Окръжно на ЦК на ВМРО № 28

Окръжно на ЦК на ВМРО до членовете на Вътрешната Македонска Революционна Организация

В.М.Р.О.
Централен комитет............................. До членовете на Вътрешната
№ 2...................................................... Македонска Революционна
Февруарий 1925 г. ..................................................... Организация
Македония

Излъгани останаха надеждите на близки и далечни, на явни и тайни врагове на Организацията, които искаха да я видят погребана след смъртта на великия вожд Тодор Александров и особено чрез тази смърт. В първата половина на м. февруарий се състоя VI-ия общ конгрес на ВМРО. Делегатите от всички революционни окръзи всестранно разгледаха положението на Македонския въпрос и на Организацията, посочиха мерките за засилване на борбата и тримата нас натовариха с върховното и ръководство, като ни удостоиха с избора ни за членове на новия Централен Комитет. Конгресът се закри при единодушие по всички големи въпроси от идейно, организационно и тактическо естество. За ВМРО има ясен път, осветен от дългогодишен и скъп опит.

ДРУГАРИ, Ние знаем, че първият наш дълг е да следваме решенията на конгреса, в които е изразена волята на революционна Македония. Ще следваме тази воля до край; с всички жертви ще я браним от изопачените по вкуса на когото и да било. След направения преглед на миналото, след изяснената задача за настоящето, остава само едно - на дело да покажем всички, колко сме способни да жертвуваме за Родината. Нека за всинца най-общото напътствие, което да звучи в съзнанието като завет на великите покойници и което да завладява душите като молба на разпъната Македония, бъдат кратките думи:

ПРЕДАНОСТ! РАБОТА! ДИСЦИПЛИНА!

Няма за поробеното Отечество друг по-ефикасен начин за борба освен революционния. Няма друго по-изпитано знаме за борбата освен от онова на старата Вътрешна Македонска Революционна Организация, под сянката на което се присланят всички честни деца на борческа Македония. Ето защо, предаността към ВМРО е мерило за предаността на македонеца към Родината и свободата. Това каза VI-ият общ конгрес на Организацията. Народ, който иска свобода, не се уморява да работи за нея. А онези, които по съвест и лична воля са стъпили в редовете на активните борци, преди всички останали, трябва да работят неуморно и непрекъснато. Всеки час, пропилян от тях без полза за ВМРО - е едно престъпление. Това повтори и конгреса. Пропити с преданост, впрегнати в жива работа, в същото време нека помним най-важното условие за успеха на каквато и да е организация - особено на революционна като нашата - дисциплината. Благодарение на това мощно оръжие, дисциплината си, ВМРО в името на малка, но славна Македония, е е състезавала с империи, но не е отстъпвала, упорствала е и продължава да упорствува срещу равнодушието на голяма част от света към болките на нашия народ - и не се е отчайвала. Това качество на дисциплинираност, съчетано с тайната, прави ВМРО неуловима и непобедима. Конгресът подчерта същото. Той заповяда още да пазим с последни средства Организацията от хора, които биха дръзнали да я разрушават отвътре. За подобна измяна - всяка милост ще е престъпление. Централният Комитет си дава сметка за жертвите, които иска борбата и гледа на бъдещето с пълна вяра. Може би никога както днес македонската свобода не е изисквала собственото наше напрежение; ще го дадем в най-големи размери. Не малко ще бъде то насочено и срещу средите на вулгарното продажничество и попълзновенията против самостойността на Организацията. Както срещу сърби и гърци, тъй и с тия вражески проявления ще се борим немилостиво. Пак ВМРО ще победи. Централният комитет поканва всичко доблестно, идеалистично и безкористно да се сплоти като един човек около него и да бъде винаги нащрек за борба срещу всички, които пречат за свободата на Македония, ако ще би да са и собствените ни рождени братя. Свободолюбието и силата на македонския дух ще възтържествуват. От нас, всички членове на ВМРО, най-много зависи с колко дни да бъде по-късо робството на Македония. Другари, все напред!

С братски поздрав,

Централен Комитет:

(подписали)

Ал. Протогеров

Г. п. Христов

Ив. Михайлов

(Печат: „Вътрешна М.О.Организация Централен Комитет“)

Оригинал, печатно[1]

Бележки редактиране

  1. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр.93-95