Орохидрография на Македония
Оро-хидрография на Македония.
I. Положение, граници, видъ и голѣмина.
Македония е важна область въ Балканския полуостровъ и обхваща южната половина отъ срѣдния неговъ дѣлъ. Тя е разположена измежду областитѣ Тракия, България, Стара-Cърбия, Албания и Тесалия и по тоя начинъ е поставена въ прѣко съприкосновение съ главнитѣ народности на полуострова; затова е добила още отъ старо врѣме голѣмо значение, което има и до днешен день.
Точни граници на областьта Македония не могатъ да се дадатъ, понеже тя не е заключена въ нѣкои строго начертани географически прѣдѣли, нито пъкъ административно е отдѣлена отъ другитѣ области. Само въ етнографическо отношение Македония има по-опрѣдѣлени крайща, понеже българското племе е разселено по цѣлата область и рѣдко излиза изъ границитѣ й. Областитѣ на сѣверъ, на западъ и на югъ отъ Македония иматъ прѣимуществено друго население. При опрѣдѣляването на границитѣ ние ще се рѫководимъ главно отъ общото възрѣние на мѣстното население и отъ опрѣдѣлението, което даватъ най-вѣщитѣ нови пѫтешественици.
Мѣстнитѣ българи и куцовласи, които живъятъ въ прѣдѣлитѣ на Македония се наричатъ сами македонци и околнитѣ народи ги зоватъ тъй. Турцитѣ и арнаутитѣ не се казватъ македонци, но, попитани отъ кѫдѣ см, отговарятъ: отъ Македония. Арнаутитѣ отъ съверния и сѣверозападния край на областьта, които наричатъ своето отечество арнаутлукъ, така сящо и гърцитѣ, които живѣятъ по южнитѣ области, не се казват македонци, затова и границитѣ по тия мѣста споредъ народното възрѣние не сѫ ясно опрѣдѣлени.
