Новите спасители
| Новите спасители Автор: Димитър Подвързачов |
| Фейлетон |
- – Къде, бай Тонко?
- – Хайде, няма ли да дойдеш да посрещаме?
- – Кого?
- – Министрите! Подир няколко сахатя са тука.
- – Аз си имам работа!
- – Плащат бе, хей! По два лева гюндюлюк. Нали виждаш колко цигани има? А селяните уж депутации са, ама те са пазарени. Два лева, ти казвам!
- – Тъй ли?
- – Тъй зер! Не знаеш ли още? А пък на Иван Лапнишарана пет лева ще дадат, ама той, господ да го поживи, има гърло като фуния. Еднъж само да изреве "Ура!" – и стига!
- – Глей, глей!… Та като е за ура… То хем и черпня ще има!… Чакай ме, ето ида!
- – Хайде, по-скоро.
- – Идат, идат!
- – Кои идат ма, бабо Иванице?
- – Кои?
- – Двама хапсъзи – разправя ми снощи наш Дончо. Хайдути биле, плячкаджии; мъчили се да окрадат хазната, ама ги уловили с четата им заедно и сега ги карат жандари в хапсаната. Хак им е, нека сега им се смеят хората. Който краде, тъй му се пада!
- Ха-ха-хоооо! Ух, бабо Иванице. Твоят Данчо саде току те лъже! Това са митилистрите, ма! Е, дето в София управят царщината. Идат да видят кой е от тяхната партина, та да го натъкмят на меснет. Наш Моню е от техните, та се готви за тулумбаджия… Той ми разправи!
- Десетина файтона спират пред вратата, дето ще нощуват министрите. От двете страни струпани селяни и граждани с маймунско изражение на лицето, дяволски очи, обезобразени лица и съмнителна външност. От първия файтон слизат министрите, подкрепяни от неколцина "вътрешни", и се изправят пред входа.
- – Ура! Ура! – Викайте бе!
- – Урррааа!… рррааа! – се провикват стотина тригясали гърла.
- Един рус човечец с мънички очици – бивш и бъдещ съдия – се изправя пред министрите и вади от задния джоб на парадния си редингот написан лист.
- – Господа министриии!
- – Вер…! Ссст! Сст!
- – След позорния разсипнически Стоилов режим, в който българските граждани като кучета биваха ловени по улицата и като ярета колени по салханите; след безобразия, казвам, режим на Стоилова, който оголи съвършено народа, който продаде и последнята риза от гърба на народа, на нашите граждани е особено драго и те, весели като деца на Великден, и с конвулсивни треперения посрещат истинските министри на Н. Ц. В. Княза, които ще запазят имота на гражданите от чужди нападения и ще повдигнат интересите на страната… Да, Стоилов остави един грамаден дълг на държавата, той ограби касите дюбюдюс и докара народа ни до огромна пропаст.
- – Уррр…! Сст! Сст! Викането сетне бе!
- – Но във вашите лица българският народ вижда своите истински спасители и затова викам с гръмогласен глас: Да живее Н. Ц. В. Княза! Да живеят г-да министрите! Да живее либералната партия! (Гласът на оратора се скъсва.)
- – Вярно, вярноооо! Сега викайте ура бе, магарета!
- – Уррааа!
- Министрите благодарят за "топлия прием на народа" и влизат.
- След половин час. Мръкнало.
- Вътре "банкет". Отвън се разстъпва насам-нататък тълпа бъдещи разсилни, стражари, пъдари, писари, началници и др. Една цивилна музика, свирнята на която в нищо не отстъпва на прочутите старозагорски славеи, немлъчно бръмчи в съседната градина. От време на време един висок турчин, обиколен от тълпа малолетни мохамедани и Христови потомци, с ухилени до уши физиономии и зяпнали уста, пуска нагоре и на разни страни фишеци.
- Отвътре изскача на вратата бъдещият съдия.
- – Викайте бе! – И маха отчаяно с капелата си към тълпата.
- – Вер…
- – Ура! Ура ви казвам, викайте!
- – Урррааа… раа!… рааа!…
- Излиза друг – сегашен никакъв, бъдещ обаче някакъв държавен гост – и се изправя на прага:
- – Съвършено добрият прием на народа причинява обилен апетит за охота на г-да министрите! Да живеят!
- – Урррааа!…
- Един шкембест господин се качва на обърнатия на трибуна праг:
- – Господа! Либералната партия е докарала най-злополучните минути на княза! Либералната партия докара България до брега на морето! Прочее да живеят г-да министрите. Ура!
- – Урррааа!… рраа!
- На другия ден. В градината. При водоскока едно пълно буре, двойно по-голямо от Грековото шкембе, наведено от няколко здрави ръце и обиколено от 10–20 души селяни, излива съдържанието си в една кофа, в която ту потъват, ту пак излизат две грамадни чаши. 30–40 дълги космати ръце пресягат към чашите и толкова очи, светнали от либерализъм, следят движенията им, като от време на време безпокойно поглеждат на бурето, което почва силно да изнемощява и олеква.
- – Моню! Дай насам чашата!
- – Тука, тука, дай да сръбнем с този дост, че да се махаме.
- – А бе хей, от одеве насам пиете, дайте и на мене малко. Кво, не съм ли и аз риберар?
- – Чакайте бе, брате! Вино има още, не бързайте!
- – Гори ми в гърлото, ти казвам, дай насам!
- – Недей рева бе! Къде беше снощи?
- – Къде бях? Виках ура!
- Четири очи яростно пламват, за добра чест обаче чашите погасяват всичко.
- – Давайте насам бе, хора!
- – Пийте, пийте по-скоро и поред!
- – Викайте ура бе, маскари! Какво само плюскате! Сега му е времето да се отсрамим пред министрите. Викайте де!
- – Ура, урааа!… ра-ра-ра!
- Източник
- Димитър Подвързачов: Фейлетони на сайта на Znam.bg
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |