Орел, рак и щука
Автор: Димитър Подвързачов


Така уж станало веднъжки:
орелът, щуката и ракът,
наместо току-тъй да се разтакат,
решили и се заловили мъжки
кола да возят, за беда.
Кой дявол ги е тикнал навсегда
тъй зле да се изложат – не се знай.
(Аз мисля: дядо ви Крилов комай…)
И накъде да возят – неизвестно.
Тъй или инак, те разбрали най-накрай,
че туй занятие съвсем не е тъй лесно,
и злополучната кола за срам
до днес била все там…


Таз басня от дете я знам,
дори колата виждал съм я сам.
Но според най-последни данни,
най-добросъвестно събрани
от криминалната полиция –
въпросните хайвани
са всъщност още там и… в коалиция!
Те никога не са и пожелали
да водят накъдето и да е колата:
те още от началото разбрали,
че туй е труд съвсем на вятър.
И бързо разменили мисли здрави:
– На всички баснописци много здраве!
Да ни описват, колко щат,
под път, над път,
да ни осмиват и клеймят!
За техния хатър не щеме
кола да теглим – нямаме туй време.
Наистина пред нази е колата,
препълнена докрай,
със всякакви неща за ядене богата,
преизобилна – същи рай.
За гола слава нямаме амбиция,
затуй навлизаме в колата трима –
за всички има! –
И правим коалиция, –
ще кажат: безидейна! –
Възможно е; но – дейна!


Така орелът, щуката и ракът,
без повече да чакат
ни ден, ни час –
качили се и там са оттогаз:
кълват и мляскат, гълтат, хрупкат –
зърна, месце и животинки
с черупка, без черупка,
и бръмбарчета, и калинки –
каквото падне!
И досега са там, и все са гладни!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.