 месеца поне 45 спътника са обиколили Земята. Над 40 от тях са направени в Съединените американски щати и те са далеч по-сложни и доставиха далеч повече знание на хората на земята от тези на Съветския съюз. Космическият кораб Маринър... (ръкопляскания) Космическият кораб Маринър, сега на път към Венера, е най-сложният инструмент в историята на космическата наука. Точността на това изстрелване е сравнимо с изстрелване на ракета от Кейп Канаверал и пускането ѝ между линиите на 40-те ярда на този стадион. Сателити Transit помагат на корабите ни в морето да поемат по-безопасен курс. Сателити TIROS ни дават безпрецедентни предупреждения за урагани и бури, и ще сторят същото за горски пожари и айсберги.

Имали сме своите провали, но също са ги имали и други, дори и те да не ги признават. И те може да са по-малко публични. Със сигурност... (ръкопляскания) 

Със сигурност сме назад и ще бъдем назад за известно време в пилотираните полети. Но нямаме намерение да останем назад и в това десетилетие ще компенсираме и ще се придвижим напред.

Растежът на нашата наука и образование ще бъде обогатен от ново познание за нашата вселена и околна среда, от нови техники за учене и картографиране и наблюдение, от нови инструменти и компютри за индустрията, медицината, дома, както и училището. Технически институции като Райс ще пожънат реколтата на тези придобивки.

И накрая, самото космическо усилие, макар и още в ранното си детство, вече е създало голям брой нови компании и десетки хиляди нови работни места. Космическата и свързаните индустрии генерират ново търсене на инвестиции и обучени кадри, и този град, и този щат, и този регион силно ще споделят този растеж. Това, което някога беше най-далечният преден пост на старата граница на Запада ще бъде най-далечният преден пост на новата граница на науката и космоса. Хюстън... (ръкопляскания) Вашият град Хюстън със своя Център за пилотирани полети ще стане сърцето на голяма научна и инженерна общност. През следващите пет години Националната аерокосмическа администрация очаква да удвои броя на учените и инженерите в този район, да увеличи разходите си за заплати и разноските си до 60 милиона долара годишно, да инвестира над 200 милиона долара в заводи и лабораторни съоръжения, и да управлява или да сключи договори за нови космически усилия за над 1 милиард долара от този център в този град.

Със сигурност това на всички ни струва доста пари. Тазгодишният космически бюджет е три пъти колкото този от януари 1961 г. и е по-голям от космическите бюджети на предходните 8 години взети заедно. Този бюджет сега е 5 милиарда и 400 милиона долара годишно – смайваща сума, макар и малко по-малко от това, което плащаме за цигари и пури всяка година. Космическите разходи скоро още ще се увеличат, от 40 цента на човек на седмица до над 50 цента на седмица за всеки мъж, жена и дете в Съединените щати, защото сме дали на тази програма висок национален приоритет – макар и да осъзнавам, че това е в известна степен акт на вяра и далновидност, защото не знаем какви облаги ни очакват. Но ако кажех, мои съграждани, че ще изпратим на Луната, на 240 хиляди мили от контролния център в Хюстън, гигантска ракета, над 300 фута висока, дължината на това футболно игрище, направена от нови метални сплави, някои от които още не са изнамерени, способна да издържи на горещина и натоварвания няколко пъти по-големи отколкото някога са били изпитвани, сглобена с точност по-голяма отколкото на най-финия часовник, носеща цялото оборудване, нужно за тяга, направление, контрол, комуникации, храна и оцеляване, на неопитвана мисия, към едно непознато небесно тяло и след това да се върне благополучно на Земята, навлизайки в атмосферата със скорост от над 25 хиляди мили в час, причинявайки нагорещяване почти наполовина колкото е температурата на Слънцето – почти толкова горещо колкото е тук днес – и да направим всичко това и да го направим правилно и да го направим първи, преди края на това десетилетие – тогава трябва да сме дръзки.

Аз съм този, който върши цялата работа, тъй че само искаме да останете спокойни за минутка.

Аз обаче мисля, че ще го направим и мисля, че трябва да платим каквото е нужно да се плати. Не мисля, че трябва да хабим пари, но мисля че трябва да свършим работата. И това ще бъде направено в десетилетието на шейсетте. Може да бъде направено докато някои от вас все още учат тук в този колеж и университет. Ще бъде направено по време на срока на служба на някои от хората, които седят тук на тази платформа. Но ще бъде направено. И ще бъде направено преди края на това десетилетие. И съм възхитен, че този университет играе роля в поставянето на човек на Луната като част от велико национално усилие на Съединените американски щати.

Преди много години великият британски изследовател Джордж Малъри, който щял да загине на връх Еверест, бил запитан защо искал да го изкачи. Той казал, „Защото той е там.“

Е, космосът е там и ние ще го изкачим, и Луната и планетите са там, и нови надежди за знание и мир съществуват. И следователно, като опъваме платна ние искаме Божията благословия на най-рискованото, най-опасното и най-велико приключение, на което някога се е отправял човекът.

Благодаря ви.

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.