Обръщение на Джон Ф. Кенеди към Свещеническата асоциация на Голям Хюстън

Обръщение към Свещеническата асоциация на Голям Хюстън Автор: Джон Ф. Кенеди

Произнесено на 12 септември 1960 г. в Хюстън, Тексас.

Преподобни Меза, преподобни Рек, благодарен съм за щедрата ви покана да изкажа възгледите си.

Докато така нареченият религиозен въпрос по необходимост и подобаващо е главната тема тук тази вечер искам от самото начало да изтъкна това, че имаме далеч по-критични въпроси, пред които да се изправим в изборите през 1960 г. – разпространението на комунистическото влияние, докато сега то гнои на 90 мили от брега на Флорида; унизителното отношение към нашия президент и вицепрезидент от тези, които вече не уважават нашата мощ; гладните деца, които видях в Западна Вирджиния, старците, които не могат да си платят лекарските сметки; семействата, принудени да се откажат от фермите си; една Америка с твърде много бедняшки квартали, с твърде малко училища и твърде закъсняла за луната и космоса.

Това са реалните въпроси, които трябва да решат тази кампания. И те не са религиозни въпроси – защото войната и глада, и невежеството, и отчаянието не познават религиозни бариери.

Но тъй като съм католик, а нито един католик не е бил избиран някога за президент, реалните въпроси на тази кампания са засенчени – вероятно преднамерено, в някои кръгове, по-малко отговорни от този. Тъй че очевидно е необходимо да заявя още веднъж – не в какъв вид църква вярвам, защото това трябва да е важно само за мен – а в какъв вид Америка вярвам.

Аз вярвам в Америка, където разделението на църква и държава е абсолютно – където никой католически прелат не би казвал на президента (ако той би бил католик) как да действа и никой протестантски свещеник не би казвал на енориашите си как да гласуват, където на никоя църква или църковно училище не се дават обществени средства или политическо привилегии и където на никой човек не се отказва обществен пост, просто защото религията му се различава от тази на президента, който може да го назначи или хората, които може да го изберат.

Аз вярвам в Америка, която официално не е нито католическа, нито протестантска, нито еврейска – където никой обществен служител нито иска, нито приема наставления относно обществената политика от папата, Националния църковен съвет или който и да е друг духовнически източник, където никоя религиозна организация не се опитва да наложи волята си пряко или непряко над населението или обществените действия на неговите служители и където религиозната свобода е толкова неделима, че действие срещу една църква се третира като действие срещу всички.

Защото докато тази година може пръстът на подозрението да сочи срещу един католик, в други години е бил, и може отново да бъде, срещу евреин или квакер, или унитарист, или баптист. Тормозът срещу баптистки проповедници от страна на Вирджиния например спомогна да се стигне до Статута за религиозна свобода на Джеферсън. Днес може аз да съм жертвата, но утре може да сте вие – докато цялата тъкан на нашето хармонично общество не е разкъсана в това време на национална опасност.

Накрая, вярвам в Америка, където религиозната нетолерантност един ден ще свърши, където всички хора и всички църкви се третират като равни, където всеки човек има същото право да посещава или да не посещава църква по свой избор, където няма католически глас, анти-католически глас, никакво блоково гласуване от какъвто и да е вид и където католиците, протестантите и евреите, както на мирянско, така и на пасторско ниво, ще се въздържат от тези отношения на презрение и разделение, които толкова често са помрачавали делата им в миналото и да подкрепят вместо това американския идеал на братството.

Това е видът Америка, в който вярвам. И той представлява видът президентство, в който вярвам – един велик пост, който не трябва нито да бъде принизен като бъде направен инструмент на която и да било религиозна група, нито опетнен като произволно се отнема неговото заемане от членовете на която и да било религиозна група. Аз вярвам в президент, чиито религиозни възгледи са негова лична работа, нито налагани от него на нацията, нито налагани от нацията на него като условие за държането на поста.

Аз не бих гледал с благосклонност на президент, работещ да подрине гаранциите за религиозна свобода на първата поправка. Нито нашата система на контрол и уравновесяване би му позволила да го стори и нито гледам с благосклонност към тези, които биха работили да подринат член VI на нашата Конституция като изискват религиозен тест – дори и по околен път – за него. Ако не са съгласни с тази предпазна мярка трябва да излезат на открито да работят за нейната отмяна.

Аз искам Главен изпълнител, чиито обществени действия са отговорни пред всички групи и задължени към нито една, който може да посети всяка церемония, служба или вечеря, които постът му може подобаващо да изисква от него и чието изпълнение на президентската му клетва не е ограничено или обусловено от религиозна клетва, ритуал или задължение.

Това е видът Америка, в който вярвам и това е видът Америка, за който се бих в Южния Пасифик, за който моят брат загина в Европа. Никой тогава не подметна, че ние може да имаме „разделена лоялност“, че ние „не вярваме в свободата“ или че принадлежим към нелоялна група, която заплашва „свободите, за които предците ни умираха.“

И всъщност това е видът Америка, за който предците ни умираха, когато те избягаха тук, за да избегнат клетви за религиозен тест, които отказваха пост на членове на по-малко благоприятствани църкви, когато се биха за Конституцията, Законът за правата^[1] и Вирджинския статут за религиозна свобода и когато се биха на светилището, което посетих днес, Аламо. Защото рамо до рамо с Бауи и Крокет загинаха МакКафърти и Бейли и Кери, но никой не знае дали са били католици или не. Защото при Аламо не е имало религиозен тест.

Аз ви моля тази вечер да следвате тази традиция – да ме съдите на основата на моите 14 години служба в Конгреса, на декларираната ми позиция срещу посланик във Ватикана, срещу неконституционна помощ за енорийски училища и срещу какъвто и да е бойкот на обществените училища (каквото и аз съм посещавал), вместо да ме съдите на основата на тези памфлети и публикации, които всички сме видели, които внимателно подбират извадени от контекст цитати от изявленията на водачи на Католическата църква, обикновено в други страни, често в други векове и винаги пропускайки, разбира се, заявлението на американските епископи от 1948 г., което силно подкрепи разделението църква-държава и което по-близко отразява възгледите на почти всеки американски католик.

Аз не считам тези други цитати да обвързват обществените ми действия, защо да го правя? Но нека да кажа, по отношение на други страни, че съм напълно против използването на държавата от която и да е религиозна група, католическа или протестантска, за принуждаване, забраняване или преследване на свободното изповядване на която и да е друга религия. И аз се надявам, че вие и аз осъждаме с равна плам онези нации, които отказват президентството на протестанти и онези, които го отказват на католици. И вместо да цитирам злодеянията на онези, които са на друго мнение, аз ще се позова на историята на Католическата църква в такива страни като Ирландия и Франция – и независимостта на такива държавници като Аденауер и Де Гол.

Но нека отново да подчертая, че това са моите възгледи, защото противно на обичайната вестникарска практика аз не съм католическият кандидат за президент. Аз съм кандидатът на Демократическата партия за президент, който според случая също е католик. Аз не говоря от името на моята църква по обществени въпроси и църквата не говори от мое име.

Какъвто и въпрос да дойде при мен като президент – за контрола върху раждаемостта, развода, цензурата, хазарта или който и да е друг въпрос – аз ще направя решението си в съответствие с тези възгледи, в съответствие с това, което съвестта ми ми казва, че е националния интерес и без внимание към външен религиозен натиск или диктат. И никаква сила или заплаха с наказание не могат да ме накарат да реша другояче.

Но ако някога дойде времето – а аз не допускам какъвто и да е конфликт да бъде дори далеч възможен – когато моят пост изисква от мен или да престъпя съвестта си или да престъпя националния интерес, тогава ще си подам оставката и се надявам, че всеки съвестен обществен служител би направил същото.

Но аз не възнамерявам да се извинявам за тези възгледи на моите критици, нито от католическата, нито от протестантската вяра, нито възнамерявам да се отрека от възгледите или църквата си, за да спечеля тези избори.

Ако загубя по реалните въпроси, ще се върна в сенатското си място, задоволен, че съм направил най-доброто и съм бил преценен справедливо. Но ако тези избори се решат на основата на това, че 40 милиона американци са загубили шанса си да бъдат президент в деня, в който са били кръстени, тогава цялата нация ще бъде губеща в очите на католици и не-католици по целия свят, в очите на историята и в очите на собствения ни народ.

Но ако от друга страна спечеля изборите, тогава ще посветя всичките си умствени и духовни усилия на осъществяването на президентската клетва – на практика идентична, бих могъл да добавя, на клетвата, която съм давал 14 години в Конгреса. Защото без резерви мога да „тържествено се заклевам, че предано ще изпълнявам длъжността на президент на Съединените щати и според най-добрите си способности ще спазвам, пазя и защитавам Конституцията ... и нека Бог да ми помогне.“

Бележки

1. Първите десет поправки на Конституцията, гарантиращи граждански права

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.