Някога

Някога Автор: Александър Вутимски

Помня върхове в слънчеви искри
и дълбоки,спокойни гори.
- Мойте спомени сини и тихи.
Помня в ранни, смълчани зори
 
ние тръгвахме в тъмните пътища
и със кошници леки в ръце,
през бездънните, стръмните пътища
със измито в росата лице...
 
И когато огромното слънце
разпиляваше синята нощ,
ние пълнехме - зрънце по зрънце -
със малини червените кошници.
 
Тия върхове в слънчеви искри!
Тия знойни, спокойно гори!
Долу някъде синият Искър
и над нас - ведрината трепти.
 
Вечер, щом като едра сълза
на небето застиваше месецът,
ние тръгвахме бавно назад
във бездънната вечер унесени.
 
...И ний виждахме: малък пазар.
И звънят във ръцете ни левове...
И над старата,тъмна гора
ветровете във здрача повяваха...
 
...Помня върхове в слънчеви искри
и спокойни, и знойни гори...
Мойте спомени! Синият Искър!
И звездите във ранни зори.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.